Решение № 5447 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2016 г.

Решение № 5447 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 23 от 12.12.2015 г. по адм. дело № 235/2015 г. на Административен съд - Р., с което е отменена заповед № 634/30.04.2015 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Я. В. Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Димитров против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Р. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че независимо, че е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, заповедта на директора на Агенция "Митници", с която на Я. Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание", следва да бъде отменена, тъй като не са налице материалноправни основания за санкциониране на служителя. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретната хипотеза с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - дисциплинарни нарушения нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от закона. В случая при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба съдът приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени нарушения по посочените текстове. По делото е установено, че служителят Димитров в качеството си на заместник- директор на Митница - Р. възлага на отдел "Митническо разузнаване и разследване" проверка по възраженията на "Полисан" АД, гр. Р., направени по повод съставен против дружеството акт № 16/24.01.2014 г. за установени 21 нарушения по чл. 93, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Проверката приключва с доклади № 4506/0003/ от 24.03.2014 г. и от 10.04.2014 г., в които е констатирано, че горивото е транспортирано до потребителите съгласно чл. 93, ал. 6 и ал. 7 ЗАДС, няма отклонения от маршрута и горивото е получено от потребителите. При тези данни Димитров изразява становище от 14.04.2014 г., в което приема, че не се налага санкциониране по реда на чл. 116 ЗАДС и предлага да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като случаят се приеме за маловажен. Това становище е възприето от началника на Митница - Р. и с акт на последният орган дружеството е предупредено, че при повторно нарушение ще бъде санкционирано. По - късно с решение № 32-28431/16.02.2015 г. на дружеството е определено задължение за заплащане на акциз. Поради това дисциплинарно наказващият орган приема, че изразеното от Д. становище не се основава на обективен анализ на всички документи и факти и представяйки го служителят не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т. V. 2 от длъжностната характеристика и е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1, пр. първо ЗДСл, чл. 22 и чл. 28, ал. 1 от същия закон, както и чл. 5, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и т. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител и с оспорената заповед му налага дисциплинарно наказание "порицание". При тези факти аргументирано първоинстанционният съд приема, че поведението на Димитров не представлява неизпълнение на служебните задължения - дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Съгласно т. V. 2 от длъжностната характеристика като заместник - началник на Митница - Р. служителят има задължения да подпомага ръководството, организирането координирането и контролирането на изпълнението на функциите на митницата. В случая изразеното от служителя становище от 14.04.2014 г. е именно в изпълнение на това задължение. Същото отразява личното мнение на служителя по представения доклад и извършената от отдел "Митническо разузнаване и разследване" проверка по повод акта за установяване на административно нарушение и съдържа предложение до началника на митницата, което не е задължително и може да не бъде възприето от последния. Следователно извършеното от служителя е в съответствие със задълженията, предвидени в длъжностната характеристика. Това заедно с обстоятелството, че липсват данни изразеното от Димитров становище да е формирано поради лична заинтересованост и предубеденост, налага заключението, че поведението на служителя не е в противоречие и с изискванията на чл. 21, ал. 1 ЗДСл за точно, добросъвестно и безпристрастно изпълнение на служебните задължения. Констатацията в заповедта, че допуснатото от "Полисан" АД административно нарушение не би могло да се приеме за "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН опровергава заключението на началника на Митница - Р. по казуса, но не установява неизпълнение на служебните задължения от страна на Димитров. Правилно административният съд приема, че извършеното от наказания служител не е в нарушение на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на Кодекса за поведение на митническия служител и не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Цитираните в заповедта за налагане на наказание текстове от кодексите за етично поведение изискват държавният служител от агенция "Митници" да подпомага органа на държавна власт с висок професионализъм, безпристрастност и активност при провеждане на държавната политика и осъществяването на неговите правомощия, да пази интересите на обществото и на националната икономика и да води борба срещу митническите и валутни нарушения и престъпления, както и срещу други правонарушения, като се ръководи от закона. В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд приема, че поведението на Димитров не е в противоречие с посочените етични правила. Изразеното от служителя становище е подготвено след проверка и доклад на отдел "Митническо разузнаване и разследване". Поради това и при липсата на данни за лична предубеденост по случая следва да се приеме, че интерпретацията на фактите и направените от служителя изводи изразяват безпристрастна и професионална оценка, която не е задължително да бъде споделена от горестоящия орган или при последваща проверка и новонастъпили факти. В този смисъл е заключението на административния съд, което настоящата инстанция споделя изцяло. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като не е установено същият да е допуснал описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Ето защо като отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд - Р. постановява решение в съответствие със закона. По тази причина възраженията на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Р. е постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице посоченото от касатора основание за неговата отмяна съгласно чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,