Решение № 1122 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2008 г.

ВАСVI отделение27.01.2009 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209 от 13.06.2008 г. по адм. д. № 211/2006 г. по описа на Добричкия окръжен съд, Административно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1122 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Велико Вичев Великов от гр. Добрич срещу решение № 209 от 13.06.2008 г. по адм. д. № 211/2006 г. по описа на Добричкия окръжен съд, Административно отделение. Релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 209 от 13.06.2008 г. по адм. д. № 211/2006 г, Добричкият окръжен съд, Административно отделение е отхвърлил жалбата на Велико Вичев Великов от гр. Добрич срещу Решение № 8 от 4.02.2006 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич, както и потвърденото с него Разпореждане № 5105047940 от 10.11.2005 г. Съдът е приел за установено, че към датата на подаването на молбата-заявление, нормата на чл. 102, ал. 2 от КСО изисква преизчисляването да стане по реда на чл. 70, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 КСО. Направен е окончателния извод, че административните актове са законосъобразни. Обжалваното решение на Добричкия окръжен съд не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Въпросите относно размера на осигурителния стаж на Великов и изчислението на индивидуалния коефициент са изяснени изцяло в заключението на вещото лице Дарина Димитрова Дойчева. В него то изрично заявява, че базисния период, дохода и индивидуалния коефициент, както и размера на пенсията са били правилно изчислени, като са съобразени и решение № 122 от 2.07.2007 г. по адм. д. № 151/2006 г. по описа на Добричкия окръжен съд, Административно отделение и с решение № 12715 от 14.12.2007 г. по адм. д. № 7541/2007 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което цитираното първоинстанционно решение е било потвърдено. Съдебно - счетоводната експертиза е била приета в съдебното заседание състояло се на 10.06.2008 г., за което Великов е бил редовно призован при условията на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). Въпреки това жалбоподателят не се е явил на 10.06.2008 г. и не е оспорил заключението на вещото лице. По същество той иска да извърши такова оспорване едва пред касационната инстанция, което е процесуално недопустимо. Въпросите относно изчисленията на базисния период, осигурителния доход и индивидуалния коефициент, както и размера на пенсията не са от компетентността на съда, тъй като изискват специални знания. В тази връзка и по искане на жалбоподателя по първоначалното дело, в съответствие с разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.), съдът е назначил съдебно-счетоводната експертиза, изслушал я е и е изградил фактическите си констатации по спора, съобразявайки се с нея без да наруши нормата на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). При преценка на материалния закон правилно е съобразил, че заявление вх. № 14142 е подадено от Великов на 25.05.2005 г. и към тази дата нормата на чл. 102, ал. 2 КСО изисква преизчисляването да стане по реда на чл. 70, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 КСО. В тази връзка с атакуваното решение не е бил нарушен и материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество в конкретния случай не са били допуснати. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се възприема като правилно и законосъобразно и се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - VI отделение,