Решение № 5767 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2020 г.

Решение № 5767 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СНЦ "Дулосу", с ЕИК 176772920, представлявано от С. Асан, подадена чрез пълномощник адв. К. Липков, срещу Решение № 111/28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 157/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 29/19/1/0.0.0029/3/01/04/01 от 22.04.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", и сдружението е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 100, 00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил нищожността на Методиката за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ, указана в чл. 48, ал. 2 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 1 "Помощ за подготвителни дейности" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от "Програма за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 – 2020 г.", предвид липсата на компетентност за издаването й от страна на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Според касатора, Методиката, видно от мотивите на обжалвания административен акт, е залегнала като фактическо и правно основание за издаването му. На следващо място касационният жалбоподател твърди, че възстановяването на платената сума е неправилно, доколкото ДФ "Земеделие" е узнал обстоятелството за наличие за инкриминирано деяние, преди да е извършено плащането на финансовата помощ. Твърди се също и че обжалваният АУПДВ не съответства на целта на закона. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени издадения АУПДВ. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", гр. София, чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт С. Гачев, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – Силистра, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АС – Силистра. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС – Силистра е бил АУПДВ № 29/19/1/0.0.0029/3/01/04/01 от 22.04.2019 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който са установени и определени публични вземания, подлежащи на възстановяване в размер на 55 359,04 лева - получено окончателно плащане по административен договор за безвъзмездно финансово подпомагане № РД 50-198 от 7.12.2015 г. в рамките на Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 1 "Помощ за подготвителни дейности на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от "ПРСР 2014 - 2020 г.". С оспореното в настоящото производство решение, АС – Силистра е отхвърлил жалбата на СНЦ "Дулосу" против издадения АУПДВ и е осъдил същото да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 100, 00 лева. За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че въз основа на договор за безвъзмездно финансово подпомагане № РД 50-198 от 7.12.2015 г., в изпълнение на Наредба № 16 от 30.07.2015 г., на 8.03.2017 г. СНЦ "Дулосу" е получило безвъзмездна помощ в размер на 55 359, 04 лева, представляваща цялостно, окончателно плащане по договора. Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 35 от 4.04.2017 г. на Районен съд (РС) - Дулово по АНД № 21/2017 г., влязло в законна сила на 5.05.2017 г., законният представител на сдружението С. Асан, председател на СНЦ "Дулосу", е бил признат за виновен за престъпление по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК, като изпълнителното деяние съставлявало съставяне на неистински частни документи, а именно - протокол от заседанието на СНЦ "Дулосу" от 27.08.2015 г. за избор на координатор по проекта, 4 бр. декларации съгласно приложение № 8 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г. и 4 бр. декларации съгласно Приложение № 11 към Наредба № 16 от 30.07.2015 г., използвани пред Министерство на земеделието и храните (МЗХ), гр. София на 4.09.2015 г. като приложение към заявлението за изразяване на интерес, както и на 7.12.2015 г. - при подписване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19. 1 от ПРСР 2014-2020 г., с цел доказване на взето решение от сдружението, липсата на пречки в декларираните обстоятелства и съществуването на правото за кандидатстване и сключване на договор с МЗХ, гр. София. Установено било, че с писмо с изх. № 01-6300/54 от 18.01.2019 г., връчено на 24.01.2019 г., на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК ДФ "Земеделие" е открил производство по издаване на АУПДВ, като оспореният пред АС - Силистра АУПДВ № 29/19/1/0.0.0029/3/01/04/01 бил издаден на 22.04.2019 г. от изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 2, във вр. с чл. 27, ал. З и ал. 5, изречение първо от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 48. ал. 1, т. 9 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г., чл. 35, § 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, чл. 59, aл. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 2 от договор за финансово подпомагане № РД 50-198 от 7.12.2015 г. Със оспорения АУПДВ по основание и размер било определено публично вземане, подлежащо на възстановяване финансово подпомагане, в размер на изплатените 55 359, 04 лева. При така установената фактическа обстановка, АС – Силистра е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото по делото е бил установен и не е бил оспорен фактът, че с влязло в сила решение за замяна на наказателната с административно-наказателна отговорност било установено, че съставените и използвани при процесното финансиране документи - протокол от заседанието на СНЦ "Дулосу" от 27.08.2015 г., 4 бр. декларации съгласно приложение № 8 от Наредбата и 4 бр. декларации съгласно Приложение № 11 към Наредбата, били неистински, преправени, то същите обстоятелства съставлявали материални предпоставки по чл. 48, ал. 1, т. 9 от Наредбата за възникване правомощието на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издаде АУПДВ за връщане на неправомерно получената финансова помощ. АС – Силистра е счел за неоснователно възражението на сдружението за невъзникване на правомощието за връщане на финансовата помощ поради липса на вреди, произтекли от използването на процесните документи с невярно съдържание, тъй като процесната хипотеза касаела връщане на финансово подпомагане, получено при отпаднало, респ. несъществуващо основание, а не финансова корекция, като било прието, че в зависимост от обстоятелството, че били нарушени принципите на законност, то вреда е била нанесена под форма на нарушаване на финансовата дисциплина в процеса на съответното финансиране. Съдът е намерил за неоснователно и оплакването, че АУПДВ е незаконосъобразен по причина, че издателят му бил узнал за правопрепятстващия правото за финансиране факт след извършеното плащане. В тази връзка съдът е посочил, че материалната предпоставка по чл. 48, ал. 1, т. 9 от Наредбата съставлявала обективен факт от действителността, който следвало да бъде съобразен от административния орган независимо от момента на узнаването му в рамките на мониторинга. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е анализирал фактите по делото и въз основа на тях е извел обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно – за законосъобразност на атакувания с нея административен акт, който извод се споделя от настоящия съдебен състав. Решението на АС - Силистра е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, че АУПДВ се основава на издадена от некомпетентен административен орган Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ, указана в чл. 48, ал. 2 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 1 "Помощ за подготвителни дейности" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от "Програма за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 – 2020 г.", утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", което водело до нищожност на административния акт. Основание за издаването на АУПДВ е разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 9 от Наредба № 16/30.07.2015 г., съгласно която ползвателят на помощта дължи връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и съответно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е оправомощен да откаже цялата финансова помощ, когато по надлежния ред се установи, че бенефициентът е представил пред ДФЗ неистински документи, респ. с невярно, преправено съдържание, включително когато те са представени при или по повод кандидатстването му за предоставяне на финансова помощ. Наред с изложеното следва да бъде посочено, че самата разпоредба на чл. чл. 48, ал. 2 от Наредба № 16/30.07.2015 г. предвижда, че размерът и начинът на определяне на налаганите от РА административни санкции в съответствие с изискванията по чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се определя въз основа на Методика за отказване и намаляване на плащанията, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ след съгласуване от министъра на земеделието и храните, и се публикува на електронната страница на РА. В случая оспорения АУПДВ се основава на действащо парво, а цитираната методика нито е обявена за нищожен администартивен акт, нито има основания да се приеме, че утвърждаването и е станало от некомпетентен административен орган. На следващо място, в настоящия случай административният орган е мотивирал издаването на АУПДВ с обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение е установено, че към заявлението за предоставяне на интерес № 19-19-1-01-40 от 4.09.2015 г. са ангажирани съставени от С. Асан, в качеството му на представляващ бенефициента, неистински частни документи, които са използвани за нуждите на одобрението по подмярката, респективно - за изплащането на финансова помощ по договора, което му е дало основание да се приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 9 Наредба № 16/30.07.2015 г. Събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че материално правните предпоставки за издаване на оспорения административен акт са налице. Неоснователно в тази връзка е и оплакването на касационния жалбоподател, че възстановяването на изплатената помощ в цялост е неправилно, по причина, че ДФ "Земеделие" е узнал за инкриминираното деяние преди да е извършено плащането. Това твърдение е неправилно, тъй като административният съд е приел за безспорно установено по делото, че помощта е изплатена на 8.05.2017 г., а Решение № 35 на РС - Дулово по АНД № 21/2017 г. (л. 2380) е постановено на 4.04.2017 г. и е влязло в законна сила на 5.05.2017 г. Именно с това решение е установено основанието за налагане на административна санкция, тъй като чл. 48, ал. 1, т. 9 от Наредба № 16/30.07.2015 г. изисква установяване по надлежен ред на представяне от страна на бенефициента на декларация и/или документ с невярно съдържание. На следващо място, неоснователен е и доводът на касатора за несъответствие на АУПДВ с целта на закона по причина, че целта на закона е свързана с контрол по законосъобразно разходване на средства от европейски фондове, което е обвързано със спазване на предвиден ред и условия, които в настоящият случай не са спазени от СНЦ "Дулосу". По изложените съображения, решението на Административен съд - Силистра не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора и предвид направеното от ответника по касация искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева за касационната инстанция, които СНЦ "Дулосу" следва да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,