Решение № 4048 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2016 г.

Решение № 4048 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Г., К. Д. Г. и Х. Д. Г., чрез адв. Чукова като процесуален представител, против решение № 201 от 27.06.2016 г., постановено по адм. дело № 88/2016 г. по описа на Административен съд - Смолян. Излагат се доводи за недопустимост на решението, а алтернативно – за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за потвърждаване на оспорената заповед. Касационните жалбоподатели претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – Е. С. Г. и С. К. Г., в писмен отговор, чрез адв. Радева като процесуален представител, излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Смолян, В. М. Р., Г. М. М. и Ш. М. Ц. не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил по жалба на Е. С. Г. и С. К. Г. заповед № 18-1500 от 24.02.2016 г. на началника на СГКК - Смолян. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Изложил е съображения, че административният орган не е изяснил кои са заявителите в административното производство, липсват данни какви документи предвид изискванията на чл. 58, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. са представени, не са установени действителните собственици на имота, изменението в КК и КР е одобрено при липса на релевантните фактически основания и без да е посочено правното основание за това, тъй като нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР определя само компетентният орган. Според съда няма данни в какво се състоят нанесените и одобрени промени, за непълнота или грешка в КК и КР по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР се касае. Липсва позоваване на конкретната хипотеза по чл. 53, ал. 1 ЗКИР, предвиждаща изменения в кадастралния регистър. Приел е, че не са представени писмени доказателства от заявителя във връзка с исканото изменение на КК, поради което е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалния закон. Съдът е посочил, че административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като не е изяснил кои са действителните собственици на имота, не е уведомил всички заинтересовани лица и не е изяснил въпроса дали исканата промяна е свързана със спор за материално право. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено по жалба на Е. С. Г.. Със заповед № 18-1500 от 24.02.2016 г. на началника на СГКК - Смолян е одобрено изменение на КККР на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-26/28.04.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в следното: нанасяне на нов обект - сграда с идентификатор [номер] с площ от 137 кв. м. с предназначение за жилищна сграда на етажна собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер] с площ от 98. 85 кв. м, собственост на В. М. Р., Г. М. М., Ш. М. Ц., Д. К. Г. и С. К. Г. въз основа на изброени документи за собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер], с площ от 139, 52 кв. м, собственост на Д. К. Г. и С. К. Г. въз основа на посочени нотариални актове; промяна в границите на съществуващи обекти: сграда с идентификатор [номер] с площ 15 км. м. и предназначение - селскостопанска преди промяната и същата площ и предназначение - постройка на допълващото застрояване след промяната; заличаване на обекти – сгради с идентификатори [номер] и [номер]; промяна в данните за собственост и собственици за поземлен имот с идентификатор [номер], записан на името на В. М. Р., Г. М. М., Ш. М. Ц., Д. К. Г. и С. К. Г., като е посочено, че заповедта важи и за сгради с идентификатори [номер] и [номер] със същите собственици. От данните по делото се установява, че оспорващата в първоинстанционното производство Е. С. Г. се легитимира като собственик на ид. част от имота и сградите в него, предмет на заповедта, с нотариален акт №[номер]/1997 г. за покупко-продажба, по силата на който нейният баща С. К. Г. като продавач е запазил правото на ползване върху имота. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49 от 2014 г.). Съгласно тази разпоредба заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Според § 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Е. С. Г. няма правен интерес от оспорване на административния акт, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд, тъй като, макар идеална част от имота и сградите в него да са придобити преди одобряване на първоначалната КК и КР през 2004 г., то тя не е вписана в кадастралния регистър като собственик или носител на друго вещно право върху тях. Право да оспорват заповед за одобряване на изменение на КК и КР имат заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, които са засегнати от изменението, а това са вписаните като собственици в кадастралния регистър. От данните по делото и от съдържанието на заповедта се установява, че в КР като собственик на имота и сградите, предмет на заповедта, е вписан нейният праводател С. К. Г., който на това основание има правен интерес да оспори административния акт. Органът няма задължение да уведомява за образуваното административно производство и за издадената заповед действителния собственик, след като той не е вписан в КР като такъв по отношение на недвижимия имот, обект на кадастъра съобразно изискването на чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗКИР. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян са одобрени с влязла в сила заповед № 300-5-26/28.04.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК и данните в тях се ползват с доказателствена сила по чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Следователно, кръгът на лицата, които имат право да обжалват изменението, се определя единствено от записванията в КР. Кадастърът има действие само по отношение на тези лица, поради което изменението му засяга само тях и те са легитимирани да го обжалват съгласно чл. 147, ал. 1 АПК във вр. с чл. 54, ал. 4 и § 1, т. 13 ДР ЗКИР. След като няма качеството на заинтересовано лице, Г. не би могла да бъде страна нито в административното производство по издаване на административния акт, нито в производството по оспорването му, поради което жалбата й се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК. Като е отменил заповедта по нейната жалба, съдът е постановил недопустимо решение в тази част, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да се обезсили и вместо него оспорването на Е. Г. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати в тази част. Обжалваното решение в частта, в която оспорената заповед е отменена по подадената от С. К. Г. жалба е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. В случая административното производство е започнало по искане на касационните жалбоподатели, наследници на вписания в КР Д. Г.. Безспорно административният орган се е произнесъл по тяхното заявление с вх. № 01-20729-26.01.2016 г. Действително в мотивите на заповедта е посочено, че искането е подадено само от Х. Д. Г., но пропускът да се впишат и имената на останалите лица не води до неяснота относно кръга на заявителите, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В административния акт като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, предвиждаща издаване на заповед за одобряване измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка. Процесната заповед е издадена именно в процедурата по изменение на КККР по реда на чл. 54 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР в хипотезата на отстраняване на съществуващи "непълноти и грешки" в одобрената със заповед № 300-5-26/28.04.2004 г. кадастрална карта и регистър на гр. Смолян досежно сградите в имот с идентификатор [номер]. Исканото изменение не засяга границите и площта на недвижимия имот с този идентификатор, а касае промени в данните за собственост за него. Изменението, видно от заявлението от 26.01.2016 г., приложените документи и заключението на съдебно-техническата експертиза, е за заличаване на обекти с идентификатори [номер] и [номер] поради обединяването им, като се определя нов идентификатор на обединената триетажна сграда [номер], извършва се нанасяне на две схеми на самостоятелни обекти в нея с идентификатори [номер] – търговски обект с площ от 98, 85 кв. м и [номер] – втори жилищен етаж с площ 139, 52 кв. м, както и промяна в предназначението на сграда с идентификатор [номер]. Незаконосъобразно и необосновано съдът е приел, че заповедта е издадена в несъответствие с изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати съществени нарушения на процедурата. Фактическите основания, обосноваващи одобреното с акта изменение, се извличат от данните, съдържащи се в административната преписка. Към заявлението е представена скица-проект на исканото изменение, схема-проект на самостоятелен обект в сграда – 2 бр., архитектурно заснемане по чл. 202 ЗУТ на жилищна сграда и магазини в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на гр. Смолян, съставляващ ПИ с идентификатор [номер] и доказателства за собствеността. Единственото възражение в оспорването до съда касае нанасянето на втори жилищен етаж с идентификатор [номер] като самостоятелен обект, а не като две жилища, каквито функционално са обособени на място. От представените със заявлението пред началника на СГКК – Смолян документи за собственост – договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 01.11.2005 г., нотариален акт №[номер]/1996 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство и нотариален акт №[номер]/1996 г. за замяна, безспорно се установява, че съсобственици на втори жилищен етаж от сградата при права по 1/2 ид. част са Д. К. Г. – наследодател на заявителите и С. К. Г.. Нанасянето на този самостоятелен обект в сграда е съобразно документите, удостоверяващи собствеността върху него и двете лица са вписани като собственици въз основа на посочените нотариални актове. Спор относно обема на правата не е заявен нито в административното, нито в съдебното производство. Видно от съдържанието на процесната заповед Д. К. Г. и С. К. Г. са отразени като собственици и на заличените обекти, обединени в сградата с нов идентификатор [номер]. Вписването като собственик на самостоятелния обект в нея с идентификатор [номер] на починалото лице Д. К. Г. вместо неговите наследници може да се коригира единствено по тяхно искане, но не и по жалба на С. Г., в качеството му на съсобственик на този обект. Видно от приложените документи триетажната сграда се състои от магазинно помещение, първи и втори жилищен етаж. Последният е описан като един обект, поради което законосъобразно административният орган го е нанесъл в КК като самостоятелен обект в сграда съгласно § 1, т. 1 (редакция - ДВ, бр. 49/2014 г.) ДР ЗКИР. Извършеното фактическо разпределение, ползването и реалното обособяване на две жилища на място, независимо от това в кой момент и от кого са осъществени, са обстоятелства, ирелевантни за нанасянето на втория етаж в кадастралната карта. Доказателства за извършена делба между съсобствениците не са представени. Липсва и одобрен инвестиционен проект по чл. 202 и 203 ЗУТ - част архитектурна, който да удостовери обособяване на два самостоятелни обекти на собственост в рамките на този етаж. Органът по кадастъра не може да извършва преценка налице ли са законовите изисквания за разделяне на обекта. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение в частта, в която заповедта е отменена по жалбата на С. К. Г. следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго, с което оспорването да се отхвърли като неоснователно. С оглед своевременно заявеното искане от касационните жалбоподатели за присъждане на разноски и изхода на делото, ответниците Е. С. Г. и С. К. Г. на основание чл. 143, ал. 3 АПК дължат разноски в размер на 1115 лева, от които 1100 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (500 лева за първата и 600 лева за касационната инстанция съгласно договори за правна защита и съдействие от 25.04.2016., 13.06.2016 г. и 02.11.2016 г.) и 15 лева – внесена държавна такса за настоящото производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като е определено в предвидения за една инстанция по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. минимален размер за този вид дела. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение