Решение № 12385 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2012 г.

Решение № 12385 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклами" при Община Бургас, чрез пълномощника си, против решение № 796 от 19.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1533/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.16/20.05.2011 г., издаден от главен специалист-ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-Л-55.16/14.06.2011 г. на директора на дирекция "МПДТР" към Община Бургас. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд - гр. Бургас по реда на чл. 145 и сл. от АПК е Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.16 от 20.05.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите при община Бургас. С оспорения акт са установени задължения за "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД в качеството му на концесионер на Летище Бургас за внасяне на такса битови отпадъци, в частност за услуга "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", по отношение на имот, представляващ сграда - склад, описан в декларация вх. № 2310 от 09.01.2007 г. в размер на 742,98 лева. При оспорването му по административен ред същият е потвърден с решение № 70-Л-55.16 от 14.06.2011 г. на директора на Дирекция "МПДТР" към община Бургас. Органът се позовава на чл. 63 от ЗМДТ и сочи, че за имоти, находящи се извън районите, за които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът е отменил обжалвания акт след съвкупната преценка на доказателствата по делото - приетите и неоспорени експертизи, свидетелските показания и представените писмени доказателства. За да постанови този резултат е приел, че дейността "поддържане чистотата на територията на Летище Бургас" в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, са извършвани от лица, наети от дружеството за негова сметка, а не от община Бургас. Посочил е, че консорциум "Титан Бургас" е нает от Община Бургас да извършва дейностите по сметосъбиране и почистване в района на кв. Сарафово, но няма данни да е извършвал дейност и на територията на летището и около нея, доколкото не е съставил нито един документ, който да отразява този факт. Обстоятелството, че със заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата през 2011 г., не е достатъчно да се направи извода, че услугата е извършена реално. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е направен извод, че дейността по поддържане чистотата на територията на Летище Бургас" за 2011 г. се е извършвало от концесионера за негова сметка. Безспорно между страните е обстоятелството, че фирмата за почистване "Титан Бургас" е осъществявала дейност единствено по сметоизвозване и депониране на отпадъци и за тези дейности "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД не оспорва акта. Като допълнителен аргумент за недължимост на таксата за услугите по опазване чистотата на обществените територии съдът е посочил и наличието на основанието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Позовал се е и на заключенията на вещите лица по съдебно - икономическа и техническата експертизи, от които е установил, че макар територията на летище Бургас да е урбанизирана територия, същата не е част от населеното място - квартал Сарафово. Посочил е, че границата между Летище Бургас и кв. Сарафово е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Този факт е обосновал извода на съда, че територията на Летище Бургас не е част от населено място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, поради което не е и от категорията населени места, включени в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас. Установил е също, че в план - сметката на община Бургас, приета за 2011 г., нямало предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията конкретно на летище Бургас, а предвиждала само обобщени прогнозни дейности. По съображения в този смисъл е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решение е правилно. Административният съд - Бургас е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящия състав на Върховния административен съд. Съдът правилно е изяснил спорния за настоящото производство въпрос реално ли е осъществявана услугата "Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" по отношение имота на дружеството - ответник в настоящото производство. Административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, която определя, че за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на честотата на териториите за обществено ползване на населените места, се заплаща такса, като размерът на същата е определен в чл. 66 от същия закон за всяка услуга поотделно. Условията, при което не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 от ЗМДТ и съдът е обсъдил и това обстоятелство. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. При правния анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Фактът, че община Бургас е чистила територията на кв. Сарафово, не означава, че е била чистена и територията на Летище Бургас, която е извън обхвата на тази територия. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на летище Бургас от страна на общината, както и при липсата на доказателства за това, че територията на летището изобщо е включена в районите, посочени в заповед 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас, то правилен е изводът на съда за недължимост на таксата за процесния имот. Както правилно е посочил административният съд, твърдението, че територията на летище Бургас е част от квартал Сарафово и поради тази причина, следвало да се приеме, че заповедта на кмета на гр. Бургас включвала и тази територия, не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е установено. От друга страна, не са налице и доказателства, че територията на летище Бургас, макар и урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ, е част от населеното място. В този смисъл е и заключението на вещите лица по допуснатите съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, където е посочено, че територията на летище Бургас не е част от населеното място и не е част от кв. Сарафово, тъй като границата между летище Бургас и кв. Сарафово е ПИ с идентификатор 07079.1.933 и е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е приел, че установените по делото факти сочат, че през периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. община Бургас не е предоставяла услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" по отношение на имот, представляващ сграда - склад за авиочасти, на територията на Летище Бургас, описан в декларация вх. № 2310/09.01.2007 г., поради което на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не следва да се събира такса за нея и оспореният акт правилно е отменен. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника по касация, община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на дружеството юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,