Решение № 2224 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Василева, против Решение 21497/28.10.2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. д. 1640/2024 г. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт и да му се присъдят разноски за двете съдебни производства юрисконсултско възнаграждение в размер на 48 833.84 лв. за всяка инстанция и държавна такса в размер на 1 700 лв., посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Ненчовска. Ответникът Транс Радиал 2000 ЕООД, ЕИК 205743465 със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], офис 1 - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Николицов по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от юрк. Николицов. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С оспорения от "Транс Радиал 2000" ЕООД пред административния съд РА Р-22002222004511-091-001/23.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП - София с Решение 1824/28.12.2023 г., са установени задължения на дружеството за ДДС в размер на 79 177 лв. и лихви 20 164.47 лв. за данъчните периоди от 01.03.2021 г. до 31.08.2021 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер 474 008.74 лв. по фактури, издадени от "Милан София" ЕООД и Дас груп 2000 ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС . АССГ приема, че оспорването на РА е допустимо. Обосновава изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. За да отмени РА като материално незаконосъобразен излага мотиви за това, че: Доставчикът "Милан София" ЕООД разполага със складово помещение. Между него и жалбоподателя има сключен договор от 22.06.2020 г. Фактурите сдържат изискуемите от чл. 117 ЗДДС (вероятно чл. 114, ал 1) и чл. 7 (вероятно чл. 6, ал. 1) ЗСч реквизити и към тях са налични заявки за доставка, приемо предавателни протоколи и стокови разписки. Разплащането е в брой и това е потвърдено от ССчЕ. Между Дас груп 2000 ЕООД и жалбоподателя има сключен договор от 01.02.2021 г. Фактурите сдържат изискуемите от чл. 117 ЗДДС и чл. 7 ЗСч реквизити и към тях са налични заявки за доставка, приемо предавателни протоколи и стокови разписки. Разплащането е в брой. Доставчикът е наел обособена част от хале с прилежащите външни части в гр. София, кв. Враня с 15 броя паркоместа и право на ползване на сервизна техника и гараж. Последващата реализация на стоките и услугите според АССГ представлява косвено доказателство за реалността на доставките. С транспортните средства, на които са извършени ремонти и поддръжка, са извършени последващи облагаеми дейности (приложение 1 от заключението на вещото лице, л. 339). Съдът се позовава на решения на СЕС и на три решения на ВАС, които според него са постановени по аналогични случаи между същите страни. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че то не съдържа мотиви, отговарящи на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като констатациите на приходните органи и изведените въз основа на тях изводи не са обсъдени. Настоящият касационен състав намира, че решението е постановено при допуснато от съда съществено процесуално нарушение и при неизяснен спор от фактическа страна, което налага отмяната му. Според правилото на чл. 154 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на материалноправните предпоставки за приспадането на ДДС осъществени доставки на стоки и услуги и използването им за следващите му облагаеми доставки в изпълнение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 (виж т. 44 от Определение на СЕС по дело С-123/14, Италес, т. 37 от Решение на СЕС по дело С-87/12, Евита К, по дело С-516/14, Barlis 06). Ако се е справил с тази своя доказателствена тежест, правото му на приспадане не може да бъде отречено, освен ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (т. ЗЗ и т. 37 от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник и др.). В изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 1 ЗДДС той следва да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване задълженията му по този закон (в този смисъл и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid). Приходните органи оспорват наличието на двете материалноправни предпоставки за приспадането на ДДС. Наред с това обосновават и измама, извършена от доставчиците и техните предходни доставчици по веригите от доставки, за която ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае. На първо място на стр. 99 от Ревизионния доклад (РД) се прави позоваване на дадените от данъчно задълженото лице писмени обяснения, според които в протоколите за предаване на автомобилните добавки и консумативи на шофьорите са включени такива, закупени с различни фактури, поради което е невъзможно всеки един протокол да се обвърже с конкретна фактура. Безспорно е установено, че резервните части, гуми, автомобилните добавки и консумативи не са завеждани в счетоводството на "Транс Радиал 2000" ЕООД по съответната материална сметка и не са изписвани при влагането им в ремонт или във връзка с предаването им на шофьорите в изпълнение изискванията на СС 2 Отчитане на стоково материални запаси, а са изписвани директно като разход по сметка 601. Според приетото от СЕС в т. 63 от неговото решение по дело С-95/07, Ecotrade, неизпълнението на някои формални изисквания, вкл. свързани със счетоводната отчетност, не може да лиши данъчно задълженото лице от правото на приспадане, но това не изключва задължението му да докаже двете материалноправна предпоставки за правото му на приспадане на ДДС, а именно използването на получените стоки и услуги във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност. Съдът не е дал конкретни указания на жалбоподателя, че е негова тежестта да ги докаже. На второ място на стр. 83 от РД приходните органи са установили автомобилите, които "Транс Радиал 2000" ЕООД използва в дейността си въз основа на представената от дружеството справка и въз основа на издадените от него фактури за продажби на услуги за транспорт и международни товарителници. На стр. 99 от РД са изброени МПС/ППС, за които "Транс Радиал 2000" ЕООД е получател по фактури за почистване, ушиване на покривала и ремонт на конструкции, но според приходните органи те не се използват във връзка с дейността на дружеството. На стр. 100 стр. 101 РД в табличен вид са изброени МПС/ППС и водачите им, които на посочените дати са получили чрез т. нар. вътрешни протоколи добавки и консумативи. В графа забележка са отбелязани тези МПС/ППС, които на датите на протоколите са били извън страната или не се използват от дружеството. На стр. 102 стр. 103 РД отново в табличен вид са изброени МПС/ППС, на които според сервизните карти на посочените дати е извършен ремонт, но на същите дати са били в движение, не са били в страната или не се използват от дружеството. С тези свои констатации приходните органи обосновават изводи за липса на доставки на стоки и услуги и липса на доказателства за използването на получени стоки и услуги в дейността на Транс Радиал 2000 ЕООД. Същите не са обсъдени от административния съд, а приетата по делото ССчЕ не съдържа експертни заключения, обосноваващи изводи за недоказаност на посочените констатации. Цитираните съдебни решения на ВАС не са постановени по дела между същите страни и при сходни факти. Вярно е, че приходните органи не са посочили конкретните фактури за доставки на стоки и услуги, които според тях са предназначени за МПС/ППС, които не се използват от Транс Радиал 2000 ЕООД за дейността му или на които не е извършен ремонт, или на шофьорите на които не са предадени консумативи и добавки. От друга страна обаче чл. 160, ал. 1 ДОПК задължава съда да реши спора по същество, а ал. 4 на чл. 160 ДОПК не позволява отмяна на акта и връщане на преписката, ако спорът не може да бъде решен по същество. От изложеното следва, че съдът е длъжен да преодолее посочения недостатък на акта, като чл. 171, ал. 2 АПК му позволява да назначи служебно експертиза, когато това се налага за изясняването на спора от фактическа страна. Преди това обаче жалбоподателят следва да заяви дали оспорва конкретно изброените констатации на приходните органи и в зависимост от това съдът да разпредели доказателствената тежест между страните. Както беше посочено по-горе, ако жалбоподателят докаже получаването на стоките и услугите по процесните фактури, съдът следва да извърши преценка за това предоставили ли са приходните органи достатъчно обективни данни, въз основа на които може да се установи, че жалбоподателят се позовава на правото на приспадане на ДДС с измамна цел или с цел злоупотреба, съответно за извършена от доставчиците по веригите измама, за която той е знаел или е бил длъжен да знае. Изложеното налага отмяна на оспореното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение