Решение № 3335 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11622/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Ю. Ю., действащ чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу решение 4194 от 18.10.2024 г., постановено по административно дело 619/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1012-26-194-1/04.06.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/2140-26-317/05.04.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение, както и отмяна на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ Хасково, за чиято незаконосъобразност са наведени доводи. Възведена е и претенция за присъждане на деловодните разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Хасково, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 05.04.2022 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. Ю. Ю. по заявлението му от 09.01.2024 г., с мотиви, че заявителят, на възраст [възраст] към датата на инвалидизиране - 26.11.1998 г. (определена с влязло в сила решение на ТЕЛК), не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от КСО (има само 2 месеца и 25 дни), както и на изискванията на чл. 90а, ал. 1 от КСО, понеже няма 71 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, а има 50 % ТНР. Недоволен от разпореждането, С. Ю. Ю. го е обжалвал по административен ред, като е обосновал възражение, че всъщност е придобил право на пенсиониране по чл. 74, ал. 3 от КСО. С оспореното пред Хасковския административен съд решение от 04.06.2024 г. директорът на ТП на НОИ Хасково не е уважил сезиралата го жалба от заявителя, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган, а по възражението на жалбоподателя е посочил, че в случая не е налице и приложното поле на чл. 74, ал. 3 от КСО, понеже датата на инвалидизиране не предхожда датата на постъпване на работа. С подложеното на касация решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на С. Ю. Ю., аргументирайки теза за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ Хасково, като издадено от компетентен орган в законоустановената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че в случая жалбоподателят действително не попада в приложното поле на чл. 74, ал. 3 от КСО, защото не е лице с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд Хасково, с което жалбата на С. Ю. Ю. против посоченото решение на директора на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда за законосъобразност на оспореното решение. Хасковският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя и неговият повереник (поддържани и пред настоящата инстанция), на които е даден убедителен отрицателен отговор. Съществено във връзка с доводите в касационната жалба за противното е да се посочи, че съгласно чл. 74, ал. 3 от КСО лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Т.е. установеният факт, върху който основно акцентира касаторовият повереник, че доверителят му има общ действителен осигурителен стаж над една година (повечето от който е придобит след инвалидизирането му) не обуславя правото му на пенсия по чл. 74, ал. 3 от КСО, понеже той е придобил трайното си увреждане след постъпване на работа. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, Хасковският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ Хасково, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение