Решение № 14752 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2011 г.

Решение № 14752 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на юрк. Стоев, надлежно упълномощен процесуален представител на Министерството на вътрешните работи, против решение № 6342/9.05.11 г. по адм. д. № 1120/11 г. описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Николай Огнянов Григоров излага становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба процесуално допустима- подадена е срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № К-14493/22.12.10 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) министърът на вътрешните работи за извършено нарушение на служебната дисциплина в периода м. юни 2009 г. - м. септември 2010 г. е наложил на Николай Огнянов Григоров, началник отдел " Охранителна полиция" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "Б" дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отменил заповедта като издадена в нарушение на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. Изложени са съображения, че в заповедта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено вмененото на адресата нарушение на служебната дисциплина, както и кои конкретни задължения по длъжностната характеристика за заеманата длъжност във връзка с организацията на дейността на центровете по превенция в гр. София, гр. Бургас и гр. Търговище същият е нарушил или неизпълнил. Извършен е анализ на установяванията по административната преписка относно действията на оспорващия, изложени в Справка рег. № 6121/3.12.10 г. на дирекция "Инспекторат", при което е прието, че последната не съдържа конкретика относно правнорелевантните факти, възприети като фактическо основание за издаване на административния акт. Касационните доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Нарушението на административнопроизводствените правила се приема за съществено, тъй като, независимо от обема на административната преписка, същата не визира конкретни нарушения на конкретни служебни задължения по длъжностната характеристика на служителя, или такива възложени му с изрична заповед. Неизясняването на фактите и обстоятелствата относно вмененото на ответника по касационната жалба "неизпълнение на служебни задължения" е обосновало и нарушение на материалния закон. Длъжностните задължения по раздел II-ри от Специфичната длъжностна характеристика за заеманата от адресата на заповедта длъжност "Началник отдел "Охранителна полиция" са изложени в обобщена форма "планира, организира, методически ръководи и контролира цялостната дейност на отдела, като подпомага ръководството при координиране дейността с останалите структурни звена". Ето защо, при налагане на наказанието по чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР компетентният орган е следвало да установи какви възложени му във връзка с организиране дейността на центровете за превенция в гр. София, гр. Бургас и гр. Търговище задължения служителят не е изпълнил и от тук да обоснове фактическия състав "неизпълнение на служебни задължения или на заповеди". Изложеното обосновава извода, че обжалваното решение е постановено в унисон с данните по делото и в съответствие с материалния закон, поради което като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,