Решение № 6566 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2020 г.

Решение № 6566 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ДИЗАТЕРС-09" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Мутафчиев срещу Решение № 142/13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 181/2019 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03001918005317-091-001/16.04.2019 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 135/15.07.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит по фактури издадени от ЗП Г. Кадир, в тази връзка определен ДДС в размер на 12 182, 60 лв., ведно с начислени лихви в размер на 2 434, 43 лв. и допълнително начислен корпоративен данък в размер на 6 091, 29 лв. и лихви в размер на 655, 98 лв. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на атакуваното решение включително в частта за разноските и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП"- Варна в писмено становище оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Силистра е отхвърлил жалбата на "ДИЗАТЕРС-09" ЕООД срещу РА № Р-03001918005317-091-001/16.04.2019 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 135/15.07.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит по фактури издадени от ЗП Г. Кадир, в резултат на което е определен ДДС в размер на 12 182, 60 лв., ведно с начислени лихви в размер на 2 434, 43 лв. и допълнително начислен корпоративен данък в размер на 6 091, 29 лв. и лихви в размер на 655, 98 лв. За да обоснове формирания правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по следните фактури издадени от ЗП Г. Кадир: ф-ра № 57/25.01.2017 г. с данъчна основа /Д0/ - 44016 лв. и ДДС 8803, 20 лв., ф-ра № 68/27.07.2017 г. с ДО - 4125 лв. и ДДС- 825 лв., ф-ра № 69/31.07.2017 г. с ДО – 4159, 50 лв. и ДДС 831, 90 лв., ф-ра № 83/28.09.2017 г. с ДО - 2912 лв. и ДДС – 584, 40 лв. и ф-ра № 84/29.09.2017 г. с ДО – 5700 лв. и ДДС - 1140 лв. Фактурите са съставени за продажби на: 440 160 кг. тикви на 25.01.2017 г.; 27 830 кг. домати през м. 07/2017 г.; 20 550 кг. краставици през м. 07/2017 г., 21 550 кг. домати през м. 09/2017 г.; 22 000 кг. краставици през м. 09.2017 г.; 6 000 кг. сух чесън през м. 09.2017 г. и 5 050 кг. лук през м. 09.2017 г. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо, че за него е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. В хода на съдебното производство е приета съдебно – счетоводна експертиза и са разпитани свидетелите С. Исмаил и Л. Кадир. С оглед представените и приети по делото доказателства, съдът обосновава извод, че не се установява наличието на всички необходими предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки, като органът по приходите е събрал доказателства в хода на ревизионното производство, от които безспорно се установява, че документираните в счетоводството на търговеца сделки не са реални. Фактурите са издадени с цел отклоняване от данъчно облагане, тъй като е установено, че доставчикът не е разполагал с необходимите ресурси за извършване на доставките, а от своя страна- получателят не е разполагал с необходимата складова база за съхранение и продажба на фактурираната продукция. Счетоводството на дружеството-жалбоподател и на доставчика по фактурите не е водено редовно съгласно изискванията на закона за счетоводството, поради което липсва документална обоснованост на фактурираните доставки. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, решаващия съд приема, че правилно органите по приходите са преобразували счетоводния финансов резултат за 2017 г. в увеличение. Правилно е установения данъчен финансов резултат за 2017 г. в размер на 72 905. 47 лв., представляващ отчетеният разход/отчетна стойност на продадените стоки по фактурите, издадени от ЗС Г. Кадир. Изчислен е годишен корпоративен данък в размер на 10 % - 7 290. 54 лв. След приспадане на внесения по ГДД по чл. 92 от ЗКПО авансов данък от 1 199. 25 лв. е изчислен данък за довнасяне в размер на 6 091. 29 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 655. 98 лв., изчислени по реда на чл. 175 от ДОПК. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с процесните доставки и е направил обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на същите. От представените доказателства по делото не се установява, че стоките са реално доставени. Въз основа на вярно установените факти правилно е приложен материалният закон. Липсата на доказателства досежно реалността на извършените доставки на стоки, е дало основание на ревизиращия орган и съда да приемат, че не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за наличие на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Важна предпоставка за наличието на данъчно събитие е прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. В случая се касае за облагаеми доставки на родово определени стоки, / различни видове зеленчуци – тиква, домат, краставица, сух чесън, стар лук/ при които собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени (чл. 24 от ЗЗД). В случая, не е установено наличието на документи удостоверяващи приемането, съответно предаването на документираните от доставчика на значителни количества зеленчуци, нито че доставчика е разполагал с въпросните видове и количества стоки, поради липса на необходимите счетоводни документи за това. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на доставчика - ЗП Г. Кадир са допуснати пропуски и нарушения като липса на складови разписки при заприхождаване на добитата продукция в които следва да е описана по вид и количество, поради което вещото лице не се може да потвърди възможността на земеделския производител да извърши спорните доставки. Липсват и съставени кантарни бележки досежно извършените продажби към ревизираното лице. Няма данни и относно транспорта на фактурираните тонове зеленчуци. Не са представени пътни листи, удостоверяващи извършен транспорт, с описание на дата, маршрут, изминати километри, водач, ДКН на транспортното средство, вид на товара. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че няма първични счетоводни документи удостоверяващи транспортирането на продукцията. Въпреки, че транспортирането на стоката не е елемент на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, същото е от значение за установяване реалността на доставката. Наличието на фактури, не води до извод за наличие на реалност на доставката. За целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства, че процесната доставка на стоки е реално извършена. В случая от значение е да бъде установено, дали конкретната стока, действително е доставено до клиента предвид обема, а именно: Фактурите са съставени за продажби на: 440 160 кг. тикви на 25.01.2017 г.; 27 830 кг. домати през м. 07/2017 г.; 20 550 кг. краставици през м. 07/2017 г., 21 550 кг. домати през м. 09/2017 г.; 22 000 кг. краставици през м. 09.2017 г.; 6 000 кг. сух чесън през м. 09.2017 г. и 5 050 кг. лук през м. 09.2017 г. Именно с транспорта е свързано прехвърлянето на собствеността върху стоките, с което ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение относно доказването на процесните доставки посредством дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания. Дадените свидетелски показания не внасят яснота относно спорния момент на доставките. От събраните по делото доказателства не се налага изводът, че е налице реалност на извършените доставки между ЗП Г. Кадир в качеството му на доставчик и "ДИЗАТЕРС-09" ЕООД като получател. Нещо повече, същите са свързани лица по смисъла на параграф 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. В административното производство страните по процесните фактури признават, че осъществяването на сделките по тях е обективирано чрез съставяне на процесните фактури, без придружаващи документи – приемо-предавателни протоколи, стокови/складови разписки, пътни листа, кантарни бележки, кленове от фискални устройства и др. първични или вторични документи. Счетоводно сделките са отразени въз основа на счетоводни регистри и процесните фактури. Последните за около тригодишен период (фактури, издадени през м. 07.2016 г. и респ. фактурата, издадена през месец януари, 2017) са останали неразплатени. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на стоката именно от посочения в договора доставчик и издател на фактурите, по които се претендира данъчния кредит. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02. Доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки не бяха представени и в настоящото съдебно производство. При установената правна и фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице обстоятелства сочещи липсата на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е потвърдил заключението на ревизиращият орган, че не са налице законовите предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно и в частта по ЗКПО. Между двете свързани лица не са осъществени реални сделки. Фактурите са издадени с цел отклоняване от данъчно облагане, тъй като е установено, че доставчикът не е разполагал с необходимите ресурси за извършване на доставките, а от своя страна- получателят не е разполагал с необходимата складова база за съхранение и продажба на фактурираната продукция. Счетоводството на дружеството-жалбоподател и на доставчика по фактурите не е водено редовно съгласно изискванията на закона за счетоводството, поради което липсва документална обоснованост на фактурираните доставки. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО органите по приходите са преобразували счетоводния финансов резултат за 2017 г. в увеличение. Установен е данъчен финансов резултат за 2017 г. в размер на 72 905. 47 лв., представляващ отчетеният разход/отчетна стойност на продадените стоки по фактурите, издадени от ЗП Г. Кадир. Изчислен е годишен корпоративен данък в размер на 10 % - 7 290. 54 лв. След приспадане на внесения по ГДД по чл. 92 от ЗКПО авансов данък от 1 199, 25 лв. е изчислен данък за довнасяне в размер на 6 091. 29 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 655. 98 лв., изчислени по реда на чл. 175 от ДОПК. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1171 лв. на основание материалния интерес и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение,