Решение № 5231 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 4622 от 11.02.2025 г. по адм. д. 11861/2024 г. Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на А. Г. А., гражданин на Сирия, против решене 11490/04.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Г. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Д. Гитева от САК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира за неправилни и немотивирани изводите на първостепенния съд относно липсата на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ). Сочи, че справката предоставена от ДАБ за провинция Ракка е от 27.08.2024 г. и предвид динамично развиващата се ситуация след декември 2024 г., обективираната информация в документа не отразява действителното положение на живеещите там. Излага доводи, че съдът не е обсъдил данните от справката, в резултат на което е направил необосновани изводи, като е цитирал остаряла информация и то само формално. Сочи, че не е кредитирана позицията на ВКБООН за спиране на издаване на откази за международна закрила и принудителни връщания спрямо сирийски граждани. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът се представлява от адв. Гитева, която поддържа жалбата. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител юрк. Хичовкси, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 11490 от 04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на лицето А. Г. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При постановяване на обжалвания съдебен акт, първостепенният съд, е извършил подробен анализ на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка по спора. След изложение на относимата към процесния случай правна рамка и въз основа на доказателствата по делото, административният съд е обосновал извод, че не са налице изискуемите предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А.. Отхвърлен е доводът на жалбоподателя относно възможността за мобилизирането му в армията, като в тази насока е прието, че нежеланието на лицето да отбие военна служба не би могло да е основание за предоставяне на статут. Отбелязано е, че лицето не е изложило твърдения той лично да е бил издирван за военна служба. Според съда, след падане на режима на Б. А., вероятността от мобилизация е сведена до минимум, като за чуждият гражданин е налице и възможност за освобождаване от военна служба чрез заплащане на такса. Прието е, че не се твърдят и не се установяват предпоставки по чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. По отношение на предпоставките обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на чуждият гражданин по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, административния съд е направил извод, че от бежанската история на лицето и данните по делото, не се доказва наличието им в случая. Първоинстанционният съд е приел, че липсват и основанията и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За да достигне до този извод, съдът изключително подробно е изследвал разрешението на СЕС по дело С-465/2007 г., както и приложимите разпоредби от Директива 2004/83/ЕО. Обсъдени са представените справки вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. и справка от 14.01.2025 г. на Дирекция Международни дейности при ДАБ. Възприет е извода, че за чуждия гражданин не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. На отделен ред в съдебния акт е прието, че не е нарушена и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, и при връщане в Сирия на А. А. няма да бъдат застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Според съда, чуждият гражданин няма да бъде изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Прието е, че личната бежанска история на лицето, както и ситуацията в Сирия не обуславят извод за възпрепятстване на връщането на лицето в страната му по произход, при спазване на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Административният съд не е възприел доводите във връзка с актуалната позиция на ВКБООН и по специално, че специализираният орган на ООН призовава към спиране на издаването на отрицателни решения по молби на сирийски граждани. В тази насока са обсъдени данните предоставени от лицето при проведеното му интервю, както и информацията за ситуацията в Сирия и е възприет извод, че е налице значително подобрение на обществено политическата обстановка в страната. В заключение е обоснован извод за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е извършена цялостна и обоснована преценка на събраните доказателства в светлината на приложимия към спора материалн закон. Съгласно уредбата на чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновани на доказателствата по делото са възприетите от съда изводи за липса на фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на лицето А. Г. А.. От доказателствата по делото не се установяват данни, а и липсват твърдения, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността на чужденеца към определена социална група. А. А. не е направил относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. От чуждия гражданин не са заявени и конкретни действия, попадащи в предметния обхват на приложимост на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от молбата за закрила, лицето мотивира желанието си за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с несигурната обстановка в Сирия и войната там. Пред интервюиращия орган чуждият гражданин не е заявил лично да е бил заплашван в страната си по произход. Спрямо лицето не е упражнявано физическо насилие, не е бил обект на репресии. В тази връзка правилно е прието от съда, че несъгласието с отбиване на военна служба сами по себе си не представлява основание за предоставяне на статут. От обективираните данни в протокола от проведеното интервю с чуждия гражданин се установява, че същият не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убеждения. С оглед изложеното, правилна е преценката на административният съд, че по отношение на А. Г. А. липсват опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно е прието от решаващия съд, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Чуждият гражданин не е заявил твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, съгласно предпоставките уредени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В обжалвания съдебен акт, липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., като съдът е анализирал бежанската история на А. Г. А. и предоставените данни от актуални справки за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съобразявайки справките на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, решаващият съд правилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Именно в тази насока са и основните възражения, изложени в касационната жалба, които с оглед данните от бежанската история и актуалната информация относно Сирия, се преценяват от настоящия съдебен състав за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В тази връзка, правилно съдът е съобразил постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Така очертаните критерии не са изпълнени в процесния случай. Както се посочи и по горе, относно наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, АССГ е извършил изследване на бежанската история на чужденеца, както и на актуалната информация относно Сирия и данните обективирани в справките на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на които се е позовал административният орган. Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че от доказателствата по делото не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чуждият гражданин непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на всичко изложено до тук е и представената пред настоящата инстанция справка за Сирия. Неоснователно и некоректно е твърдението на касатора относно позоваването на съда на стара информация от справка за провинция Ракка от 27.08.2024 г. Видно от доказателствата по делото и от съдебния акт, от ответника е приложена нова справка от 14.01.2025 г. на Дирекция Международна дейност" при ДАБ, която е обсъдена в първоинстанционното решение, като същата е представена и пред настоящата инстанция. Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира за правилна преценката на административния орган и на първоинстанционния съд, че по отношение на А. Г. А. не са на лице предпоставките за приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Като е приел оспорения акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на Първо отделение