Решение № 9043 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2015 г.

Решение № 9043 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 65/1.10.2015 г. по административно дело № 107/2015 г. Административен съд - С. е: 1) отхвърлил жалбата на Р. К. Д. от гр. С. срещу решение № 1040-18-3/13.07.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.; 2) осъдил Р. К. Д. от гр. С. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. сумата 350 лв., представляваща направени по делото разноски - адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Р. К. Д., подадена от повереника му адвокат Д. Ч. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му и решаване на делото по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - С. със задължителни указания за прилагането на закона. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски, както и на минимално адвокатско възнаграждение. В писмена защита касаторът излага допълнителни аргументи в подкрепа на исканията си. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С., действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт М. Ж., в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски в полза на ТП на НОИ - С. за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С процесното решение № 1040-18-3 от 13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С., предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд, в производство по реда на чл. 117 от КСО е потвърдено разпореждане № 181-00-893-5 от 04.06.2015 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - С., с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото от жалбоподателя парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2013 г. до 07.10.2013 г. в размер на 1624,32 лв. на основание чл. 54е, ал. 4 във връзка с чл. 54е, ал. 1 от КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. К. Д. срещу обсъжданото решение на директора на ТП на НОИ - С., е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Основателен обаче е доводът на касатора, че то е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на крайния му правен извод. На първо място, съдът е длъжен да укаже на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, като даде и конкретни указания за разпределението на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК, което не е сторено. Само след изпълнение на тези му указания съдът може да стигне до категоричен извод, дали оспорения пред него акт е законосъобразен. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. В случая тяхното неспазване е ограничило правото на страната да докаже твърденията си по приложението на материалния закон. Като не е дал съответните указания, решаващият съдебен състав е нарушил правото на защита на жалбоподателя, осуетявайки обективно възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси и е поставена под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на процесното административно решение и потвърденото с него разпореждане факти. В проведеното от административния съд публично съдебно заседание на 1.09.2015 г. дори процесуалният представител на ответния в първоинстанционното производство административен орган косвено е признал, че административната преписка не е представена в цялост по делото (в нарушение на чл. 152, ал. 2 от АПК). Съдът е длъжен по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК да изиска от ответника да представи преписката по издаването на оспорения акт. Неизпълнението на това задължение в нарушение на принципа на служебното начало в предвидените от закона случаи представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното налага да се приеме, че съдът е формирал изводите си, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Установяването на правнозначимите факти в първоинстанционното съдебно-административно производство е от съществено значение за преценката на законосъобразността на акта на административния орган, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. От мотивите на проверяваното решение не личи съдът действително да е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореното пред него разпореждане, също е следвало да бъде проверена от съда касателно редовността на формирането й. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на проверявания акт на административния орган е установяването на правнозначимите факти. Решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси и не е обсъдил всички относими към предмета му жалбоподателови възражения, които са от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на актовете на органите на ТП на НОИ - С. Не е установена коректната начална дата на изплащане на паричното обезщетение за безработица, както и не са обсъдени доводите и доказателствата на жалбоподателя във връзка с възраженията му в тази насока. Не е съобразено, че поради отпуск за временна неработоспособност за периода от 18.03.2013 г. до 15.04.2013 г. Д. е получавал обезщетение за временна неработоспособност, а за периода от 16.04.2013 г. до 15.05.2013 г. е получавал обезщетение за оставане без работа по чл. 222 от КТ, поради което обезщетение за безработица е започнал да получава за периода от 16.05.2013 г. насетне. Това обстоятелство се отразява на размера на подлежащото на връщане обезщетение за безработица. Като е приключил съдебното дирене преди изясняване на фактическата страна на спора, Административен съд - С. е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Доколкото пък има коментар на доводите на жалбоподателя, обсъдени са само частично само твърденията му, изложени в първоначалната жалба и в хода на съдебното производство. Необсъждането на относимите доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя е довело до неизясняване на спорния предмет. В този контекст се налага извод и за нарушаване на процесуалното правило по чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложимо в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебният акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. Неизлагането на мотиви и правни изводи винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Формулираният в мотивите на проверяваното решение отрицателен отговор на обсъдената част от възраженията на жалбоподателя е необоснован именно защото не са изяснени по предвидения процесуален ред всички правнорелевантни факти. Извън прерогативите обаче на настоящата инстанция е да го стори в касационното производство в хипотезата на първа касация. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи даже и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира на свой ред възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да даде съответните указания на страните, да изиска от ответника цялата административна преписка, да отговори на всички съществени за изхода на спора техни доводи и възражения, да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства, като евентуално събере и нови доказателства за неизяснените такива, ако прецени, че е необходимо. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените от страните искания за присъждане на деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,