Решение № 12430 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14310/2015 г.

Решение № 12430 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14310/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат И. Б., като пълномощник на П. И. С. от гр. П., срещу решение № 648 от 6.11.2015 г., постановено по адм. д. № 479/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., трети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 648 от 6.11.2015 г., постановено по адм. д. № 479/2015 г., решаващият състав на Административен съд - гр. П. е отхвърлил жалбата на П. И. С. от гр. П., подадена чрез адвокат Б., срещу решение № К-4161 от 8.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 5803223433 ПР-438 от 6.08.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. П.. Предмет на спора по първоначалното дело е бил категорията на труда на жалбоподателката през периодите 1981 г. и 1983 г. - 1993 г., положен в цех "Ширпотреба" на Обувен завод "В. М." - гр. П., впоследствие "С. р." АД. На 4.08.2014 г. С. е декларирала пред органите на НОИ, че не може да представи трудова книжка, тъй като всички документи са й били откраднати. Представените осигурителни книжки не се отнасят до процесните периоди. По делото няма данни кандидатстващата за пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО да е предприела действия по чл. 350, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за издаване на нова трудова книжка, нито е представила такава. Съгласно чл. 347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а в чл. 349, ал. 1, т. 5 КТ е посочено, че в трудовата книжка се вписват, като данни за работника или служителя, заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба). От съдебно-икономическата екпертиза, въз основа на ведомостите се установява, че в процесните периоди С. е работила в цех "Ширпотреба" на Обувен завод "В. М." - гр. П., впоследствие "С. р." АД, но няма данни за заеманата длъжност. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице в частта му, в която се съдържат констатации въз основа на предоставените от предприятието за съхранение в Обединен осигурителен архив ведомости, гр. П.. Отрити са и договори за възлагане на труд, част от които се отнасят до процесния период. Описаните от експерта Г. срещи и разговори с длъжностни лица от дружеството - правоприемник на осигурителя, както и съжденията на вещото лице, въз основа на тези контакти, основателно не са възприети от съда като допустими доказателствени средства, тъй като по същество представляват свидетелски показания, които не са дадени пред съда. В тази връзка твърдяните от касаторката процесулни нарушения, не са налице. Казаното се отнася и до коментара на вещото лице относно представени от жалбоподателката копия от трудови книжки на други лица, работили в същото предприятие. С тях не могат да се удостоверяват обстоятелства, свързани с трудовата дейност на С.. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1 се издават, въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай е открита заповед № 671 от 16.09.1981 г. за преназначаване на жалбоподателката в цех IV на длъжност "обущар-работник" I разряд по безсрочен трудов договор, с определена месечна дневна ставка, като липсват отбелязани допълнителни възнаграждения, във връзка с условията на труд. В заповед № 3181 от 7.09.1983 г. е разпоредено изплащане на допълнително възнаграждение, във връзка с продължителна работа в предприятието. В съдържащите се на лист 53-56 по първоначалното дело трудови договори и допълнителни споразумения, които са за други периоди, изрично са вписани допълнителни възнаграждения, свързани с условията на труд, а за процесните периоди такива данни няма. Освен това в записа на т. 31 "б" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, изчерпателно са изброени работниците в обувната промишленост, които работят с лепила на база органични разтворители, а именно конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли. Жалбоподателката не е доказала, че в процесните периоди е работила на една от тези длъжности. Текстът на т. 67 ПКТП, се отнася до труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В случая трудът е полаган в предприятие на обувната промишленост, в цех "Ширпотреба", но не е доказано, че длъжността попада в записа на т. 31 "б" ПКТП. При това положение нормата на т. 67 ПКТП (отм.) не е приложима. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, Министерският съвет е органът, който определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Дори и при изпълнение на трудовите си функции касаторката да е работила при условия на вредност, то действащият към момента на полагане на труда ПКТП (отм.) е бил нормативния акт, който е отчитал кои длъжности следва да се ползват с преференциален при пенсиониране. Ето защо се приема, че атакуваното съдебно решение е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което обуславя оставянето в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски в полза на касаторката не се дължат, а ответника не е участвал по делото и не е поискал присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,