Решение № 2848 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13164/2016 г.

Решение № 2848 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13164/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс - (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П.- Р. Т. срещу Решение № 1802 от 12.10.2016 г., постановено по административно дело № 1538/2016 г. на Административен съд- гр. П. (АС П.). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че от оспорващия по делото не е посочено и приложено годно доказателство за съществуването на правно основание за ползване на заетата от него част на общински имот към момента на издаване на оспорената Заповед № 6- Z16-273/11.05.2016 г. и след това. Твърди, че съдът не е преценил доказателствата в тяхната цялост и не е приложил правилно изискването на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Иска се отмяна на оспореното решение и да се потвърди обжалваната заповед, като законосъобразна. Ответникът "Панев" ЕООД гр. П. в писмено становище от 05.02.2018 г., подадено от управителя на дружеството П. П. моли да се отхвърли предявената касационна жалба и остави в сила решението на АС П.. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и съобразено с представените по делото доказателства. Посочва, че в случая е налице валиден договор за отдаване под наем от 01.11.2002 г. Счита, че не може да се приеме, че имотът се държи без правно основание от дружеството, тъй като същият се държи на правно основание за държане на същия имот, а именно договор за отдаване под наем, който не е прекратен по съответния ред. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че описаният в заповедта терен, частна общинска собственост, се владее и държи без основание, поради което неправилно е приложен закона с отмяната на заповедта като незаконосъобразна. Счита, че решението като неправилно следва да се отмени, като при фактическата установеност по спора, се постанови решение, с което се отхвърли жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт - Решение № 1802 от 12.10.2016 г., постановено по административно дело № 1538/2016 г. на Административен съд- гр. П. се ОТМЕНЯ Заповед № 6- Z16-273/11.05.2016 г. на кмета на район Т.- О. П., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, във вр. с чл. 65, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе около 190 кв. м. от ПИ с идентификатор 56784.540.862 по КККР на гр. П.- частна общинска собственост, представляващ УПИ-IV-ТИС, кв. 4, по план на Ж. Р. Т. А- 1, 2, 3,, гр. П., актуван с акт за общинска собственост № 1561 от 03.10.2006 г., върху който са разположени от дружеството метален павилион с размери 7,70м. х 9,90м. с предназначения "автосервиз" и ограда, ограждаща открита складова площ с размери 6,10м./ 15,10м./ 5,50м./ 10,10м., представляваща склад към автосервиза, разположен от западната страна на павилиона за авторемонтната дейност, непосредствено зад него. На следващо място е ОСЪДЕНА Община- П., район Т. да заплати на "Панев" ЕООД, сумата от 50 (петдесет) лева разноски по делото. За да достигне до този резултат адм. съд приема, че при издаване на процесната заповед административният орган е нарушил материалния закон. Изложени са твърдения, че не са представени доказателства за наличието на предпоставките по чл. 65 от ЗОбС. Посочено е, че от доказателствата по делото може да се направи извод, че дружеството- жалбоподател владее постройка изградена върху имот общинска собственост, но това не води автоматично до извода, че той владее и земята под тази постройка. Приема, че като не е спазил, § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ и не е издал заповед за премахване на основание чл. 195 и 196 от ЗУТ, а заповед по чл. 65 от ЗОС, административният орган е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е НЕПРАВИЛНО, като постановено, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Съдържанието на обжалваното съдебно решение не отговаря на изведените законови изисквания. В него не са посочени събраните по делото доказателства с тяхното съдържание. Липсва изложение, какви конкретни фактически положения съдът приема и на база кои доказателства. Приетото от решаващия съд несъответствие на адм. акт с материалния закон, поради неправилно приложение на § 17, ал. 1 ЗУТ е фокусирано върху постройките, находящи се в имота. Само тези доводи не могат да обосноват извод относно незаконосъобразността на адм. акт, тъй като неговия предмет е изземване на поземления имот. По делото не са представени данни за влязло в сила решение на Общински съвет- П. за удовлетворяване на искане за установяване на траен градоустройствен статут по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Извън тези съображения липсват други доводи на адм. съд. От съдебния акт не става ясно как решаващият съд е формирал своята воля, която е обективирана в диспозитива на съдебното решение и извършена ли е проверка в обхвата изискуем от чл. 168 АПК. Не е отговорено дали административният акт съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК и налице ли са изложени фактически и правни основания, послужили за неговото издаване. Не е посочено дали оспорената заповед е в съответствие с административно производствените правила. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: 1. недвижим имот, който е общинска собственост; 2. осъществяване на владение или държане от трето лице и 3. това фактическо действие да е без правно основание. По делото е било спорно, че имотът се държи без основание, каквито доводи са развити в жалбата срещу адм. акт. Същите повдигнати въпроси не са получили отговор в съдебния акт. Съдът не е изложил конкретни мотиви, с които да изясни доколко имотът описан в Заповед № 6- Z16-273/11.05.2016 г. на Кмета на район Т.- О. П. е общинска собственост. Съдът не е изследвал наличието на съответствие между посочения обект в обжалваната заповед и документа за общинска собственост (л. 64). На следващо място не са изложени аргументи дали имотът се държи без основание. Не е изследван въпросът относно съотносимостта и значимостта на договора за наем, продължителността на неговото действие и съответно датата на неговото прекратяване. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,