Решение № 6090 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2018 г.

Решение № 6090 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Николова, против решение № 1018/24.01.2018 г. по адм. дело № 3152/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, в частта му, с която е постановена отмяна на Заповед № РД-15-111/14.02.2017 г. на министъра на здравеопазването. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Е. А. Ф., чрез пълномощникът й - адв. Петков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решението, в обжалваната му част, Върховният административен съд, пето отделение е отменил заповед № РД. -15-111/14.02.2017 г. на министъра на здравеопазването, като незаконосъобразна. Заповедта е издадена на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. и с нея е прекратено служебното правоотношение на Е. А. Ф. на длъжността "директор" на Дирекция "Международни дейности, проекти и програми" в МЗ, поради получена годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение", за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. За да отмени заповедта съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Решението, в обжалваната му част, е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Съдът е събрал и обсъдил релевантните за спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 76, ал. 1 и 2 ЗДСл. държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, по система от критерии, чрез които се оценява постигането на предварително определени цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация / обн. Д. в. бр. 49/2012 г./, наричаната по-долу само наредбата, процедура. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че съставения индивидуален работен план на ответницата Ф., не съответства на изискванията на тази наредба. В нарушение на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от наредбата, индивидуалния работен план на служителката не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем, качество и срокове, а общи формулировки, възпроизвеждащи задълженията по длъжностна характеристика за длъжността "директор" на Д "Международни дейности, проекти и програми" в МЗ. Правилна е преценката, че това нарушение е съществено, тъй като опорочава първия етап от оценката и прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това несъмнено води до порок и на крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели - чл. 14, ал. 1 от наредбата. Правилна е констатацията на съда, че в случая не е проведена и заключителна среща, като трети етап от процедурата по оценка, с което е нарушен съществено чл. 13, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от наредбата. Налице е само проведена междинна среща на 29.07.2016 г./л. 22/, като оценката на оценителя по отношение работата на служител Ф. е изцяло положителна. Споделят се изводите на съда, че въз основа на горните нарушения в процедурата, крайната оценка на оценяващия ръководител не е обективна, така както изисква чл. 18, ал. 1 от наредбата, тъй като фактите на които почиват изводите му за неизпълнение, не се основават на конкретни доказателства, установяващи тези нарушения. При липсата на конкретика в индивидуалния работен план на служителя, свързана с конкретно посочени задачи, измерими по обем, качество и срокове на изпълнение, крайната годишна оценка за периода като "неприемливо изпълнение", свързано с неизпълнение на преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план, е необоснована. Съдът правилно е посочил, че преценката за изпълнение на тези цели не може да бъде извършена от оценяващия, респ. от съда, именно поради липсата на конкретни, постижими цели в съставения работен план. От изложеното правилно е изведен краен извод, че посочените нарушения на наредбата са съществени и опорочават изготвената оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно изпълнението на длъжността за периода на оценка. Правилно също така е посочено, че в процедурата по атестация и оценка и съставените документи към преписката, фигурира само подпис на оценяващия ръководител, без да бъде посочено името му, за проверка дали действително е такъв и има право на оценка по чл. 76, ал. 4 ЗДСл. Оплакването на касатора, че в случая не е допуснато нарушение на чл. 18, ал. 2 и 3 от наредбата е основателно, но само по себе си то не води до неправилност на обжалваното решение, защото същото се основава и на други нарушения на закона и наредбата, които са установени и които водят до незаконосъобразност на оспорената заповед. Не се споделят останалите оплаквания за отсъствие на нарушения на чл. 9, ал. 2 и ал. 3, чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от наредбата, съответно на чл. 76, ал. 7 ЗДСл. По тези оплаквания решаващият съд е изложил подробни мотиви, които съгласно изложеното по-горе, се възприемат за правилни. Предвид изложеното касационната жалба се явава неоснователна, а решението на ВАС, пето отделение, в обжалваната му част, като правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора и направеното искане, на ответницата Ф. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, в размер на 1 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощно на стр. 18 и 19, и при липса на възражение от касатора за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия