Решение № 14925 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2020 г.

Решение № 14925 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от кмета на община Несебър, чрез процесуален представител адв. Т. Дамянова, и от "Анно Домини" ЕООД, със седалище гр. Обзор, подадена чрез упълномощен адв. Е. Илиева, против решение № 817/3.07.2020 г., постановено по адм. дело № 877/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което по жалба на "Анно Домини" ЕООД е отменена като незаконосъобразна заповед № 329 от 18.03.2020 г., издадена от кмета на община Несебър, за изземване от "Анно Домини" ЕООД на държания без правно основание имот- общинска собственост, представляващ ПИ 53045.502.255 по КК и КР на гр. Обзор, с площ от 504 кв. м, с начин на трайно ползване "Обект за култура и изкуство", само в частта, в която е указано "като се премахнат обектите, които са построени без разрешение за строеж", а в другата част жалбата е отхвърлена. С двете касационни жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, а с втората-и за при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първият касационен жалбоподател намира, че в отменителната част на решението съдът неправилно е приел, че административният орган е обединил две производства, което не е допустимо– това по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и това по чл. 225а от Закона за устройство на територията(ЗУТ). Развил и съображения, че разпореденото в процесната заповед премахване на обектите, построени без разрешение за строеж, е само указване на начина, по който да се осъществи принудителното изпълнение, целящ постигане на основната цел – освобождаване на имота от неправомерното му държане/ползване. Счита също, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта, с която са присъдени в пълен размер разноски в полза на "Анно Домини" ЕООД, предвид приетата от съда частична законосъобразност на процесната заповед. Моли постановеното съдебно решение да се отмени в обжалваната част, или поне да се измени в частта на присъдите разноски. Претендира разноски по делото. Вторият касационен жалбоподател счита за незаконосъобразни изводите на съда в отхвърлителната част на решението, поради невъзприемане на възражението му за пълна нищожност на процесната заповед- предвид "недопустимото обединяване" на две различни по реда на осъществяване производства, регламентирани в ЗУТ и ЗОС, в един административен акт, освен и че съгласно чл. 225а от ЗУТ заповедта за събаряне на обекти е следвало да се връчи на нарушителя, което в случая не е сторено. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Претендира разноски по делото. В откритото съдебно заседание пред ВАС първият касационен жалбоподател, чрез адв. Т. Дамянова и в писмени бележки поддържа своята жалба и оспорва втората. Вторият касатор не изпраща процесуален представител. В писмен отговор поддържа своята жалба и оспорва първата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите с доводи, че в обжалваните части не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани и съобразени с материалния закон изводи. Намира за съответстващ на доказателствата по делото и на закона е извода на съда, че са осъществени предпоставките на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Счита, че в един и същ административен акт са обединени две производства – по чл. 65 от ЗОС и по чл. 225а от ЗУТ, което не е допустимо, но че са осъществени предпоставките на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС-не е установено съществуването на правно основание за дружеството-касатор да държи имота – общинска собственост, и е налице и второто кумулативно предвидено от законодателя условие за прилагане на чл. 65, ал. 1 ЗОС – имотът се владее от адресата на заповедта без основание, т. е., че между него и собственика на имота не е налице правна връзка, която да е създадена по силата на закона или по тяхна воля. Счита, че твърдението за наличие на правно основание за държане на имота не е подкрепено с доказателства, а представените доказателства сочат, че сключеният между община Несебър и дружеството - касатор договор е прекратен. По тези съображения счита доводите на касаторите за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд- Бургас е образувано по жалба на "Анно Домини" ЕООД/ настоящия втори касатор/ против Заповед № 329 от 18.03.2020 г. на кмета на община Несебър, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА е наредено изземването на общински имот ПИ 53045.502.255 по КККР на гр. Обзор, с площ от 504 кв. м, с начин на трайно ползване "Обект за култура и изкуство", за който е съставен Акт за общинска собственост № 5449 от 3.09.2013 г., който се държи от дружеството без правно основание, като "се премахнат обектите, които са построени без разрешение за строеж в имота и същия да се освободи от движими вещи". Оспорващото дружество възразило, че кметът няма самостоятелна компетентност да се разпорежда с общински имоти, ако не бъде упълномощен за това от Общинския съвет и в този смисъл процесната заповед е постановена при липса на компетентност. Възразило против обстоятелствата, обективирани в три констативни акта, че строежите са незаконни, и че същите не подлежат на принудително премахване, като твърдяло, че липсва уведомяване на дружеството, което да изпрати представител по време на проверката и евентуално да приложи документи. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът приел за установено, че с Договор № 230 от 19.05.2017 г., сключен между община Несебър и "Анно Домини" ЕООД, е бил предоставен безпрепятствен, неограничен и постоянен достъп до процесния имот, с площ от 504 кв. м, с начин на трайно ползване "комплекс за култура и изкуство", като съгласно този договор общината възлага, а дружеството се задължава изцяло за своя сметка да извърши ремонт и да поддържа реализираните през 2008 г. "Вертикална планировка, благоустрояване и озеленяване" в имота. Предвидено е и задължение на общинската администрация "ежегодно, за срок от 5 години от завършване на обекта, удостоверено със съответен акт, да снабдява дружеството с необходимите за това разрешения за поставяне в обекта на преместваеми обекти, по реда на Наредба № 2 и Наредба № 10 на Общ Съвет – Несебър, както и правото на едностранно прекратяване на договора - с едномесечно писмено предизвестие до неизправната страна, при виновно неизпълнение на някои от задълженията по този договор. На следващо място установил, че дружеството е уведомено за започналото производство, с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, и от представеното по делото заверено копие на официален удостоверителен документ, изготвен от нотариус, в кръга на неговите правомощия, че на 27.01.2020 г. е връчена надлежно нотариална покана, съдържаща едномесечно предизвестие за разваляне на договора между общината и "Анно Домини" ЕООД. Съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по изземване на общински имот по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган – кмета на община Несебър, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, предвиждаща такова правомощие единствено на кмета на общината, а възраженията на дружеството, че подобно изземване е осъществимо единствено след решение на общинския съвет, приел за неоснователни. По възраженията за съществено нарушаване на процесуалните правила съдът приел, че част от съдържанието на диспозитива на процесната заповед, а именно текста на "като се премахнат обектите, които са построени без разрешение за строеж... " не съответства на посочената от издателя на акта норма на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, респ. че касае различна процедура по чл. 225а от ЗУТ, поради което указания от такова естество не могат да бъдат дадени в производство по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. По тези съображения приел жалбата за частично основателна – заповедта в частта, в която са дадени указания "за премахване на обектите, построени без разрешение за строеж" приел за незаконосъобразна, поради съществено нарушение на производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – изземване на имота от лице, държащо го без правно основание и възстановяване на правата на собственика - съответната община. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт само в тази му част и го отменил по отношение на нея. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба, без нарушения на процесуалните норми и е обосновано. По доводите в първата касационна жалба: Неоснователен е доводът на първия касационен жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът неправилно приел, че в производство по изземване на общински имот по чл. 65, ал. 1 е недопустимо да се дават указания за премахване на обекти, построени без разрешение за строеж в процесния имот. В случая, след като детайлно е обсъдил фактическата обстановка по делото, съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи за наличие на кумулативните предпоставки по разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, предвид, че имотът - предмет на заповедта за изземване, е общинска собственост и че същият се държи от лице, което няма правно основание за това. Правилни са и изводите на съда, че в производство по реда на чл. 65 от ЗОС основания по чл. 225а от ЗУТ за премахване на строежи не могат да се включват, защото, макар че производството по установяване изграждане на незаконен строеж, както и евентуалното му премахване да е също от компетентността на кмета на общината, то касае съвсем различна процедура- съгласно чл. 225а от ЗУТ. Затова в производство с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е недопустимо да се дават такива указания, до какъвто верен извод стигнал и административният съд. Именно в специфичното производството по установяване наличието на незаконни строежи следва да се прецени дали същите подлежат на премахване, ако не са налице хипотезите на търпимост, чието наличие би било отрицателна предпоставка за издаване на заповед с правно основание чл. 225а от ЗУТ. Недопустимо е обединяването на две напълно различни производства- това по ЗУТ и това по ЗОС, като дадените в процесната заповед указания за премахване на строежи, построени без разрешение за строеж, съставляват именно такова смесване на отделни и несъвместими процедури. Това обуславя извод, че заповедта в тази й част е незаконосъобразна, поради което правилно е отменена от съда. При този изход на спора, предвид на чл. 143, ал. 3 АПК, а и защото в случая не се касае за иск, а за жалба и чл. 78, ал. 3 ГПК е неприложим, решението е правилно и в частта на присъдените разноски и няма основание за отмяна и в тази част, или изменяване в същата. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. По доводите във втората касационна жалба: Неоснователно е основното възражение в тази касационна жалба -за неоснователен оказ на съда да обяви нищожност на процесната заповед, предвид направените от дружеството възражения за недопустимо смесване на две процедури. В тази връзка и с оглед възраженията в касационната жалба на "Анно Домини" ЕООД следва да се посочи, че един административен акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани в хипотезата на правната норма/, когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От фактическите и правни основания за издаването на оспорената заповед се установява, че те не попадат в нито една от хипотезите за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което съдът правилно е приел, че няма основание за това. Съдът отхвърлил жалбата в частта, касаеща самото изземване, тъй като точно установил, че са налице условията по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, предвиждащ специален, бърз и ефикасен способ за защита на общинската недвижима собственост и в случая оспорената заповед в тази й част е била издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания. Освен това, в производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, целта е единствено изземване, а по какъв начин то ще се осъществи, е друг въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. При анализа на първата хипотеза от тази законова разпоредба следва извода, че административното производство по изземване на имоти предполага кумулативно наличието на две предпоставки - да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай относимите към изземването правнорелевантни факти са налице, което обосновава приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, на което правно основание е издадена процесната заповед. В тази връзка с необходимо допълнително да се посочи, че предмет на изземване е съответния общински имот, а не премахване на обекти по ЗУТ. В този смисъл и решение № 10043 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 7825/2019 г., ІІ отд. на ВАС. Противно на твърдяното в тази жалба, правилна е преценката на съда в тази насока. Затова и решението - в отхвърлителната част, е също правилно. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че решението на административния съд в двете обжалвани части е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,