Решение № 4189 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15272/2013 г.

Решение № 4189 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15272/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна против решение № 1710/27.06.13 г. по адм. д. № 4492/12 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов чрез адв. Георгиева, надлежно упълномощена, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 139,63 лв. транспортни разходи. Ответниците Анна Георгиева Стоянова, Янко Георгиев Михайлов, Донка Ангелова Колева и Вълчан Ангелов Вълчанов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена с отмяна на решението като неправилно. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд - Варна е уважил оспорването на Еленка Иванова Минкова, Георги Иванов Георгиев и Иван Минков Николов срещу Заповед № КД-14-03-2450/25.09.12 г., с която на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ началникът на СГКК - Варна е отказал да одобри изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.08 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София в частта на поземлен имот с идентификатор 10135.2115.49. За да отмени посочената заповед и върне преписката на административния орган, съдът е приел, че същата е издадена при неизясненост на относимите факти и в нарушение на материалния закон. Този решаващ правен извод е възприет при съвкупната преценка на доказателствата по делото и безспорното установяване, че кадастралната карта съдържа грешка относно площта и границите на имота, както и относно записването му в кадастралния регистър на името на Вълчан Ангелов Вълчанов на основание решение на ПК № 20/10.10.200 г. Като е установил, че такова решение Общинската служба по земеделие - Варна не е издавала, че лице с такива имена не е подало заявление за възстановяване на земеделски земи /гори/ и че такова лице не фигурира в регистъра на собствениците към картата на възстановена собственост, като е взел предвид че лицата Вълчан Ангелов Вълчанов и Донка Ангелова Колева, наследници на лице с посочените в кадастралния регистър имена, издирено чрез националната база данни от с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, конституирани по делото, въпреки изричните указания не са взели становище по делото и не са представили доказателства за собственост на процесния имот, съдът е приел, че неподписването на акта за грешки и непълноти от посочения в кадастралния регистър Вълчан Ангелов Вълчанов не сочи на спор за собственост. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, е неоснователна. Заявителите, легитимирали се като собственици на имота с решение № 50/30.11.2000 г. на ПК - Варна и протокол за въвод във владение, с представените по преписката писмени доказателства са установили по категоричен начин, че в частта на имот с идентификатор 10135.2115.49 действащата кадастрална карта съдържа грешка относно границите и площта на имота. За да постанови отказа си, административният орган формално се е позовал на спор за собственост поради неподписването на акта от лицето Вълчан Ангелов Вълчанов, посочено в кадастралния регистър като собственик. Формалният подход при разрешаване на преписката личи от факта, че административният орган не е положил каквито и да е било усилия за установяване на лицето, за призоваването му, за издирване решението на ПК - Варна, посочено в регистъра като легитимиращо това лице за собственик на имота. Тези от решаващо значение за казуса доказателства са събрани в съдебната фаза - издирено чрез справка в националната база дани е лице с такива имена от с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, чиито наследници, конституирани като заинтересувани лица, не са проявили интерес към делото, установено е, че лице с такива имена не е подавало заявление в Общинска служба по земеделие - Варна за възстановяване на земя от горския фонд, че решение № 20/10.10.2000 г. ПК - Варна не е издавала. Ето защо, решаващият правен извод за издаване на обжалваната заповед в нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 35 АПК, обусловило и нарушението на материалния закон е обоснован и законосъобразен. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР като изисква съставянето на акт за непълноти и грешки, указва, че само в случай на спор за материално право тези грешки се отстраняват след разрешаване на спора по съдебен ред. В случая такъв спор не е установен, поради което отменителното постановения административен отказ съдебно решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат, претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 139,63 лв. транспортни разходи се явява неоснователна, тъй като в съдебните разноски се включват заплатени държавни такси, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за изготвяне на експертизи, за призоваване на свидетели и пр. разходи, но не и транспортните такива. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение