Решение № 126 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2018 г.

Решение № 126 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 9 б от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община С., подадена чрез процесуалния му представител мл. експерт А. Очкова, срещу Решение № 53 от 4.4.2018 г., постановено по адм. дело № 405/2017 г. по описа на Административен съд – С.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът – Й. К. в представен писмен отговор подаден от процесуалния й представител адв. Начков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд-С. е бил Акт за установяване на задължение №РА000990/19.07.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "КРД, Дирекция "МП", потвърден с Решение № НОМ235/7.11.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община С., с който са установени задължения на Й. К. за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в общ размер от 694, 70 лв. Административен съд-С. е отменил обжалвания АУЗД, в частта на установените задължения за 2011 г. и 2012 г. като е приел, че липсват мотиви относно основанието и размера на определения данък, доколкото по подадена декларация за лек автомобил са определени задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци. По отношение на определените задължения данък върху превозни средства-леки за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. съда е приел, че неправилно административния орган не е приложил разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за определяне размера на местните данъци, според която данъкът се заплаща с 50% намаление за ПС с мощност на двигателя до 74 KW и снабдени с действащо катализаторни устройства. Не е било спорно, че Й. К. е била собственик на лек автомобил "Мицубиши", модел Пажеро с рег. [рег. номер на МПС] до 8.10.2012 г., на която дата лекият автомобил е бракуван. С декларация вх. № 0220006796/20.09.2006 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил Й. И. е декларирала, че притежава лек автомобил - "Мицубиши", модел Пажеро с рег. [рег. номер на МПС], вид гориво "бензин", мощност 79 KW. Със същата декларация лицето е декларирало, че автомобилът е с мощност до 74 KW и че притежава катализиращо устройство считано от 1995 г. Решението е правилно, в частта в която е отменен обжалвания АУЗД, в частта на установен данък недвижим имот за 2011 г. и такса битови отпадъци за 2012 г. По подадената през 2006 г. от Й. К. декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил с оспорения АУЗД е определен данък за недвижим имот за 2011 г. в размер на 104, 28 лв. и лихва в размер на 124, 48 лв. и такса битови отпадъци за 2012 г. в размер на 104, 28 лв. и лихва в размер на 124, 48 лв. Според настоящият състав от наличните в АУЗД, мотиви, включително и данните по цитираната в него декларация, не може да се провери, как е определен общият размер такса битови отпадъци за имот, за кой недвижим имот, нито пък каква сума, за коя от трите услуги по чл. 66 ЗМДТ е определен съобразно изискванията на чл. 62 ЗМДТ. От мотивите на оспорения акт не може да се провери също как е определен размера на данък недвижим имот и за кой недвижим имот е установеното задължение, предвид че през 2018 г. Й. К. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти. Допуснатото от административния орган процесуално нарушение при издаване на акта е особено съществено и е наложило отмяната на акта. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно, в тази му обжалвана част. Съдебното решение в частта, с която е отменен АУЗД относно установените с него данък върху превозни средства-леки за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. се явява неправилно. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р България. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъка се заплаща от собственика на МПС, а според разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ размера на данъка се определя от служител на общинска администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерство на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. За да отмени АУЗД в тази част, първоинстанционният съд се е позовал единствено на факта, че административния орган не е изложил мотиви относно неприлагане на разпоредба от наредбата на общинския съвет, редуцираща размера на данъка при наличието на катализиращо устройство на автомобил, каквото задълженото лице е декларирало. Обстоятелствата дали декларираният автомобил е с мощност 79 KW или с мощност до 74 KW, предвид заявеното от задълженото лице в т. 5 и т. 7 от декларация вх. № 0220006796/20.09.2006 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил, съответно притежава ли катализиращо устройство са останали неустановени, съответно - не са намерили отражение в мотивите на обжалваното решение. Касационният съд не е съд по фактите и в настоящето производство се извършва преценка за правилното прилагане на материалния закон, въз основа на фактите установени в първоинстанционното производство. Установяването на посочените правнозначими факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на ревизионния акт в тази част. Предвид изложените съображения обжалваното решение в посочената част, следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, включително със справка в регистъра на пътните превозни средства, за изясняване на спора от фактическа страна, съобразно дадените по-горе указания. Разноски: При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. По висящата част от спора разноските следва да бъдат възложени при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По останалата част от спора на ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като от представения договор за правна защита и съдействие /. 17 за адв. Начков не може да бъде направен извод, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. е платено, след като не е попълнена съответната графа за начина на плащане. Първоинстанционното решение не следва да бъде изменяно в частта относно присъдените разноски, тъй като присъденият размер на адвокатския хонорар е съществено под минимално предвидения в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,