Решение № 13381 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15867/2014 г.

ВАСI отделение09.12.2015 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437/10.11.2014 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 897 по описа за 2013 г. в обжалваната му част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13381 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15867/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново срещу решение № 437/10.11.2014 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 897 по описа за 2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 061300163/08.05.2013.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново относно непризнатото преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. и съответните лихви. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, но конкретни са оплакванията му за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на данъчното предимство за преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци. Отрича възможността за приравняване на земеделските производители на еднолични търговци с позоваване на чл. 29а, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като това приравняване е само за определяне на облагаемия доход, а не и за целите на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА, а евентуална връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Валентина Светославова Фиданова, чрез повереника си адв. Тодоров, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АСВТ е оспорен ревизионен акт № 061300163/08.05.2013.2013 г. в частта относно установените в тежест на Валентина Светославова Фиданова допълнителни задължения за за ДДС в данъчни периоди м. 02 и 05.2011 г. и за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер 49 613.65 лева с лихви за забава. Първостепенният съд е отменил РА само в частта за определянето на подоходен данък, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г. право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и отменителната част на решението е предмет на инстанционен контрол. Декларираното данъчно предимство е в размер 29 882.56 лева. Според органите по приходите преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е приложимо само за регистрирани земеделски производители с качеството едноличен търговец, каквото РЛ не притежава. Изискването за търговско качество не се удовлетворява с избора на земеделския производител доходът му да се облага по реда за едноличните търговци. За да отмени РА, съдът приел, че преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е обусловено с § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ от приемането на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Индивидуализирал е решението на ЕК с датата на приемането му - 11.02.2011 г. и публикуването му в ОВ. Формирал е извод, че правото на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Посочил е като правнозначимо качеството земеделски производител на лицето и характерът на дейността му, а не правноорганизационната форма под която се осъществява тази дейност. Към безспорните факти съдът е отнесъл съществуването на регистрация като земеделски производител на жалбоподателя и регистрация зацелите на ДДС в процесния период. Отрекъл е правилността на позицията на приходната администрация за неприложимост към РЛ на условията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Изводът на съда е за осъществяване на предпоставките за правото на преотстъпване, доколкото Фиданова отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Решението е правилно. Спорът е за съществуването на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, заявено от Валентина Фиданова за 2011 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за този отчетен период РА. Съдържанието на спорното данъчно предимство е преотстъпване на до 60 % от данъка на лицата, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО /вж. ред. на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ от ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./. С чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не е въведено изискване субектът на данъчното облекчение да е с качеството едноличен търговец. Предимството е ограничено до субекта, но не с оглед регистрирането му като ЕТ, а като земеделски стопанин, както и до данъчната основа в привръзка с източника на доходите. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла на Търговския закон без регистрация като ЕТ - вж. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ, а след 01.01.2011 г. и ФЛ, регистрирани като земеделски производители, ако са избрали този ред за определяне на ДО - чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Лицата извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ са изключени от кръга на ползващите облекчението по ал. 6 едва с новелата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ, обнародвана в ДВ бр. 100/2013 г. и в сила от 01.01.2014 г. Щом предпоставките на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО не са спорни, а по разбирането на касационния съдебен състав възприетите от администрация основания да се откаже данъчното облекчение са поправени основателно от първостепенния съд, то определянето с РА на допълнителни публични задължения заради отреченото право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е неправомерно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

3