Решение № 538 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3047/2007 г.

Решение № 538 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3047/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Г., Н. Р. Г. и В. Н. Г., всички от гр. С., чрез пълномощника им адв. Хр. Л. от САК, срещу решение от 4.04.2007 г. година по гр. д. № 2161/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 27.07.04 г. по гр. д. № 4916/2000 г. на Софийския районен съд - 44 състав. В хода на касационното производство е починал касаторът Р. Н. Г., чиито наследници са останалите касатори и новоконституираната страна А. Р. В. от София. Уважени са искове на А. М. С. и М. О. П., срещу първоначалните касатори, за установяване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, а именно апартамент № 46 в София, кв. "Р", бл. 20а, вх. Б, ет. 8, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, както и са осъдени да заплатят сумата 600 лева, съставляваща обезщетение за ползване на имота за времето от 4.01.2000 г. - 4.05.2000 г. и разноски в размер на 463,40 лева - искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретно поддържат доводи за необсъждане на всички доказателства по делото и несъбиране на относими доказателства, свързани с изясняването на въпросите за собствеността и ползването на процесния апартамент, от които зависи основателността на ревандикационния иск. В писмена защита се съдържат и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с призоваването на ответниците, сега касатори, пред първоинстанционния и въззивния съд. Ответникът М. О. П. от София оспорва касационната жалба с писмена защита и моли да се остави в сила въззивното решение Ответницата А. М. С. от София е депозирала молба с вх. № 3187 от 6.04.2009 г., с която е направила отказ от исковете. Въз основа на искането и на основание чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.) е изготвено определение, с което са обезсилени постановените решение по отношение на нея както в частта, която се отнася до признатите й права да ревандикира имота, така и за половината от общо присъдената сума от 600 лева по паричния иск, или до размер на 300 лева и за разноски в размер на 223 лева. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: За да уважи иска с правно основание чл. 108 ЗС съставът на въззивния съд е приел, че А. С. и М. П. са съсобственици на процесния имот по силата нотариална продажба от 30.12.1997 г., извършена в тяхна полза от третите лица Б. Н. Р. и Д. Й. М. Р. От друга страна ответниците не са установили, че те или свързани с тях лица, са собственици на апартамента към посочената дата, с оглед защитното им възражение за абсолютна симулация при покупко- продажбата, която прикривала обезпечение на техен дълг към ищците. Такъв дълг според приетите разписки съществува, но не е посочено основанието за извършените плащания, съответно връзката им с покупко-продажбата на имота. И тъй като придобивното основание е валидно и легитимира ищците като собственици на имота, а ответниците го владеят без основание, е уважил ревандикационния иск изцяло, а този за обезщетение за ползването му - в заявения от ищците размер. Решението е законосъобразно и а е валиобосновано. Пловдивският окръжен съд е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор поотделно и в тяхната взаимовръзка. Направил е съответстващи правни изводи и правилно е приложил материалния закон, като е намерил за неоснователен иска за собственост на терена, върху е който са разположени постройки, собственост на ответника. Ищците не са се справили с доказателствената тежест в процеса, която изисква да докажат не само правото си на собственост, но и нарушаването му чрез владение на ответника - несобственик. В добавка към изложеното от касационния състав може да се има предвид следното: В случая е установено, че ответникът е собственик на постройките в терена и по силата на своето вещно право има основание да извършва действия, свързани с ползването им - т.н. съизволителни действия. Тези действия не водят до установяване на владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Той трябва да търпи създаденото правно положение поради това, че е закупил застроена земя, която има обслужващо положение спрямо постройките. По делото не се твърди и доказва, че ответникът владее част от терена, която е извън необходимата му за ползването на постройките - чл. 64 ЗС. Тъкмо обратно - данните сочат, че земята е изцяло заета от оранжерии и други спомагателни постройки. Класификацията на вещите (движими или недвижими) не зависи от предназначението им, а от това дали трайно са прикрепени към земята или могат да бъдат отделени от нея без да се наруши цялостта им - чл. 110 ЗС. С оглед данните по делото и заключенията на изслушаните експертизи въззивният съд правилно е приел, че към момента на прехвърлянето на собствеността върху постройките и съоръженията те са били недвижими вещи със самостоятелен статут на собственост и самостоятелно правно значение, сходно на суперфициарната собственост. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето г. о.