Решение № 12037 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2009 г.

Решение № 12037 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Амбулатория за групова практика за специализирана медицинска помощ - ЗАС" ООД, гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Наско Николов Станев от същия град, срещу Решение № 150 от 06.02.2009 г. по адм. дело № 2395/2008 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. От данните по делото е видно, че при извършена проверка при лечебното заведение - касационен жалбоподател за работата по диспансерно наблюдение на хронично болни лица с медицински протокол № 1-92-Т от 16.06.2008 г. са направени констатации за допуснати нарушения на изискванията за обем и вид на медицинските дейности по Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията при 8 диспансеризирани задължително здравно осигурени лица (ЗЗОЛ), подробно описани в протокола. Направени са констатации и за други нарушения при същите ЗЗОЛ - в техните медицински досиета не се съхраняват изследвания и консултации със специалист, каквито са изискванията по чл. 14 и чл. 38 от сключения между лечебното заведение и НЗОК договор № 03-0632 от 08.02.2008 г. за специализирана извънболнична медицинска помощ. С писмо вх. при РЗОК № 29-07-1405 от 01.07.2008 г. лечебното заведение е направило възражения с приложени фотокопия на консултации с кардиолог, ЕКГ, изследвания на холестерол и т. н. С решение по протокол № 8 от 18.07.2008 г. арбитражната комисия е потвърдила констатацията за неизпълнен обем и вид на медицинските дейности при ЗЗОЛ с ЕГН .........., а за останалите 7 случая, описани в медицинския протокол няма решение поради равен брой противоположни гласове - представителите на БЛС са гласували за отпадане на тези констатации поради обстоятелството, че с възражението са били представени доказателства за извършени консултации, изследвания и т. н. Със същия протокол арбитражната комисия е потвърдила изцяло констатациите за допуснати нарушения в работата с първични медицински документи. С оспорената пред Варненския административен съд заповед № РД-09-1016 от 25.08.2008 г. директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна е приложил санкции и за двете групи нарушения по медицинския протокол. В заповедта липсва каквото и да било обсъждане на изразеното от представителите на БЛС становище за липса на нарушения. Сезиран с жалба от лечебното заведение - касационен жалбоподател, Варненският административен съд с посоченото по-горе решение е приел, че оспорването е неоснователно и е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на РЗОК. За да постанови този резултат административният съд е приел, че жалбоподателят не е назначавал в пълен обем изискуемите изследвания и консулти със съответните специалисти, а представените по делото доказателства за такива изследвания и консулти са били назначавани от други лекари. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Варненския административен съд становище. В медицинския протокол е посочено, че при лечебното заведение - жалбоподател са диспансеризирани 709 хронично болни пациенти ЗЗОЛ. Проверени са 30 медицински досиета и само при 8 са направени констатации за допуснати нарушения. Арбитражната комисия не е постигнала на съгласие при 7 от тях дали наистина се касае за нарушение. Поради това директорът на РЗОК е бил длъжен да изложи мотиви защо счита, че в тези 7 случая е налице нарушение. От една страна ноторно е ограничението, въведено с т. нар. "регулативни стандарти" поради липса на средства за изследвания в пълен обем, които изпълнителите на медицинска помощ считат за необходими. Спорът по този въпрос бе разрешен от законодателя в смисъл, че всеки изпълнител на медицинска помощ може да назначава консултации със специалисти и медико - диагностични дейности само в обема, определен му от РЗОК. Затова съвсем естествено е всеки изпълнител на медицинска помощ, ако изпитва недостиг на направления за изследвания и консултации на своите пациенти, да потърси резерви за разрешаване на очевидния проблем. Така, пак съвсем естествено възниква въпросът, защо в описаните в арбитражното решение 7 случая е било недопустимо да се ползват данните от изследвания и консултации, назначени от други лекари, особено при очевидната близост в датите на тези изследвания и на съставените от жалбоподателя амбулаторни листове за извършени прегледи и назначени терапии. Назначеното от съда вещо лице не е обсъждало този въпрос, а при липса на експертно становище съдът не е имал право да дава отговор, защото няма необходимите специални знания по медицина. Затова липсата на мотиви в заповедта на директора на РЗОК е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в тази й част тази заповед е незаконосъобразна. В останалата й част заповедта е мотивирана и законосъобразна, поради което в корелативната му част съдебното решение е правилно. Но в частта, с която е отхвърлил оспорването на касационния жалбоподател за 7-те случая, описани в решението на арбитражната комисия, решението на Административен съд - гр. Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Затова в тази му част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което заповедта на директора на РЗОК бъде отменена в съответната й част. Решението е неправилно и в частта, с която на РЗОК е присъдено юрисконсултско възнаграждение - чл. 143, ал. 3 АПК допуска да бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение, ако ответника по жалбата (административния орган) е ползвал услугите на адвокат. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,