Решение № 2880 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2018 г.

Решение № 2880 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП против решение № 805/16.04.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3211 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000317000225-091-001/27.07.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна в частта, в която с Решение № 369/20.10.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП" Варна е потвърден и изменен с установени различни задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2013 г., м. 01, 02 и 03.2014 г., както и в частта, в която е изменен и са установени задължения за КД по ЗКПО за 2013 г. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 668. 54 лв. за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Комар Инвестмънт" ООД, в дадения от съда срок не изразява становище. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ № Р-0300037000225-091-001/27.07.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна в частта, в която с Решение № 369/20.10.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП" Варна е потвърден и изменен с установени различни задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2013 г., м. 01, 02 и 03.2014 г., както и в частта, в която е изменен и са установени задължения за КД по ЗКПО за 2013 г. Административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е стигнал до извод, че от обясненията на изслушаните двама свидетели се установява, че за ревизирания период дружеството е изпълнявало поръчки в гр. Варна. Според съда от представените от ревизираното дружество пътни листа, протоколи за изразходено гориво, справки за отчетени разходи и ползван данъчен кредит по ЗДДС във връзка с експлоатацията на МПС и ангажирани обяснения на свидетели безспорно се установява, че дружеството е използвало собствените и наетите МПС-та за независимата си икономическа дейност. Относно отказаното право на данъчен кредит съдът е приел, че доколкото фактурите, по които е ползвано правото на приспадане, са съставени с основание-покупка на гориво и извършени ремонти, то по аргумент на чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, според който, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1, ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не се прилага, се констатират регламентираните предпоставки за приспадане на данъчен кредит по фактурите. Решението е валидно, допустимо и неправилно. Касационната жалба е основателна. Представените пътни книжки на притежаваните от дружеството автомобили не съдържат информация, от която безспорно да се установи, че автомобилите са използвани единствено за независимата икономическа дейност на дружеството. В тях липсват описани маршрути, като в началния ред на всяка страница от пътните книжки е посочено само "Варна градско", "Варна", "Обекти Варна". Не са посочени конкретните маршрути, по които са се движили автомобилите, с оглед на което не може да се установи дали изминатите километри съответстват на разстоянията между строителните обекти, а количеството зареждано гориво дали съответства на разхода на гориво на автомобилите, обвързан с изминатите километри до различните обекти. От предоставените от дружеството пътни книжки е установено, че Ауди Q7 и Мерцедес GL 320 се използват от двамата собственици на дружеството. В хода на ревизията е извършена проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че същите нямат регистрирани в КАТ на свое име превозни средства. За МПС Фолксваген Голф е видно, че същото е управлявано от Н. Николова. При проверка в инф. масиви на НАП органите по приходите са установили, че трудовото правоотношение на Николова е прекратено на 16.04.2013 г., а според пътната книжка същата е използвала автомобила до 31.04.2013 г. Горепосоченият лек автомобил е продаден на 23.01.2014 г., а пътната книжка е попълнена до 31.01.2014 г. Горепосочените несъответствия разколебават достоверността на вписаните в пътната книжка обстоятелства. По отношение непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет гориво и извършени ремонти на лек автомобил Фолксваген Голф. Закупеният автомобил е "лек автомобил" съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, според което, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1, ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС не се прилага. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, за да е налице изключението следва превозните средства по ал. 1, т. 4 да се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. В случая цитираната хипотеза не намира приложение, защото в хода на производството не е доказано от дружеството, че са налице основания за приложението на разпоредбите по чл. 70, ал. 2, т. 1- т. 5 от ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че дружеството е ползвало данъчен кредит по фактури за доставка на гуми за автомобили Ауди Q7 и Мерцедес GL 320. Съгласно посочените по-горе мотиви, че тези автомобили не е доказано да се използват за независимата икономическа дейност на дружеството, е налице използване на МПС-тата от собствениците на капитала на дружеството или от трети лица, което по ЗДДС е възмездна доставка на услуга съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. С оглед на горното правилно е начислен ДДС съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в съответната му редакция. Съгласно него данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 786 лв. и за касационна инстанция 589 лв. Следва да й се присъди юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции в размер на 1 375 лв. съобразно чл. 9, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение