Решение № 4113 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2016 г.

Решение № 4113 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) [фирма], подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Дачев, против решение № 8078 от 1.07.2016 г., постановено по адм. дело № 13877/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 881-03/9.11.2015 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор".

По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуалния си представител - юрк. Слабов, в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното пред тричленния състав на ВАС решение № 881-03/9.11.2015 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 4 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 4 от КЗ и чл. 22 ЗАНН във вр. с чл. 302, ал. 2, т. 1 от КЗ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК e разпоредено на ЗАД [фирма] да образува допълнителен резерв по чл. 8а от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователи и от презастрахователи (Наредба № 27) като:

1. Образуването на резерва да бъде съобразено с изискванията на чл. 8а от Наредба № 27; и

1. Образуваният резерв към 30.09.2015 г. да бъде достатъчен по отделни видове застраховки.

Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Според тричленният състав, предвид разпоредбата на чл. 63, т. 2 КЗ и с оглед гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни и презастрахователни договори, застрахователят съответно презастрахователят е длъжен по всяко време да образува достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно изискванията на закона, отговарящи на цялостната му дейност, с които да гарантира покритие на поетите застрахователни рискове. Резервът за предстоящи плащания по чл. 68, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.); е вид технически резерв. Изискването за образуване на техническите резерви по чл. 69 от КЗ задължава застрахователя да ги поддържа в достатъчни размери в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни и / или презастрахователни договори доколкото е възможно основателното им предвиждане. Редът и методиката за образуване на техническите резерви е регламентиран с Наредба № 27.

Съдът е приел за законосъобразно решението на КФН, с което е наредено на застрахователя "да образува допълнителен резерв по чл. 8а от Наредбата, който да бъде съобразен с изискванията на чл. 8а от Наредба № 27; както и образуваният резерв да бъде достатъчен към 30.09.2015 г. по отделните видове застраховки. Според тричленният състав доводите на жалбоподателя, че с административния акт не е конкретизирано вмененото задължение са неоснователни. Съдът е посочил, че начинът на изчисление на резерва е определен в Наредба № 27, с оглед което застрахователят е бил длъжен да коригира с коефициент на достатъчност по чл. 8а, ал. 4 от Наредбата резерва на претенциите, предявени до края на предходната 2013 г., но все още неизплатени до края на 2014 г., както и до края на третото тримесечие на 2015 г.

Така мотивиран тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.

Решението е неправилно

Настоящата инстанция не споделя изводите на тричленния състав на ВАС.

Разпоредбите на чл. 63, т. 2, чл. 66, чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 69 КЗ предвиждат задължения, които охраняват интересите на потребителите на застрахователни услуги. Редът и методиката за образуване на техническите резерви е регламентиран е в Наредба № 27 от 29.03.2006 г.

В случая от данните по делото е видно, че към 30.09.2015 г. ЗАД [фирма] е имало наличен образуван резерв по чл. 8а от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. в размер, надхвърлящ три пъти образувания резерв към 31.03.2014 г. и повече от два пъти образувания такъв към 30.06.2015 г.

От друга страна в решението на административния орган, е посочено, че само въз основа на наличните в КФН данни не може да определи какъв трябва да е точният размер на коефициента за достатъчност съгласно чл. 8а, ал. 4 от Наредба № 27. Коефицентът за достатъчност/КД/ се определя по определена формула, съгласно приложение 5 към Наредбата. Именно КД е определящ за изчисляване на размера на допълнителния резерв/ДР/. След като КФН не може да определи размера на коефициента за достатъчност следователно не би могла да определи и размера на допълнителния резерв. Не става ясно как административният орган е преценил, че определеният от касатора ДР не е достатъчен и не е съобразен с разпоредбите на наредбата, при положение, че КФН не сочи какъв следва да е достатъчния допълнителен резерв и самата тя признава, че не би могла да определи размера му, само въз основа на доказателствата, с които разполага. От изложеното до тук може да се направи извод, че решението на КФН е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито са неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН при осъществяване на правомощията на комисията и на нейните органи членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да изискват писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон или на Кодекса за застраховането. Следователно законодателят е създал механизъм за събиране на необходимата информация, което да гарантира достъп да необходимите документи при осъществяване на правомощията, което в случая не е направено.

В тази връзка органът е следвало да изиска от застрахователното дружество и/или от други лица, каквато възможност му дава разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗКФН представянето на допълнителна информация и писмени доказателства и др., но това не е направено.

Съгласно чл. 23 ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Принудителните административни мерки се прилагат с индивидуален административен акт, поради което за решението на КФН са приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Решението трябва да има разпоредителна част, с която се определят задълженията, начинът и срока за изпълнението, т. е. да има конкретизация. Следователно не е достатъчно административният орган да препише законовото задължение по чл. 63, т. 2 за образуване на достатъчен като размер допълнителен технически резерв по чл. 8а от Наредба № 27, а трябва да определи задължението като конкретизира неговото съдържание - какво точно вменява на застрахователя, за да бъде постигната целта на закона и за да може това задължение да бъде изпълнено по указания му начин. Следователно "определяемостта" на задължението при спазване на зададена методика не отговаря на императивно изискване на закона задължението да е ясно и конкретно определено. Това е така, защото с принудителната административна мярка адресатът е задължен да извърши нещо в съответствие с диспозицията на правната норма.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че решението е издадено при съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като КФН е направила извод за наличие на застрашени интереси на потребителите и е наложила принудителна административна мярка, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събирани служебно от административния орган всички доказателства, които трябва да бъдат проверени и преценени.

С оглед изложените съображения постановеното от тричленния състав на ВАС решение е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество като бъде отменено решение № 881-03/9.11.2015 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

При този изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 8, ал. 3, Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500(петстотин ) лева за всяка една от двете съдебни инстанции или общо в размер на 1000/хиляда/ лева.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия