Решение № 4084 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2017 г.

Решение № 4084 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на И. Х. Л. от гр. В. срещу решение № 772-ИП/14.11.2016 г. на заместник- председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което е постановен отказ Л. да бъде одобрен за управител на ИП "АБВ- Инвестиции" ЕООД. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на административния акт поради неспазване на установената форма при издаването му, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. С. И. Л. органът не му е дал възможност за възражения и обяснения, с което го е лишил от право на защита в административния процес. Т., че е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 2, т. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти /отм, ДВ, бр. 15/16.02.2018 г./ - не е бил през последната една година преди акта на съответния компетентен орган чл. на управителен или контролен орган на дружество, на което е бил отнет лицензът за извършване на инвестиционна дейност. Развива съображения и за липсата на компетентност на издателя на оспорения акт, като счита, че Законът за Комисията за финансов надзор не допуска възможност за делегиране на правомощия на заместник-председателите на КФН. Иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Ответникът заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощник, оспорва жалбата. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: По делото няма спор за факти. Производството пред административния орган е образувано по заявление на И. Х. Л. с вх. № РГ-03-190-11/31.10.2016 г. с искане да бъде одобрен за управител на инвестиционен посредник "АБВ - Инвестиции" ЕООД, гр. С.. Към заявлението Л. е приложил декларация за обстоятелствата по чл. 11, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и изискуемите документи по чл. 19 от Наредба № 11/3.12.2003 г. за лицензите за извършване на дейност като регулиран пазар, пазарен оператор, за организиране на многостранна система за търговия, за извършване на дейност като инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество, дружество със специална инвестиционна цел, национален инвестиционен фонд и лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд - диплома за висше образование, автобиография, свидетелство за съдимост, придружително писмо от избраните управители на дружеството, протокол от 27.10.2016 г. от заседанието на съвета на директорите на "И. Д. Х." АД като едноличен собственик на капитала на "АБВ - Инвестиции" ЕООД за избора на И. Л. за управител на инвестиционния посредник. След извършена служебна справка за относими в производството обстоятелства, административният орган е установил, че от 20.05.2008 г. до 27.07.2012 г. Л. е заемал длъжност като чл. на съвета на директорите на УД "С. А. М." АД. Заличен е като чл. на Съвета на директорите на 27.07.2012 г. след шестмесечно писмено уведомление по чл. 233, ал. 5 от Търговския закон. При справката административният орган е установил, че с решение № 718-УД/ 4.07.2012 г. на КФН е отнет лиценза на "С. А. М." АД. След проведено съдебно производство по проверка законосъобразността на това решение, актът е влязъл в сила на 2.12.2013 г. С решение от 1.12.2014 г. на СГС дружеството е заличено от търговския регистър, като това обстоятелство е вписано в партидата на "С. А. М." АД на 26.01.2015 г. При тези данни заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е издал оспореното решение, с което е отказал да одобри И. Л. за управител на инвестиционния посредник "АБВ- Инвестиции" ЕООД, на основание чл. 11, ал. 7, вр. с ал. 2, т. 7 ЗПФИ /отм/. Мотивирал е отказа си с отсъствие на основанието по чл. 11, ал. 2, т. 7 ЗПФИ /отм/, а именно, че заявителят е бил през последната една година преди акта на съответния компетентен орган чл. на управителен или контролен орган на дружество, на което е бил отнет лицензът за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим от комисията или от Българската народна банка или от съответен орган на друга държава, като лицензът не е бил отнет по искане на дружеството и актът за отнемане на издадения лиценз не е бил отменен по надлежния ред. Върховният административен съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа конкретни фактически и правни основания. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заместник-председателят и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност" няма правомощие да се произнася по заявленията по чл. 11, ал. 7 /пр. ред./ ЗПФИ /отм/. Издателят на акта е компетентният да се произнесе орган, предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 /в приложимата редакция към 30.09.2016 г. / ЗКФН - заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" има право да издава разрешенията и одобренията по Закона за пазарите на финансови инструменти, освен ако друго не е предвидено в този закон. Компетентността на органа е определена и в чл. 11, ал. 7 / в пр. ред. ДВ, бр. 76/30.09.2016 г./ ЗПФИ /отм/ - лицата по ал. 2 и ал. 5 подлежат на одобряване от заместник-председателя преди вписването им в търговския регистър. Издателят на оспореното решение е изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", съгласно решение на Комисията за финансов надзор от 12.11.2014 г., обективирано в протокол № 53/12.11.2014 г. Спазени са административнопроизводствените правила при издаването на индивидуалния административен акт. Издателят на акта се е произнесъл въз основа на представените документи от заявителя и направени допълнителни справки за факти, относими към предмета на искането. Съгласно чл. 11, ал. 7 /пр. ред./ ЗПФИ /отм/ заместник-председателят се произнася в 15-дневен срок от подаване на заявлението с изискуемите по закон документи. Заявлението е подадено на 31.10.2016 г., решението е постановено на 14.11.2016 г., т. е. срокът е спазен. Административният орган има правомощието да извършва и служебни справки, предвид чл. 11, ал. 7, пр. второ /пр. ред./ ЗПФИ /отм/, както и да събира сведения във връзка със спазване изискванията на закона, както и във връзка със законодателното условие, посочено в чл. 11, ал. 7, пр. последно - дали с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения заявителят може да навреди на дружеството или на неговите операции. Процесуалното право на защита на заявителя не е нарушено, тъй като органът се е произнесъл по приложените от лицето документи и във връзка с направени официални справки за обстоятелства, които са публични. Той няма задължение да уведомява заявителя, нито да му предоставя възможност по чл. 45 АПК. С оспорването на акта пред съд лицето е реализирало правото си на защита срещу решението. Индивидуалният административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обществената значимост на дейността, извършвана от инвестиционните дружества, обусловена от характера и възможността за въздействие на обществените отношения, които засяга, са наложили установяването на разрешителен режим за нейното упражняване. Това означава наличие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на извършването й и липса на визираните в закона отрицателни предпоставки, водещи до погасяване правото дейността да се упражнява. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 7 /пр. ред./ ЗПФИ /отм/ лицето, което е чл. на управителния или контролен орган на инвестиционния посредник или управлява дейността му, не трябва да е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган чл. на управителен или контролен орган на дружество, на което е бил отнет лицензът за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим от комисията или от Българската народна банка или от съответен орган на друга държава, освен в случаите, когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред. Законодателят е предвидил правомощие на съответния заместник-председател на КФН да одобрява лицата, които са членове на управителния или контролния орган на инвестиционния посредник или управляват дейността му, като в чл. 11, ал. 2 ЗПФИ /отм/ са предвидени изискванията, на които трябва да отговарят тези лица. От данните по делото е видно, че И. Л. е бил чл. на съвета на директорите на управляващо дружество "С. А. М." АД до 27. 07.2012 г. Лицензът на това дружество е отнет с решение на КФН от 4.07.2012 г. Обективно не е изпълнено изискването на закона лицето да не е било в такова качество една година преди акта за отнемане на лиценза на дружеството от съответния компетентен орган Комисията за финансов надзор. Решението на КФН е подлежало на предварително изпълнение по силата на чл. 13, ал. 3 ЗКФН. При направена служебна справка в деловодната система на Върховния административен съд съдебният състав установи, че допуснатото от закона предварително изпълнение на акта не е спряно от съда, предвид определение № 11065/20.08.2012 г. по адм. д. № 9446/2012 г. на Върховния административен съд. Безспорно е по делото, че актът за отнемане на лиценза на "С. А. М." АД не е отменен след проведено съдебно обжалване. Не е спорно също, че лицензът е отнет не по искане на самото дружество, а поради неспазване на законовите изисквания за капиталова адекватност и ликвидност и поради трайно влошено финансово състояние. Законодателят е преценил, че въведеното изискване за едногодишен срок е гаранция за последващо стабилно професионално поведение на лицето, което е участвало в управителен орган на финансово дружество с трайно влошено финансово състояние, дало основание за прилагане на крайната мярка от страна на компетентния надзорен орган - отнемане на лиценз. Предвид изложеното, съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При извършената проверка не се установяват такива съществени пороци на административния акт, водещи до неговата отмяна. Ето защо, жалбата на И. Л. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Комисията за финансов надзор следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. Воден от горното, върховният административен съд