Решение № 159 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1622/2016 г.

Решение № 159 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1622/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 1711/16.02.2016 г. от М. И. К. срещу решение № 139/17.12.2015 г. по гр. д. № 364/2015 г. на Окръжен съд-Видин. Молителката твърди, че в нарушение на едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 ГПК въззивният съд е провел открито съдебно заседание по делото на 17.11.2015 г., за което тя е била уведомена на 13.11.2015 г. Счита, че е нарушено правото й да участва в него и моли постановеното решение да бъде отменено. Ответникът по молбата Дом за медико-социални грижи за деца-В., не взема становище по нея. С определение № 138/22.04.2016 г. по настоящото дело е допуснато разглеждане на молбата, като е квалифицирана по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК. ВКС, състав на III г. о. констатира по делото следното: С атакуваното решение е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от молителката искове с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на наложеното й със заповед № 03/15.01.2015 г. на работодателя наказание предупреждение за уволнение и признаване на същото за незаконосъобразно. Открито съдебно заседание във въззивното производство е било насрочено за 17.11.2015 г. Молителката е получила призовка на 13.11.2015 г. Не се е явила в проведеното заседание и не е била представлявана. При така установените обстоятелства следва да се направи извод, че молбата за отмяна е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото, може да иска отмяна на влязло в сила решение. По аргумент от чл. 142, ал. 1 ГПК, съдът не е имал основание да разгледа по същество делото при неявяване на страна, която не е редовно призована, поради неспазване на едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 ГПК. Процесуалните правни норми, с които е създадена процедура по призоваването на страните за съдебно заседание имат за цел да осигурят ефективното упражняване на правото им на защита. С този срок именно се гарантира реалната възможност за организиране на защитата. Ако страната не е редовно призована и не се яви в заседанието, съдът е длъжен да отложи делото при спазване разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ГПК. Само ако молителката се беше явила лично или беше представлявана от процесуален представител, при изрично изявление, че не желае да се възползва от законовия срок, въззивният съд щеше да разполага с възможност да даде ход на делото. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и налага отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По искането на молителката за присъждане на направените в настоящото производство разноски следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.