Решение № 16271 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12628/2011 г.

Решение № 16271 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12628/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Симеон Петков Крумов, от гр. София, чрез процесуалния му представител за отмяна на решение № 7049/19.05.2011 г. по адм. д. № 9551/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърди в молбата си, че са налице условията на чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Агенция Митници чрез своя пълномощник, намира молбата за неоснователна. Молбата за отмяна е депозирана в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 2096 от 24.06.2010 г., постановено по адм. д. № 317/2010 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на Симеон Пенков Крумов, от гр. София, против заповед № 10011/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността. На първо място, не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 АПК: Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Видно от данните по делото е, че молителят сочи като две противоречиви решения първоинстанционното и касационното отменително такова, постановени по едно и също дело. На второ място, в обстоятелствената част на молбата за отмяна се сочат касационни доводи за материалноправни нарушения, а не предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В този аспект следва да се подчертае, че молбата за отмяна е извънреден, а не инстанционен способ, за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Посочените в обстоятелствената част на молбата за отмяна съдебни решения са в смисъла на посочване на практика на съда и не могат да обосноват наличие на други, влезли в сила съдебни решения между същите страни. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав