Решение № 765 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 779/2008 г.

Решение № 765 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 779/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218и ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК по касационната жалба на адвокат Н като процесуален представител на Е. И. И. от гр. С. срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд /СОС/ от 10.ХII.2007 г. по гр. д. № 268/2007 г. Ответниците по касационната жалба В. Н. Р. и В. В. Р., двамата от гр. С., са заели становище за нейната неоснователност. Ответниците К. В. А. и Е. "Ф", двамата от гр. С., не са заявили становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение СОС след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане е отменил решението на Силистренския РС от 06.III.2003 г. по гр. д. № 877/2002 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлен предявеният от Е. Ив. К. срещу Е. "*****", К. А., В. Р. и В. Р. иск за установяване, че ищцата има право да изкупи недвижим имот, представляващ открит паркинг с площ 480 кв. м, ведно с правото на строеж върху дворното място, съставляващо п-л V-182 кв. 6 по плана на гр. С., при същите условия, каквито са договорени в договора за продажба по нот. акт № 57/2001 г. За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на данните в правния анализ на "Л" ООД Силистра и служебно известните на съда факти относно вписванията в търговския регистър, че със заповед от 28.VI.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите е образувана фирма "Л" с държавно имущество, която като правоприемник на завод "Л" Силистра получава неговото имущество и част от това на ликвидираната фирма "Л" Р. С допълнителна заповед от 05.VIII. 1991 г. ДФ "Л" е преобразувана в ЕООД "Л", вписано под наименование "Л" ЕООД. Според правния анализ в активите на дружеството е включен терен от 28600 кв. м на завод "Л", отразен в АДС от 1987 г. Нито в АДС, нито в останалите представени документи, не съществува вписан имот "открит паркинг", освен в постановлението за възлагане от 16.IV. 1996 г. по образувано срещу дружеството данъчно изп. д. № 128/1995 г. Ако въпреки това се изходи от факта, че този имот е придобит от първия ответник Е. "Ф" К. А. чрез проведена публична продан, от възлагателното постановление и от справката за продадените имоти следва, че той е един от имотите на дружеството. С факта на образуването на ЕООД предоставеното му имущество е станало негова изключителна собственост, вкл. и земята, при което е налице извършена продажба на собственост, а не на вещно право на строеж върху държавна земя. Обектът "открит паркинг" не представлява постройка, а покрит с твърда настилка терен, служещ за паркинг на открито. Че към датата на втората продажба през 2000 г. с нот. акт № 35/2000 г. - от дружеството на ищцата - този терен не е бил включен в имуществото на дружеството следва и от правния анализ, където /на л. 155/ е отразено, че през 1998 г. е влязло в сила частично изменение на регулационния план на кв. 6, в резултат на което от терена с площ 29340 кв. м са обособени шест самостоятелни парцела, от които дружеството ползва само п-л I и част от п-л IV. С възлагателното постановление е продаден терен, а не постройка с право на строеж върху държавна земя, каквото понятие след преобразуването няма, от което следва нищожността на нот. акт № 35/2000 г. поради липса на предмет на продажбата. При това положение липсва съсобственост между ищцата и първите двама ответници, за да е налице основание за приложение на чл. 33 и на чл. 66 от ЗС за изкупуване на части от съсобствен имот или на постройка върху такъв. Касационната жалба на Е. И. И. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) установено е по делото, че в баланса на дружеството не е отразявана площ, а само балансовата стойност на земя, и никога в баланса не е осчетоводявано право на строеж, при което основанието за притежаването на обекта "открит паркинг" от дружеството е притежаването от него на терена, върху който обектът е построен. Този извод следва и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която не става ясно как е отразена продажбата на обекта поради липсата на документи и тъй като по баланса не е осчетоводявано право на строеж, за разлика от продажбата на ищцата на актива - незастроен терен с площ 540 кв. м. Този извод, ако не е достатъчно да се направи заключение, че дружеството е притежавало право на собственост върху п-л V-182, то най-малкото го е владяло и то в качеството на добросъвестен владелец предвид разпоредбите на чл. 17а от ЗППДОП и чл. 1 от ПМС № 201/1993 г. Ищцата е придобила п-л V-182 освен чрез покупко-продажбата по нот. акт № 35/2000 г., но и по давност с присъединеното владение на дружеството от момента на влизането в сила на чл. 7 от ЗДС и от ЗОС. Необоснован е и изводът, че с възлагателното постановление е продаден терен, а не постройка с право на строеж, както е записано в него. ВКС на РБ, състав на IV ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е неправилно. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на въззивния съд, че процесният имот - парцел **** кв. 6 по плана на гр. С. с площ 540 кв. м - не е бил собственост на "Л" ЕООД към момента на продажбата му на ищцата с нот. акт № 35/20.III.2000 г. От всички представени по делото доказателства, които не са опровергани - АДС № 3092/1987 г., по който дворно място с площ 28600 кв. м са предоставени на Завод "Л", чийто правоприемник е посоченото дружество, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа и на представените по делото счетоводни документи, според която към момента на преобразуване на дружеството - 1991 г. - земята е била включена в капитала му, скици, несъмнено следва, че имотът към посочения момент е бил в патримониума на дружеството. В този смисъл са и анализът на правното състояние на същото към 30.VI.1998 г. и приложената към него документация във връзка с приватизационната продажба на 80% от капитала му. Не налагат друг извод обстоятелството, че със заповед № 42/13.V.1999 г. на областния управител са отписани от актовите книги за недвижимите имоти - държавна собственост и е наредено да се предадат на правоимащите п-л I и п-л IV пл. № 182 кв. 6 /от терена с площ 28600 кв. м, представляващ имот пл. № 1* със заповед от 16.II.1998 г. на кмета на Община С. за частично изменение на застроителния и регулационния план са обособени шест самостоятелни парцела с обща площ 29340 кв. м, вкл. процесният/, както и обстоятелството, че в правния анализ /стр. 155/ е посочено, че дружеството ползва само п-л I-ви и частично п-л IV-ти. Неползването на процесния п-л V-182 явно е резултат на публичната продажба през 1996 г. на изградения върху него открит паркинг на Е. "Ф" К. А. - праводател на ответниците Р, а и от това не следва, че дружеството не е собственик на терена на парцела /ползването е едно от трите правомощия, съдържащи се в правото на собственост/. В пълно противоречие с доказателствата по делото и със закона въззивният съд е приел, че с постановлението на ТУДА Силистра за възлагане от 16.IV.1996 г., издадено след проведена публична продан, на Е. "Ф" К. А. А. е продаден терен, а не постройка с право на строеж върху държавна земя. От постановлението е видно, че едноличният търговец е закупил само "открит паркинг - 40/12м - със застроена площ 480 кв. м с право на строеж", но не и теренът, върху който той е построен /безспорно е, че паркингът е върху процесния п-л V-182 кв. 6/, и само той е бил предмет на продажбата на ответниците Р с нот. акт № 57/14.ХII.2001 г. При тези обстоятелства неправилен е изводът на въззивния съд, че ищцата е придобила процесният имот от несобственик, в какъвто смисъл е и възражението на ответниците, и, респективно, че не са налице условията за приложението в случая на чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗС. Действително съсобственост между Ел. К. и Е. "Ф" К. А. не е възникнала - първата е придобила теренът на п-л V-182, а едноличният търговец - построеният върху него открит паркинг /който по аргументи от разпоредбите на чл. 110 от ЗС, чл. 115 и следв. от ППЗТСУ (отм.) и § 1, т. 1 от ДР на ППЗТСУ (отм.) представлява постройка по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗС/, което е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 63 от ЗС. Но за приложението на последиците, предвидени в чл. 33, ал. 2 от ЗС, по силата на чл. 66 от ЗС съсобственост не е необходима. Това е така, тъй като целта на разпоредбата не е защита на правата на съсобственици, т. е. на лица, разполагащи с идентични правомощия върху съсобствения обект с тези на прехвърлителя, а преустановяване съществуването на едно вещно право, установено като възможност в полза на едноличния собственик на земята, чиито правомощия до този момент са били ограничавани от това право. Ето защо се налага извод, че са налице предвидените в закона предпоставки за допускане изкупуването от ищцата на открития паркинг при условията, уговорени между ответниците по сключения помежду им договор, предмет на нот. акт № 57/14.ХII.2001 г. - продажна цена 1700 лв. /по делото няма данни действително уговорената цена да е друга/. С оглед на обстоятелството, че купувачът Р. е заплатил тази цена на продавачите, видно от изявлението на последните, вписано в нотариалния акт, изкупуването следва да се допусне при условие, че ищцата заплати на ответниците Р. в едномесечен срок от влизането на решението в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск за изкупуване бъде уважен. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на касаторката - ищца следва да бъдат присъдени 280.15 лв. в тежест на ответниците. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,