Решение № 243 от 22.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 189/2010 г.

Решение № 243 от 22.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 189/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внчд № 786/2009 г. по описа на Окръжен съд-Плевен и отмяна на постановеното по него решение от № 452/08.12.2009 г. в частта, в която е потвърдено определението от 15.07.2009 г. по чнд № 1763/2009 г. на РС-Плевен, с което е определен първоначален "Общ" режим за изтърпяване на наказанията "лишаване от свобода" на осъдения Х. А. И. Иска се връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилното приложение на материалния закон.

В искането се изтъква довода, че незаконосъобразно - в нарушение на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е определил първоначален "Общ" режим на наложените на осъдения И. наказания, без да е определил и типът на затворническо общежитие, където те трябва да се изтърпяват.

От въззивното решение от 8.12.2009 г. е видно, че Плевенският окръжен съд не е констатирал и отстранил допуснатото нарушение, поради което са налице основанията за възобновяване на делото.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.

Редовно призован, осъденият не желае да присъства при разглеждане на делото, нито да му бъде назначаван служебен защитник.

Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 15.07.2009 г. по чнд № 1763/2009 г. на Плевенския районен съд е извършено пълно групиране на наказанията наложени на осъдения Х. А. И. по влезлите в сила присъди, като е образувал три съвкупности, както следва:

-по нохд № 933/2000 г. и нохд № 294/2001 г., двете по описа на РС-Плевен, като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определил общо наказание от шест месеца лишаване от свобода;

-по нохд № № 1468/2005 г., 3298/2005 г., нохд № 3141/2005 г., нохд № 1093/2004 г. и нохд № 1082/2005 г., всички по описа на РС-Плевен, като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК е определил наказание от пет месеца лишаване от свобода, към което присъединил наказанието двеста лева глоба;

• по нохд № № 3480/2007 г., 3520/2007 г. 2268/2007 г. 3022/2007 г., всички по описа на РС-Плевен и нохд № 102/2007 г. на РС-Никопол, като на същото основание е определил общо наказание пробация, с налагане на двете пробационни мерки по чл. 42, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК за срок от две години.

Съдът е постановил отделното изтърпяване на наказанието по нохд № 2086/2003 г. -глоба в размер на четиристотин лева.

Съдът е определил първоначален "Общ" режим за изтърпяване на наказанията по първите две съвкупности.

С решение от 08.12.2009 г., по вчнд № 786/2009 г., на Плевенския окръжен съд, в сила от същата дата определението е потвърдено.

Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на решението, в частта по определения първоначален режим за изтърпяване на наказанията на И., без да е определен типът на затворническото общежитие е подадено в законоустановения срок, а разгледано по същество е и основателно.

От данните по делото е видно, че от множеството осъждания на Х. И., по четири от присъдите, той е осъден за умишлени престъпления на лишаване от свобода. По всички тях не може да се определи общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК и поради това, той се явява "рецидивист", по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.

Ето защо, съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС наложените на И. наказания лишаване от свобода по първите две съвкупности следва да се изтърпят отделно, съобразно § 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ЗИНЗС, при първоначален "Строг" режим, в затворническо общежитие от "закрит"тип.

Като не е съобразил посочените обстоятелства при потвърждаване на първоинстанционното определение, въззивният съд е приложил неправилно закона при потвърждаване на първоинстанционното определение по първоначалния режим на изтърпяване на наказанията, както и като е пропуснал да определи типа на затворническото общежитие, в което И. следва да ги изтърпи. Това нарушение определя основателността на искането за възобновяване, отмяна на решението в рамките, очертани от искането и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част от друг въззивен съдебен състав.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК