Решение № 9860 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1158/2025 г.

ВАСТрето отделение15.10.2025 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 16354 от 09.09.2024 г., постановено по адм.д. 9405/2023 г. по описа на Административен съд София-град в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА Членове: /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. М. Д. от гр. София срещу Решение 16354 от 09.09.2024 г., постановено по адм.д. 9405/2023 г. по описа на Административен съд София град в частта му, в която предявеният от касатора срещу Национален осигурителен институт иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП НГ-1-21-01318426/09.03.2023г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ-София град, е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 190 лв. до пълния му предявен размер от 1000 лв., както и в съответната част за разноските. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ответника да заплати пълния претендиран размер на обезщетението. Редовно призован за съдебно заседание, А. М. Д. от гр. София, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Национален осигурителен институт, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. От същия по делото е депозирано писмено становище по същество с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебния акт в обжалваната му част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е уважил частично иска на А. М. Д. срещу НОИ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 190 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес и притеснения, причинени му от отменено като незаконосъобразно НП НГ-1-21-01318426/09.03.2023г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ-София град, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и е отхвърлил иска над присъдената сума до пълния му предявен размер от 1000 лв. като неоснователен и недоказан. Със същото решение АССГ е осъдил А. М. Д. да заплати на НОИ разноски за съдебното производство в размер на 89 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, от което за ищеца са настъпили част от твърдените от него неимуществени вреди - претърпени негативни емоции, довели до повишен стрес и притеснения, причинени от незаконосъобразното наложената глоба; налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди. Твърдените вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, съдът е приел за недоказани. След подробно обсъждане на определянето на размера на доказаните по основание неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и, изхождайки от обективните критерии за това характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е причинено, продължителност и интензитет на негативните изживявания, обществено и социално положение на търпящия ги, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 190 лв., поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за разликата от 190 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв. Решението в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния административен съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. Обосновано съдът е заключил, че А. М. Д. не е провел пълно и главно доказване на претенцията си и недоказани по делото са останали както реално претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, така и причинно-следствена връзка между тези вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. От доказателствата по делото се установява, че липсва промяна в определения процент трудова неработоспособност, като, видно от представеното експертно решение 90394 от 03.02.2023 г., състоянието на ищеца до преосвидетелстването му е било 80% ТНР, противно на твърдението му в исковата молба за оценка 75% ТНР. На следващо място в представените две експертизи е посочено, че оплакванията на ищеца са се засилили след диетична грешка, поради което, дори и да е било налице влошаване в здравословното му състояние, липсват доказателства същото да е в причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , трето отделение