Решение № 12005 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2016 г.

Решение № 12005 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "П. Т. - П. - С. Н.", подадена чрез адв. Богданов, против решение № 1425 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 322/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за регистрация по ЗДДС № 260421500020977/28.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 24/18.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа довода, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнение към касационната жалба излага съображения, че неправилно съдът е приел, че търговското предприятие на ЕТ "П. Т. - П. - С. Н." попада в хипотезата на чл. 132, ал. 1 ЗДДС. Иска отмяна на съдебното решение и на Акта за регистрация по ЗДДС. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП оспорва КЖ в писмено възражение и в писмена защита от 19.09.2016 г. на юрк. Стоянов. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "П. Т. - П. - С. Н." против Акт за регистрация по ЗДДС № 260421500020977/28.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 24/18.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният Акт за регистрация е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна органът по приходите е установил, че С. Г. Н. в качеството й на наследник на П. С. Т. е поела предприятието на починалия наследодател - ЕТ, , П. Т. - ПеруникаСС, с ЕИК *********, поради което е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС в 14 - дневен срок от вписване на обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от ТЗ, а именно от 05.05.2011 г. С актът за регистрация по ЗДДС на С. Г. Н., в качеството й на ЕТ "П. Т. - П. - С. Н.", ЕИК *********, е призната правосубектност по закона, на основание чл. 132, ал. 1 във връзка с чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, считано от 05.05.2011 г. Решаващият съд е споделил становището на органа по приходите, мотивирайки се, че считано от 05.05.2011 г. жалбоподателят е трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Т. е видно от вписването в търговския регистър под № 20110505130902 и от документите към него, обявени в Търговския регистър, както и от Акт за регистрация по ЗДДС № 260421000007369/01.04.2010 г., тоест към датата на поемане на търговското предприятие на едноличния търговец- 05.05.2011 г. е лице, регистрирано по ЗДДС. Именно към тази дата ЕТ "П. Т. - П. - С. Н.", ЕИК *********, е придобил на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС стоки и услуги от регистрирано по ЗДДС лице. Налице са предпоставките за задължителна регистрация по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС за получилият търговското предприятие от регистрирано по ЗДДС лице ЕТ, , П. Т. - ПеруникаСС, с ЕИК *********, с дата на регистрацията 05.05.2011 г. - датата на вписване на обстоятелство в Търговския регистър, поради което Акта за регистрация се явява законосъобразен. Съдът е приел за неоснователно възражението на ЕТ, че за дата на регистрация трябва да бъде приета датата на връчване на акта, предвид служебното вписване в регистъра по ЗДДС. Т. като се касае до специфичен случай на регистрация по ЗДДС, то датата на регистрация е нормативно определена - това е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в Търговския регистър. Решението е валидно допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са обосновани правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 ЗДДС регламентира, че задължително се регистрира по реда на ЗДДС лице, което на основание чл. 10, ал. 1 от с. з. придобие стоки и услуги от регистрирано лице. На основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон е посочено, че не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от отчуждителя в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 ТЗ. Страните не спорят, че П. С. Т., вписана като ЕТ, , П. Т. - П.", с ЕИК *********, е починала на 12.12.2010 г. Според нормата на чл. 107, т. 2 във връзка с чл. 110, ал. 2 изр. първо от ЗДДС, възниква основание за задължителна дерегистрация по цитирания закон на починалото лице - едноличен търговец. Посочените разпоредби кореспондират и с нормата на чл. 60а, т. 2 ТЗ съгласно която вписването на едноличния търговец в търговския регистър се заличава със смъртта му. Създаденото по време на независимата икономическа дейност на едноличния търговец предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице, и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството. Нормата на чл. 60, т. 2 ТЗ дава възможност за продължаване на дейността на починалия търговец от неговите наследници, със или без запазване на фирмата, чрез която е бил регистриран в Търговския регистър. На основание чл. 132 от ЗДДС, наследникът, поемащ предприятието на регистрирано по същия закон лице подлежи на задължителна регистрация, като за дата на регистрацията му по специалния данъчен закон се приема датата на вписване на това обстоятелство в Търговския регистър. За получените по наследство стоки и/или услуги е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗДДС, регламентираща че наследникът е правоприемник и на всички права и задължения по този закон и във връзка с тях, включително и на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,