Решение № 4316 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2012 г.
ВАСI отделение27.03.2013 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1483/19.06.2012 г., постановено по адм. дело № 143/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд. ОСЪЖДА Митница - Пловдив да заплати на "Садат" ООД - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4316 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив чрез юриск. Татяна Симеонова срещу решение № 1483/19.06.2012 г., постановено по адм. дело № 143/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено по жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив решение № 1913/27.12.2011 г. на началника на същата митница за определена нова митническа стойност в размер на 26 458,89 лв. и във връзка с това и задължения за ДДС в размер на 2 926,79 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 10.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG003000Н0032680 от 10.03.2010 г. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно е описана фактическата обстановка по делото и действията на митническия орган в административното производство. Касаторът поддържа доводи, че митническият акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд е правилен и установеното различие в документите се е отразило съществено върху митническия режим, което е довело и до разлика в размера на дължимите държавни вземания. Твърди, че съдът е тълкувал превратно материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ООД срещу решението на митническия орган, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото за преводи. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД - гр. Пловдив чрез юриск. Гацова я оспорва. Подробни съображения са изложени в писмен отговор и писмени бележки, депозирани по делото я оспорва с искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Заинтересованата страна на ТД на НАП - Пловдив, редовно призвана не е изпратила свой представител и не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Установено е по делото от първоинстанционният съд, че с ЕАД № 10BG003000Н0032680 от 10.03.2010 г "Садат" ООД е внесъл от Турция препарат за поддържане на косата - шампоан, марка "Ипек" с нетно тегло 12646 кг. и код по ТАРИК 330 510 00 00 с декларирана обща фактурна стойност 6 046 евро. Изпращач (износител) на процесната стока е "CANAN KOZMETIK SAN. VЕ. TIC. A. S" - Истанбул. Предвид спора между страните по делото, съдът е обсъдил представената при митническото деклариране на стоките фактура № 469100/4.03.2010 г. със стойност 6 046 евро, приемайки че това е декларираната митническа стойност от вносителя на основание чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г. Установената по линията на международното сътрудничество друга стойност по фактура със същия номер и дата на процесните стоки, но със стойност 13 026 евро, съдът е приел, че в тежест на митническите органи е било да докажат, че посочената във фактура на износителя стойност е договорената. Съдът е приел, че договора между "Садат" ООД и "CANAN KOZMETIK SAN. VЕ. TIC. A. S." - Истанбул не определя цената на стоката и съдържа общите условия, тъй като е договор с продължително във времето действие, но е уговорено между страните в чл. 7 от договора, че при заплащането ще се взема предвид изпратената от износителя фактура с условията на CRT (Carriage Paid). Относно представените по делото взаимно противоречащи се частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), изхождащи от изпращача на стоките и тези, представени от вносителя при митническото деклариране на стоките, съдът е приел, че в отговора на турските митнически власти не е посочено дали има каквото и да било плащане към турското дружество на цената на стоката в посочените износни митнически декларации. Затова съдът е приел, че липсват доказателства, че посочената цена в износните декларации е реално платената или подлежаща на плащане цена и в тази връзка съдът се е позовал на квитанция за плащане, изходяща от турското дружество, от която става ясно, че сумата от 6 046 евро е пълната стойност на фактурата. Въз основа на така установената фактическа обстановка и правните изводи на съда е прието, че оспореният митнически акт е незаконосъобразен и затова е отменен. Обжалваното решение е правилно постановено. В оспореният пред първоинстанционния съд митнически акт за определена нова митническа стойност и въз основа на това и допълнителни държавни вземания - ДДС и лихва, е прието, че тази стойност следва да се определи по чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 и 3 от Регламент № 2913/92 само въз основа на посочената в отговора на турските митнически власти по линията на международното сътрудничество фактура със същия номер, като тази представена и от вносителя при деклариране на стоката, но с друга завишена стойност от 13 026 евро (26 458,89 лв.). Наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях автоматично не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че действително стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената стойност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, законосъобразни са изводите на съда, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската. По логиката на митническите органи се поставя въпроса, ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят. Затова като е приел, че митническият акт не е мотивиран защо се приема, че посочената от износителя е действително договорената стойност, правилно на това основание актът е незаконосъобразен. Освен това следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава, че продавачът заплаща навлото до местоназначението, а във фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - EXW Истанбул, което не е договорено от страните. Относно прибавените от митническите органи транспортни разходи в размер на 982,25 лв. правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед разпределението на доказателствената тежест, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания на издадения от индивидуален административен акт, а именно че митническата стойност на внесените стоки е посочената от турския износител в размер на 13 026 лв. и че транспортните разходи в посочения по-горе размер са за сметка на купувача на стоката, но това не е сторено по делото. Неправилно административните органи са пренебрегнали издадената квитанция за плащане от износителя - турското дружество, в която фигурира декларираната от вносителя стойност на внесените стоки. Различията в частни документи, каквито са фактурите, без да се извърши последователна и задълбочена проверка, включително и в счетоводството на износителя (турския доставчик) по линия на международното сътрудничество, не може да обуслови автоматично извод, че една от тези фактури е истинска, а другата неистинска. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване и в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от юрист. Гацова в депозираните по делото писмени бележки, на "Садат" ООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,