Решение № 4672 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 307/2009 г.

Решение № 4672 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 307/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ахмед Мохамед Хасан Шхато, без гражданство, срещу Решение № 13 794/12.12.2008 г. по адм. д. № 12018/2008 г. на тричленен състав на ВАС. Твърденията в жалбата сочат на необоснованост на съдебния акт, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че съдът при постановяване на решението си не се е съобразил с представените от жалбоподателя пред него писмени доказателства, които макар и представени след приключване на производството пред административния орган, са от значение за спора. Прави искане за отмяната на обжалваното решение и вместо това постановяването на решение, с което му се предостави статут на бежанец. Ответникът Държавна агенция за бежанците, не взема становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението си тричленния състав на ВАС е съобразил изискванията на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и отхвърляйки жалбата на Ахмед Шхато е постановил обоснован и законосъобразен акт. Причините за напускането на ивицата Газа са икономически и не са продиктувани от предпоставките на цитираните текстове. Тези лични мотиви не са основание за предоставянето статут на бежанец или на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 12018/2008 г. на тричленен състав на ВАС е било образувано по жалба на Ахмед Мохамед Хасан Шхато, срещу Решение № 471/03.09.2008 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на ВАС е приел, че не са налице законовите предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец и на хуманитарен статут. Според съда спрямо жалбоподателя от официалните държавни органи или организация, на която Палестинската автономия не може ефективно да противодейства, в Палестинската национална автономия като временна институция за палестинското самоуправление върху цялата територия на ивицата Газа и част от Западния бряг на р. Йордан, не са предприети действия за преследването му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Жалбоподателят не е бил принуден да напусне автономията и остане извън нея още и поради наличието на реална опасност от тежки посегателства срещу личността му изразяващи се в смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Вътрешното съперничество и противопоставяне между двете основни политически формирования в автономията - организациите Хамас и Фатах е неотносимо към личната бежанска история на жалбоподателя и за приложението на нормата на чл. 9 от ЗУБ. Според съда, твърденията на жалбоподателя за оказан върху него натиск от страна на организацията Хамас за извършване на терористични действия на територията на Израел, вследствие на което е бил принуден да напусне Палестинската автономия, са неправдоподобни, недостоверни и недоказани. Тези обстоятелства не се потвърждават и от допълнително представените от него в производството пред първоинстанционния съд писмени доказателства. Бежанската му история сочи на това, че действителната причина за напускане на автономията е изключително икономическа. По тези съображения е отхвърлил като неоснователна жалбата му срещу решението на Председателя на ДАБ. Решението е правилно и обосновано. Предоставянето на статут по чл. 67в, т. 1 от ЗУБ на чужденец в Република България, в това число статут на бежанец и хуманитарен статут се извършва при наличие на някоя от предпоставките предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята расата, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и се намира извън пределите на държавата си по произход и по тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея той е изложен на реална опасност от тежки посегателства срещу личността му изразяващи се в смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновани с оглед бежанската история на жалбоподателя са изводите на тричленния състав на ВАС за липсата на предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут на касатора. В проведените с него интервюта в производството пред административния орган жалбоподателят не е твърдял или навявал доводи за наличие на някоя от сочените по-горе предпоставки, като причина за напускане на страната си по произход. Същият сам заявява, че никога не е имал проблеми с властите в автономията по причините изброени в чл. 8 от ЗУБ. Единствения сочен от него довод за напускане на Палестинската автономия са опитите на членове на въоръженото крило на Хамас за вербуването му за самоубийствен терористичен акт на територията на Израел. С оглед личната му бежанска история обосновани са обаче изводите на първоинстанционния съд за неправдоподобност на това твърдение. Жалбоподателя след предложението за самоубийствения атентат легално е заминал за Египет за да си търси работа. Чрез негов познат му е била изпратена покана за работа в Джибути, където е работил като строителен надзор в продължение на девет месеца - от март до ноември 2007 г. Приключването на работата в тази държава и необходимостта от намирането на нова са същинската причина за напускането на Джибути и преминаването през Йемен в България, където от 1992 до 1997 г. е имал разрешение за пребиваване въз основа на регистрирана от него фирма а не обстоятелството, че отново е търсен от представители на Хамас за участие в самоубийствен атентат, каквито са твърденията му. При тази твърдяна от него активност на членовете на Хамас в Джибути, необяснима е пасивната позиция на същите спрямо него при престоя му в Йемен а след това и в България, при условие, че цялото му семейство- съпруга и деца, продължават да живеят необезпокоявани в Палестинската автономия. От всичките тези обстоятелства следва обоснования извод, до който е стигнал и тричленния състав на ВАС, че спрямо жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец, нито пък, че за него съществува реална опасност от тежки посегателства, в това число смъртно наказание или екзекуция а така също и останалите предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му на хуманитарен статут. Констатациите на съда не са опровергани от допълнително представените от него писмени доказателства в производството пред тричленния състав на ВАС - Бюлетин на "Бригадите на мъченика Изз Ел Дин Ал Касам" и Националното палестинско освободително движение "Ал Фатах" - Бюрото за мобилизация - Рамала. В тези документи за първи път се установяват обстоятелства, за които жалбоподателя не е сочил в бежанската си история. Такива са членството му движението "Ал Фатах" и, извършването на деяния срещу движението за Ислямска съпротива "Хамаз" на територията на Газа, за които е издирван както и, че е офицер с чин мл. лейтенант от организацията Национално палестинско освободително движение "Ал Фатах". От тези документи могат да се правят изводи за противопоставяне и противоборства между двете организации на територията на Палестинската автономия, но не и обстоятелства, които да обусловят необходимостта от предоставяне статут на жалбоподателя- такъв на бежанец или хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. При това положение, не са налице твърданите с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е съобразено с доказателствата по делото и изводите на съда кореспондират с тях, което налага оставянето му в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - петчленен състав