Решение № 5118 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16274/2009 г.

Решение № 5118 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16274/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Керанка Василева Божкова от гр. Добрич против решение от 21.10.2009 г. на Окръжен съд-Добрич, постановено по адм. дело № 1/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-1302/25.08.2006 г. на зам. началника на ДНСК София, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Пристройка" масивна едноетажна, със застроена площ от 30,08 кв. м., към постройка от 12 кв. м., узаконена с Акт за узаконяване № 84/09.11.1993 г. на община Балчик, в УПИ VII-460, кв. 7 по плана на вилна зона "Фиш-Фиш", гр. Балчик, с административен адрес ул. "Четвърта" № 78. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна зам. началник на ДНСК София не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че процесната полумасивна пристройка представлява строеж, една от страните на който е подпорна стена, като са обособени помещения за лятна кухня, баня и тоалетна-допълващо застрояване по смисъла на чл. 46, т. 2 ЗУТ. Строежът е незаконен, тъй като не съответства на предвижданията на ПУП и е извършен през 1995-1996 г. без разрешение за строеж. Не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, тъй като не е деклариран до 31.12.1998 г. и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с обжалваната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. При повторното разглеждане на делото е установено със заключение на вещо лице, че процесният обект представлява полумасивна пристройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ. Като такава представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Този извод не се променя от обстоятелството, че една от стените представлява подпорната стена в имота, която преди провеждане на регулацията е и ограда на имота, а другата се явява стената на съществуващата и узаконена паянтова постройка. Последното определя процесния обект като пристройка. Без значение се явяват и обстоятелствата, че другите две стени са изпълнени със стъклопакет ПВЦ дограма, 50% отваряеми витрини, тъй като по този начин се затваря пространството и се обособява трайно свързано с терена помещение с предназначение за лятна кухня, а от дясно към подпорната стена и сервизно помещение-баня и тоалетна. Наличието им напълно изключва твърденията на касатора, че процесният обект не представлява строеж. Като извършен през 1995-1996 г. в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без разрешение за строеж, процесният незаконен строеж подлежи на премахване, тъй като не е деклариран до 31.12.1998 г. и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, както законосъобразно приемат административният орган и съдът. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,