Решение № 17452 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2013 г.

Решение № 17452 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1075/18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 9699/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен по жалба на "Бългериан Милс" ЕООД - гр. София РА № 29001100390/7.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден с решение № 1811/25.07.2012 г. на директора на същата дирекция за увеличения финансов резултат за 2010 г. на дружеството със сумата 502 000 лв. и определени данъчни задължения за корпоративен данък в размер на 62 906,59 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които според касатора са погрешно интерпретиране на фактическата обстановка и доказателствата по делото, което е довело и до неправилни правни изводи. Според касатора неправилно съдът е приел спорната сума от 502 000 лв. като направени разходи съгласно анекса към договора за цесия от 30.12.2009 г. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в допълнението към касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Бългериан Милс" ЕООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Бългериан Милс" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Сашо Пенов я оспорва по подробно развити съображения в представените от него и адв. Тодор Пасков писмени бележки. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 29001100390/7.02.2012 г за увеличения финансов резултат за 2010 г. на "Бългериан Милс" ЕООД със сумата 502 000 лв. и определените въз основа на това увеличение задължения за корпоративен данък в размер на 62 906,59 лв. и съответните лихви, първоинстанционният съд е приел, че договорът за цесия и анексите към него са произвели своето правно действие. Според съда със сключването на този договор, вземането от цедента е преминало към цесионера, заедно с акцесорните му права, като в тази връзка съдът се е позовал на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. В решението си съдът е направил характеристика на договора за цесия и е приел, че се касае за възмездна цесия - чл. 100, ал. 1 ЗЗД, макар цената на цесията по договора от 30.12.2009 г. да не е посочена в него, а впоследствие е уговорена с протокол за прихващане на насрещни вземания и анекс № 1, който въпреки указанията на съда ответникът - приходната администрация да не е представил по делото, съдът е приел, че съдържанието му е възпроизведено в ревизионния доклад. Съдът е обсъдил и договора между ревизираното дружество в качеството му на цедент и "Казанлъшка мелница" ЕООД - цесионер за прехвърляне на вземанията по първия договор с "Маримекс 77" ЕООД и уговореното допълнително възнаграждение по първия договор за цесия с "Маримекс 77" ЕООД от 30.12.2009 г. от 87 500 лв. на 589 000 лв. Съдът е кредитирал и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза (основно и допълнително) и е приел, че е следвало приходните органи да признаят за данъчни цели счетоводния разход на дружеството в размер на 502 000 лв., който е осчетоводен при него, както и при цедента "Маримекс 77" ЕООД. Направен е извод в съдебното решение, че незаконосъобразно с ревизионния акт не е призната процесната сума като разход и не е следвало финансовия резултат на ревизираното дружество да се увеличава на основание чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 78 ЗКПО. Обжалваното решение е правилно постановено. Цесията е институт на облигационното право и регламентацията й е уредена в чл. 99 - чл. 101 ЗЗД и по силата на този договор цедента прехвърля свои вземания от длъжници на цесионера. Последният става кредитор на прехвърлените му вземания. Законът предвижда прехвърлянето на вземанията (цесията) да става безвъзмездно или възмездно. В процесния случай възмездността на договора от 30.12.2009 г. е уговорена впоследствие, което не е забранено от закона - чл. 100 ЗЗД, поради това в конкретния казус сме изправени пред покупко-продажба на вземания. Видно от съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото пред първоинстанционният съд сумата от 502 000 лв., с която приходните органи са увеличили финансовия резултат на "Бългериан милс" ЕООД е осчетоводена и от двете страни по договора за цесия. В счетоводството на ревизираното дружество цесията е осчетоводена по кредита на с/ка 729 " Други финансови приходи" сумата 3 897 259,09 лв. и по дебита на с/ка 498 "Други дебитори". По същия начин според вещото лице е осчетоводена от "Маримекс 77" ЕООД сумата от 502 000 лв. - по с/ка 498 "Други дебитори" и по кредита на с/ка 723 "Приходи от операции с инвестиции", а от годишната данъчна декларацията по чл. 92 ЗКПО "Маримекс 77" ЕООД е видно, че е отчел приходи в общ размер от 642 771,51 лв., от които 502 000 лв. приходи от анекса по договора за цесия. Пак от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че "Бългериан Милс" ЕООД е осчетоводил сумата от 502 000 лв. по дебита на с/ка 623 "Разходи" и по кредита на с/ка 123 "Печалби и загуби от текуща година", като по този начин с процесната сума печалбата на ревизираното дружество е намалена, а на "Маримекс 77" ЕООД е увеличена. При така установените факти и обстоятелства по делото законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че страните по договора за цесия са били свободни да променят клаузите на договора за цесия, включително и да определят покупната му цена и това е разпоредено от чл. 20 ЗЗД, уреждащ свободата на договаряне. При установено по безспорен начин осчетоводяване на процесната сума и при двете страни по договора, правилно решаващият съд е приел, че не е налице основанието отклонение от данъчно облагане по чл. 26, т. 2, както е определено от ревизията, респ. чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 78 ЗКПО, каквото основание е посочено от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК за увеличение на финансовия резултат, респ. определянето на допълнителен корпоративен данък. Оплакванията на касатора са свързани с кредитирането от съда на съдебно-счетоводната експертиза. При неоспорването й от процесуалния представител на приходната администрация (изрично в съдебно заседание на 22.01.2013 г. процесуалният представител на приходната администрация е заявил, че не оспорва заключението на експертизата) и установяването от вещото лице на конкретни факти от счетоводствата на страните по договора за цесия, недопустимо е в касационното съдебно производство да се оспорва експертизата, в каквато насока са оплакванията в касационната жалба. Посочването от ответника пред първоинстанционния съд, че заключението на експерта е необосновано и вътрешно противоречиво, сочи на оспорване на заключението, но не е поискана друга експертиза или допълнително заключение, което прави необосновано това изявление пред съда. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решени е правилно постановено и при проверката по чл. 218 АПК не се установи да са налице сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна на решението. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,