Решение № 6032 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на ГПУ - Летище Варна при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР чрез юрк. Е. Кабранска срещу решение № 4584/04.02.2026г., постановено по адм. дело № 8742/2025г., по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е отменена заповед № 5384з-350/20.06.2025 година на Началник ГПУ- Летище Варна, с която е поправена очевидна фактическа грешка в заповед  с  рег. № 5394 ПАМ-9/02.06.2025 година на Началник ГПУ- Летище Варна. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател, счита за неправилни изводите на административния съд, че в случая не е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка. Иска отмяна на решението, ведно със законните последици от това. Не претендира разноски, но прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – Е. Б. Н., гражданин на Казахстан, чрез адв. В. Божиков от Софийска адвокатска колегия (САК), изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Е. Б. Н., гражданин на Казахстан заповед № 5384з-350/20.06.2025 година на Началник ГПУ- Летище Варна, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в заповед  с  рег. № 5394 ПАМ-9/02.06.2025 година на Началник ГПУ- Летище Варна, касаеща името на чужденеца и страната в която лицето ще бъде върнато. Двете заповеди били издадени на основание чл.41, т.3, вр. с чл.10, ал.1, т.7 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Съдът е счел, че целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността органът, издал акта, по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в акта очевидни неточности. Приел е, че в настоящия случай първоначалната заповед от 02.06.2025г. за налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ)- „Връщане до страна на транзитно преминаване-Република Турция“ е издадена срещу лице-М. Е., което е с посочени различни имена от оспорващия - Е. Б. Н.. Правните основания за издаването й били на основание чл.41,т.3, вр с чл.10,ал.1,т.7 и чл.44,ал.1 от ЗЧРБ, затова, че лицето, представящо се за чужд гражданин с имаена М. Е.,   роден на [дата].   е направил опит за напускане на страната чрез използване на фалшив документ – паспорт на Полша    № [номер], издаден на 21.03.2024 година с имена T. B., роден на [дата]., както и мотивите изложени в предложение, рег. № 5394р-9440/02.06.2025 г.    по описа на ГПУ- Летище Варна. След установяване на действителните имена на лицето и неговата самоличност е била издадена заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка от страна на органа, като следвало да се чете „На основание чл.41,т.3, вр с чл.10,ал.1,т.7 и чл.44,ал.1 от ЗЧРБ, затова, че лицето Е. Б. Н.,  роден на [дата]., представил се за гражданин на Казахстан без документ за пътуване  е направил опит за напускане на страната чрез използването на фалшив документ – паспорт на Полша [номер], издаден на 21.03.2024 година на T. B., роден на [дата]., както и мотивите за налагане на ПАМ, изложени в предложение, рег. № 5394з-10723/20.06.2025 година по описа на ГПУ- Летище Варна. Наложената ПАМ била “Връщане до страна на произход“ – Република Казахстан на Е. Б. Н.,  роден на [дата]., гражданин на Казахстан без документ за пътуване“. На следващо място първоинстанционния съд установил, че заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка препраща към различно предложение за мотивиране на първоначално издадената заповед от 02.06.2026 г., както и че органът е променил страната където лицето ще бъде върнато – от „Връщане до страна на транзитно преминаване-Република Турция“ на “Връщане до страна на произход“ – Република Казахстан. Съобразно горното, съдът направил извод, че административният орган е извършил промяна, както във фактическите и правните основания на издадената преди това заповед, но по отношение на субекта. Посоченият нов субект, спрямо когото заповедта произвежда действие, по същество представлява издаване на нов административен акт, а не поправка на очевидна фактическа грешка. Така постановеното решение е правилно. Наведеният в касационната жалба довод, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, е неоснователен и не релевира порок на съдебния акт. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от административния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към тях. От събраните по делото доказателства, а и от доводите наведени в касационната жалба, е видно, че в случая административният орган с отмененото от първата инстанция решение не е поправил очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. За да е налице такава грешка по смисъла на цитираната разпоредба следа да има несъответствие между действителната воля на органа и начина по който я е обективирал в издадения акт. В настоящият случая по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК не е поправена грешка в административния акт, а е издаден изцяло нов административен акт към ново лице, с различни мотиви от изложените в първоначалното предложение с рег. №5394р-9440/02.06.2025г. и наложената ПАМ е до различна държава на връщане. Недопустимо е замяна на субект на правоотношението чрез поправка на очевидна фактическа грешка по чл.62, ал.2 АПК. Очевидна фактическа грешка са грешките, свързани с пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези или обобщено формални грешки при ясно изразена воля на административният орган. С оглед изложеното, не е налице несъответствие между действителната воля на органа и нейното външно проявление, а формиране на съвършено ново волеизявление. Ето защо, изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон, а направените от съда в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на Е. Б. Н., гражданин на Казахстан, чрез адв. Божиков от Софийска адвокатска колегия, за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно. Съгласно т. 2 от ТР № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В настоящия случай не е представен списък с разноските, което е в тежест на претендиращия за присъждане на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение