Решение № 7521 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2016 г.

Решение № 7521 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "П. г." ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Т. Д. срещу Решение № 1834 от 14.10.2016 г. по адм. дело № 238/2016 г. по описа на Административен съд П..

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства се доказва факта на приемо-предаване на процесното количество стока /захар/, което обуславя извода за материална незаконосъобразност на РА. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., чрез гл. юрк. Р. С. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Прави възражение за прекомерно на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да конкретизира неговия размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС П. е бил РА № Р-16-1306399-091-001 от 26.10.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите в ТД на НАП П., с който на "П. г." ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4378,06 лева по фактура № 0000000637 от 16.12.2009 г., издадена от "А. 13" ЕООД.

Ревизиращите органи отказват данъчния кредит на получателя по процесната фактура с оглед на установеното, че при извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за осъществения транспорт на стоките, за тяхното местонахождение и за мястото и начина на предаването им от доставчика на РЛ.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на РЛ срещу процесния РА, като е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената писмена форма, при наличие на мотиви и при липса на съществени нарушения на ревизионното производство. За обоснове извод за законосъобразност на РА, АС П. не е кредитирал представения за първи път пред съда приемо-предавателен протокол и е изложил съображения за недоказване на факта на индивидуализация на съответното количество родово определени стоки, за тяхното предаване от доставчика на получателя и за техния транспорт.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Установено е в хода на ревизията, че "П. г." ЕООД е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000637 от 16.12.2009 г., издадена от "А. 13" ЕООД с предмет - 22 850 кг. захар, с ДДС 4378,06 лева. ИПДПОЗЛ е връчено на доставчика при условията на чл. 32 от ДОПК и същият не е представил изисканите документи и писмени обяснения, касаещи доставката.

В хода на ревизията от страна на самото ревизирано лице е представено копие от процесната фактура заедно с копие от фискален бон, като в писмените обяснения на управителя на "П. г." ЕООД е посочено, че стоката е получена в склада на дружеството - склад № 134, намиращ се в гр. П., ул. "Брезовско шосе" № 180 на 16.12.2009 г., като транспортът е организиран от доставчика и е бил за тяхна сметка. Съгласно обясненията на управителя на РЛ в "П. г." ЕООД не се съхранява складов/експедиционен документ, както и документи за извършен транспорт на стоката.

Пред първоинстанционния съд за първи път е представен приемо-предавателен протокол /на л. 187 от делото/, чиято дата е била оспорена от представителя на данъчната администрация.

Разпитан като свидетел е И. И. Б. - служител на "П. г." ЕООД, който дава показания относно доставката на захар през 2009 г.

По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като вещото лице е изследвало само счетоводството на РЛ, а не и счетоводството на прекия доставчик. Установено е, че процесната фактура е осчетоводена по съответните счетоводни сметки, като стоката захар е заприходена по дебита на сметка 3042 "стоки стара" с аналитичност "захар". С оглед невъзможността да провери счетоводството на "А. 13" ЕООД вещото лице посочва, че не може да се установи дали фактурата е намерила отражение в счетоводните записвания на търговеца, заприходена ли е стоката, извършено ли е плащане и осчетоводено ли е то, както и какво е мястото на товарене и осчетоводени ли са разходи за транспорт на стоката до склада на получателя.

При така събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателство и заключението по ССчЕ обосновано АС П. е формирал извод за недоказване на факта на осъществяване на процесната доставка на захар от посочения във фактурата доставчик.

1. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е установил правилната фактическа обстановка, разгледал е всички доказателства, изложил е мотиви защо не кредитира представения за първи път в хода на съдебното производство приемо-предавателен протокол. Действително в решението не са обсъдени показанията на св. Б., но това не води до формиране на друг извод, различен от формирания от решаващия съд.

1. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано от реалността на доставката на стоки, като основна предпоставка за законосъобразното му упражняване. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, според която доставката на стоки означава прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. При наличието й правото на данъчен кредит представлява съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25 от ЗДДС приспадане на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният макар да не е реалният платец на данъка, има задължението да го внесе в републиканския бюджет, като по този начин той посредничи между получателя и държавата относно задължението за ДДС. О. друга страна, следва да се посочи, че съществува различие между понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /Директивата/. Българският закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост върху съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Съобразно това националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т. 33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/.

Съгласно цитираната материалноправна уредба обосновано съдът е изследвал релевантния въпрос дали е доказано приемо-предаването на съответното количество родово определени стоки /захар/ от посочения във фактурата доставчик на получателя / "П. г." ЕООД/. Както правилно е отбелязал АС П., в рамките на ревизионното производство документи относно процесната доставка са ангажирани само от РЛ, но сред тях не фигурира никакъв писмен документ, удостоверяващ факта на приемо-предаването на стоката. Няма представени документи и за заприходяване на стоката /складов документ/. От страна на "П. г." ЕООД са ангажирани само копие от фактурата заедно с копие от фискален бон, справка за стоков поток, счетоводни документи. Едва за първи път пред АС П. е представен приемо-предавателен протокол, с който се цели да се установи, че действително доставката на стоката /захар/ е извършена от "А. 13" ЕООД в полза на "П. г." ЕООД. Правилно съдът не е кредитирал този частен писмен документи с оглед късното му представяне от страна на РЛ, като освен това същият е много общ, посочено е мястото на предаване на стоката е гр. П., както и количеството захар и нейната стойност. След като на РЛ е надлежно връчено ИПДПОЗЛ за представяне на всички придружаващи процесната фактура документи и същото е ангажирало съответни доказателства в хода на ревизията, приобщени по делото, измежду които не фигурира такъв протокол, основателно се поражда съмнение за неговата достоверност /поради което неговата дата е била оспорена от данъчната администрация/.

Правилно е отчетено и от съда, че липсват каквито и било доказателства за осъществен транспорт на стоката /с оглед голямото количество/, независимо че той е за сметка на доставчика. Индивидуализирането на стоките може да се осъществи и чрез натоварването им на съответно превозно средство, но няма ангажирани доказателства / товарителници, пътни листа и др./ за осъществен превоз на стоките до обекта на РЛ, за да се приеме за осъществен факта на приемо-предаване на съответното количество захар.

За пълнота следва да се посочи, че показанията на св. Б. не обосновават различен краен извод, доколкото същите са много общи, включително и в частта относно процесната доставка /"захарта беше един тир с чували, някъде около 400 - 500 броя; чувалите бяха 50 кг. с книжна опаковка, хартиени чували"/. След като липсват надлежни писмени документи, от които да се заключи, че родово определените вещи са били индивидуализирани, то не може да се приеме, че доставката по процесната фактура е осъществена от доставчика в полза на получателя.

От друга страна, счетоводното отразяване на фактурата в съответните сметки при РЛ, включително и наличие на платежен документ за плащане, не води до категоричния извод за извършването на доставката и за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото вещото лице е проверявало само счетоводството на получателя, а не и това на прекия доставчик и съответно, констатациите по ССчЕ се преценяват съвкупно с останалия доказателствен материал.

Съобразно изложеното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, АС П. е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение поради липса на конкретизация на неговия размер нито във възражението, нито в писмения отговор, приложени по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение