Решение № 1478 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13507/2016 г.

Решение № 1478 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13507/2016 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция за Социално подпомагане /РДСП/ - гр. Б. против решение № 1597/12.10.2016 г., постановено по адм. дело № 925/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменена заповед № СО РД-01-206/21.04.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-гр. Б., с която е разпоредено детето М. М. Х., да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП-гр. Б.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответниците по касационната жалба - М. А. Х. и К. Б. Д., не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отменена заповед № СО РД-01-206/21.04.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-гр. Б., с която е разпоредено детето М. М. Х., да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП-гр. Б.. За да постанови това решение съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На родителите не са изпратени уведомления по чл. 26, ал. 1 от АПК, за това, че е постъпило уведомление от директора на ДСП-гр. Б. относно наличието на условия по чл. 84 от СК за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, нито им е предоставена възможност да представят писмени или други доказателства, които да бъдат взети предвид от административния орган при произнасяне по постъпилото искане. Опорочена е и процедурата по изпращане на уведомленията до родителите на детето за последиците по чл. 84, ал. 2 от СК. Според съда, оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В случая не е изпълнено второто кумулативно предвидено в закона условие, тъй като родителите са подали искане за връщане на детето в семейна среда два месеца след неговото настаняване в специализираната институция - още на 16.07.2014 г. След като е налице искане от родителите в рамките на шестмесечният срок по чл. 84, ал. 2 от СК за връщане на детето в семейна среда, т. е. искане за прекратяване на настаняването на детето в специализирана институция, не е предвидена възможност по закон за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване въз основа на преценка от органите за социално подпомагане с мотиви, че майката и бащата нямат възможност да полагат адекватни грижи за детето, не разполагат с достатъчно средства да задоволяват потребностите му и реинтеграцията на детето в семейна среда не е в негов интерес. П. преценка се прави при прилагане на мерките по реда на Закона за закрила на детето, но не и при приложение на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от СК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна не съществува спор по делото, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд. М. А. Х. и К. Б. Д. са родители на детето М. М. Х., роден на 10.11.2013 г. недоносен, с ниско тегло. След изписването, детето е отглеждано първоначално в семейна среда. На 15.05.2014 г. е постъпил сигнал в ДСП-гр. П. от д-р К., която съобщава, че детето е с влошено здравословно състояние и изостава в развитието си, тъй като е системно недохранвано, с тежка хипотрофия и към този момент не са му поставени необходимите имунизации. Със заповед № ЗД-ЗД-01/0031/16.05.2014 г. директорът на ДСП-гр. П. е разпоредил детето да бъде временно настанено в Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД)-гр. Б., считано от 16.05.2014 г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). С решение № 1602/30.07.2014 г., постановено по гр. д. № 4562/2014 г. по описа на Районен съд-гр. Б., на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., М. М. Х. е настанен за отглеждане в специализираната институция за срок до навършване на тригодишна възраст. На 16.07.2014 г. е подадена молба от М. А. Х. за реинтеграция на детето, видно от социален доклад от 8.10.2015 г. на социален работник в ОЗД при ДСП-гр. П. и социален доклад изх. № 30-30555/12.09.2016 г. на директора на ДСП-гр. П.. От административния орган е дадено отрицателно становище. Прието е, че родителите имат силно желание да вземат детето си, но нямат реална преценка за собствените си възможности и за начина, по който ще се грижат за него, ако бъде реинтегрирано. Заключено е, че реинтеграцията на детето в биологичното семейство не е в негов интерес, тъй като родителите не разполагат с подходящи жилищни и материални условия. На 6.02.2015 г. е подадена втора молба от жалбоподателите за връщане на детето в семейна среда. Видно от социалния доклад от 8.10.2015 г., отново е дадено отрицателно становище, след като е прието, че това все още не е в интерес на детето. На 3.11.2015 г. дядото на детето е подал молба в ОЗД-гр. П. с вх. № ЗД-94АА/0023 за настаняване в неговото семейство. Заключението на ОЗД-гр. П. е отрицателно, тъй като дядото А. Х. е пенсионер по болест, детето е под три години и