Решение № 7419 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2003 г.

Решение № 7419 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2003 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл., вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Със заповед № РД-11-18-10/9.09.2003 г. на областния управител на Област с административен център гр. Сливен е постановено изземване по реда на чл. 80 от ЗДС на недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в гр. Сливен, ул. "Великокняжевска", кв. 102, НУПИ - 1336 по ПУП на гр. Сливен, съставляващ дворно място с пространство от 1140 кв. м. и сгради: "Чакърови къщи III" на два етажа със застроена площ от 158 кв. м., и "Къща Илия Русев" с площ от 378 кв. м. В жалбата си против описания административен акт, кметът на община Сливен твърди, че имотът е общинска собственост и се позова на неприложимост на специалния ред за защита на вещни права на Държавата по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Поддържа, че административният орган - издател на атакуваната заповед в нарушение на производствените правила не е привлякъл като заинтересувана страна в производството наемателя, комуто е предоставено държането на имота по силата на сключен облигационен договор. Твърди, че между страните има висящ спор за собствеността на имота, във връзка с което е представил съдебно удостоверение, издадено от Районен съд - Сливен. Иска се отмяна на заповедта. Участвуващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура застъпва обосновано становище, че жалбата е основателна, т. к. с оглед междувременно приключилия вещноправен спор, актът за държавна собственост следва да се счита опроверган. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна, обосноваваща правния си интерес с наличие на вещни права, засегнати от административния акт. Разгледана по същество - същата е основателна. С атакуваната заповед е постановено изземването от Община Сливен на недвижим имот, съставляващ частна държавна собственост, поради това, че се владее без правно основание. От писмените доказателства, приложени към административната преписка се установява, че с АДС № 2737/23.07.2003 г., на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, вр. със Заповед № РД-11-13-11/23.06.2003 г. на областния управител на област Сливен, е актуван като държавен процесният недвижим имот, съставляващ терен от 1 140 кв. м. - НУПИ 1336, кв. 102, ведно с построените сгради - национални паметници на културата. Жалбоподателят не оспорва факта на държането на имота към датата на издаване на заповедта за изземване. Представен е договор от 16.06.2003 г. за отдаването му под наем, както и съдебно удостоверение на Сливенския районен съд № 1980/2003 г. от 24.09.2003 г., видно от което между Общината и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството има висящо дело с предмет - установителен иск за собственост върху описания недвижим имот. С определение от 8.12.2003 г. е спряно допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед. С определение от 9.02.2004 г., на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.), вр. с чл. 11 от ЗВАС (отм.) е спряно производството по настоящото дело до приключване на гр. д. № 1980/2003 г. на Сливенския районен съд с влязло в сила решение. С решение № 1276/19.11.2008 г., постановено по гр. д. № 3895/2007 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., спорът между Община Сливен и Държавата е разрешен окончателно, като е признато за установено, че описаният недвижим имот принадлежи на Общината. При гореизложеното откъм фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предмет на спора е издадената от областния управител заповед и в него могат да се обсъждат само наличието на компетентност, както и материалната и административнопроизводствената законосъобразност на акта. Компетентността на органа в конкретния случай произтича от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС в приложимата към спора редакция ДВ, бр. 44/96 г., съгласно която областният управител издава заповеди, с които изземва държавни имоти, които се владеят или държат без основание, които се ползват не по предназначение или нуждата от които е отпаднала. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗДС е официален документ, съставен в определените в закона ред и форма, утвърден от посочените в закона длъжностни лица, и който действително няма правопораждащо действие, но съгласно чл. 158, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ППЗДС (отм.) има доказателствена сила до доказване на противното, която при определени условия може да бъде оспорена от собственика по съдебен ред. Поради недопустимостта за подлагане на преценка на правото на собственост в рамките на административното производство, от значение е съществуването на акт за собственост със съответната доказателствена сила, каквато му се признава с нормата на чл. 158, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС, отм, ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г.). В качеството на официален удостоверителен документ, актът се ползува с обвързваща материална доказателствена сила, произтичаща от държавната удостоверителна власт на издателя му и съдът е длъжен да се съобрази с нея, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на неверността му. Съответствието на отразеното в него с действителното фактическо положение, т. е. въпросът за верността му като свидетелствуващ документ, подлежи на установяване по друг процесуален ред и посредством други доказателствени способи. В този аспект разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от ППЗДС (отм.) регламентира, че общините и другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите на чл. 157 - след влизането в сила на решението на съда. Със Заповед № РД-11-13-11/23.06.2003 г. на областния управител на област Сливен по реда на чл. 156, ал. 2 от ППЗДС (отм.) е отказано деактуването на имота, след което Община Сливен е предявила срещу Държавата положителен установителен иск за собственост, в резултат на което със сила на присъдено нещо е призната за негов собственик. В настоящото производство Общината се е позовавала на вещни права върху обекта, предмет на изземване и е оборила по надлежния ред доказателствена сила на акта за държавна собственост, легитимиращ правата на Държавата. По аргумент на чл. 297 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, настоящият съд е длъжен да зачете влязлото в сила решение на общия съд, разрешил спора досежно принадлежността на вещното право на собственост. Ето защо е налице условието по чл. 142, ал. 2 от АПК и при преценка законосъобразността на административния акт следва да бъде взет предвид този новонастъпил факт, погасяващ упражненото право на областния управител да управлява процесния имот, респ. - да разпореди изземването му. С оглед на това, жалбата на кмета на Община Сливен е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,