Решение № 355 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2010 г.

Решение № 355 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Варна, срещу решение № 307 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 1881/2009 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Ответникът - "Идея Комм" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Гео Милев" № 29 Б, чрез упълномощения си процесуален представител - адвокат Зарева от АК Стара Загора, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. . 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за основателна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожен индивидуалния административен акт, обективиран в писмо изх. № ПОР-11-63/01.07.2009 г. (неточно е посочена абревиатурата на акта вместо коректната ПТР) на директора на ОПУ - Варна, с който е разпоредено изместването на рекламни съоръжения (РС) на 3 м от ръба на настилката в целия си габарит и монтирането на стоманена предпазна ограда (СПО) - по три броя хоризонтални шини и една зануляваща срещу движението на МПС на други РС, за сметка на собственика им. За да постанови този резултат съдът е счел, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. . 1 АПК, т. к. обективира властническо волеизявление, с което в тежест на жалбоподателя се вменяват задължения във връзка с осъществяваната от него дейност по експлоатация на РС, свързани с обезопасяването им. Приел е, че съдържащото се в него разпореждане за преместване на РС и монтиране на СПО е утежняващ административен акт, поради което дружеството - жалбоподател има правен интерес от обжалването му. Въз основа на приложимата материалноправна уредба на Закона за пътищата (ЗП) и Наредбата за специално ползване на пътищата (Наредбата, приета с ПМС № 179 от 4.07.2001 г., обн., ДВ, бр. 62/13.07.2001 г.) е формирал извод, че изграждането и експлоатацията на РС са дейности, представляващи специално ползване на пътищата и правото за това се учредява с разрешение на изпълнителния директор на НАПИ за автомагистралите и републиканските пътища I клас, поради което режимът е относим и за въвеждането на допълнителни задължения в тежест на титулярите на вече издадени разрешения. По същество решаващият съд е счел, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, т. к. в чл. 12 от Правилника за структурата, дейността и организацията на Национална агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ) и нейната администрация (Правилника, приет с ПМС № 219 от 5.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 79/9.09.2008 г., отм., бр. 100/15.12.2009 г.), който регламентира правомощията на изпълнителния директор на Агенцията, не е предвидена възможност за делегация на права за възлагане на допълнителни задължения на лицата, получили разрешения за специално ползване на пътя, поради което директорът на ОПУ - Варна няма материална компетентност да издаде административния акт, предмет на спора. Развил е и мотиви, че фактическите основания за издаване на обжалваното писмо, които обосновават разпоредените задължения за преместване на РС и изграждане на СПО, не намират правно основание в закона и не се съдържат в изискванията на разрешителните за изграждане и експлоатация на РС. Счел е, че обжалваният административен акт не съдържа правно основание за издаване в нарушение на чл. 59, ал. . 2, т. 4 АПК и е приел същият за нищожен въз основа на горните съображения. Решението е неправилно. Изграждането и експлоатацията на РС са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. Детайлна регламентация на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 - 17 от Наредбата. В чл. 26, ал. . 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Сред тях основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), ЗП, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища. Тези условия са доразвити в Глава трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно РС. Следователно законовата уредба на изграждането и експлоатацията на РС е приета с оглед осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения. Видно от заповед № РД-11-302/04.06.2009 г. на изпълнителния директор на НАПИ (л. 21), в чието изпълнение е издаден обжалваният акт, мотивите за постановените разпореждания в тежест на собствениците на РС са именно да се постигне обезопасяване на местата, където РС са изградени и намаляване на пътно-транспортния травматизъм. Следователно касае се до мероприятия за повишаване безопасността на пътищата, правомощие от компетентността на НАПИ (респ. Агенция "Пътна инфраструктура") съгласно чл. 2 ЗП, предвиждащ, че един от критериите за развитие на пътната мрежа е безопасността на движението, както и на основание чл. 35, ал. . 2, т. 2 от отменения Правилник. Нормата на чл. 22 ЗП (редакция, ДВ, бр. 69 от 2008 г.) прогласява, че НАПИ към Министерския съвет има специализирани звена - ОПУ, чрез които осъществява дейността си и които се представляват от ръководителите си (директори), а съгласно алинея 2 на същия член, последните се явяват административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, чиито властнически правомощия съобразно функциите на областните управления са конкретизирани в чл. 35, ал. . 2 от Правилника (отм., понастоящем цитираната материя се урежда от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", приет с ПМС № 295 от 10.12.2009 г., обн., ДВ, бр. 100/15.12.2009 г., като НАПИ към Министерския съвет е преобразувана в Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството със ЗИД ЗП, обн., ДВ, бр. 75/18.09.2009 г.). В контекста на изложената нормативна регламентация, несъответен на закона е изводът на решаващия съд за нищожност на обжалвания административен акт. Правомощията на ОПУ като специализирани териториални звена по осигуряване изпълнението на определени функции на НАПИ на територията на съответната административна област се извеждат от разпоредбата на чл. 35, ал. . 2, т. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на НАПИ и нейната администрация (отм.), чл. 22 от ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата и като е приел, че оспореното писмо изхожда от некомпетентен орган, Административен съд Варна е постановил акта в нарушение на материалния закон. Решението като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне на Административен съд - Варна за ново разглеждане, при което да се произнесе по законосъобразността на писмо с изх. № ПТР-11-63/01.07.2009 г., издадено от директора на ОПУ - Варна, като съобрази и съдебната практика на настоящата инстанция - Виж: решения по адм. д. № 560/2010 г., адм. д. № 1631/2010 г. и адм. д. № 2400/2010 г. на седмо отделение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. . 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,