възрастта му предполага много грижи, които дядото не е в състояние да осигури. С писма изх. № ЗД-94КК/7 и № ЗД-94ММ/14 от 1.04.2016 г., издадени от директора на ДСП-гр. Б., на основание чл. 84, ал. 2, във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК, родителите на детето са уведомени, че то е настанено за отглеждане в ДМСГД-гр. Б., съгласно заповед № ЗД-ЗД-01/0031/16.05.2014 г. на директора на ДСП-гр. П., шестмесечният срок на пребиваване на детето в ДМСГД изтича на 8.04.2016 г. и съгласно разпоредбите на СК в седмодневен срок, считано от тази дата, са длъжни да поискат прекратяване на настаняването на детето или промяна на мярката за закрила, с цел отглеждане на детето в семейна среда. Указано им е, че при неизпълнение на това задължение в определения срок детето ще бъде вписано в регионалния регистър на деца за пълно осиновяване по местонахождение на специализираната институция и предложено за осиновяване без тяхно съгласие. Уведомленията са редовно връчени на родителите на 7.04.2016 г., видно от оформените разписки на приложените в административната преписка известия за доставяне. С писмо изх. № ЗД-241/120/12.04.2016 г., директорът на РДСП-гр. Б. е уведомен съгласно чл. 84, ал. 2 от СК, че в срок от шест месеца от настаняване на детето в специализираната институция родителите не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката на закрила. На 18.04.2016 г. е подадена трета молба от родителите в ОЗД-гр. П. за реинтеграция на детето, която е изпратена до ДСП-гр. Б. с писмо изх. № ЗД-242/65/25.04.2016 г. На 21.04.2016 г. е издадена оспорената заповед № СО РД-01-206 от директора на РДСП-гр. Б. за вписване на детето М. М. Х. в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП-гр. Б.. Заповедта е връчена на родителите на детето на 26.04.2016 г., видно от приложените в преписката известия за доставяне, и оспорена от тях пред съда с жалба подадена на 3.05.2016 г. По делото е разпитан като свидетел А. Х. - дядо на детето М. М. Х.. Според показанията му, синът му е в Г. и изпраща пари за своето семейство. Има възможност и желание сам да отглежда М., родителите посетили дома в гр. Б., но имало грип и не ги пуснали на портала. Нито той, нито родителите на детето са го посещавали в гр. С., където то понастоящем живее. При установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Съгласно чл. 84, ал. 2 СК, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно ЗЗДет. и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра; към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 ЗЗДет.; когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателна причина в срока по чл. 93, ал. 2, дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане и вписва детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. В разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изречение първо СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДет. без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет. Както е приел първоинстанционният съд, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2 СК следва да са изпълнени две предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност - детето да е настанено по административен ред в специализирана институция и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. В този случай, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. В конкретния случай е допуснато нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, което задължава административния орган да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Законосъобразни са изводите на съда, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като процедурата по изпращане на уведомленията до родителите на детето, за последиците по чл. 84, ал. 2 от СК не е реализирана в необходимата пълнота и разяснения относно правните последици. Отделно от изложеното, правилна е преценката на съда, че оспорваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че съобразно чл. 93, ал. 2, изречение първо от СК, шестмесечният срок за подаване на искане от родителите за прекратяване на настаняването или промяна на мярката започва да тече от датата на настаняването по административен ред в специализираната институция и в случая изтича на 16.11.2014 г., тъй като детето е настанено в специализирана институция на 16.05.2014 г. От представения по делото Социален доклад от 8.10.2015 г. се установява, че родителите са поискали връщане на детето в семейна среда на 16.07.2014 г. След като е налице искане от родителите за връщане на детето в семейна среда в шестмесечния срок по чл. 84, ал. 2 от СК, то правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Предвид изложените съображения, оспореният пред съда административен акт за включване на детето М. в регистъра на децата за пълно осиновяване е незаконосъобразен, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение