Решение № 5303 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. с ЕТ Строителна фирма Г. Г., подадена чрез адв. Асадурян, против решение 4157 от 31.10.2024 г., постановено по адм. дело 833/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 336 от 28.07.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, с което е потвърден и изменен ревизионен акт (РА) P-16001322000318-091-001 от 08.06.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив и ЕТ Строителна фирма Г. Г., представляван от Г. С. Г. е осъден да заплати на Дирекция ОДОП Пловдив сумата от 2 169.62 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че достоверността на датата на представените частни документи не е доказана. В тази насока още пред административния съд е посочено, че същите документи са били представени още в предхождащото ревизията производство по ПУФО и са били известни на органите по приходите. Твърди, че срокът за оспорване на тези доказателства е следвало да бъде до края на първото съдебно заседание по делото. Счита, че тези документи не са приложени към административната преписка от приходните органи и това не следва да се вменява във вреда на ревизираното лице. По изложените съображения е неправилен и извода на съда, че частните документи са нови. Съдът не е обсъдил и факта, че последващите доставки са получени от държавни структури Военни формирования и носят подписа на командири на поделения, което според касатора изключва възможността за съмнения в достоверността на доказателствата. Не са обсъдени и представените доказателства във връзка с процесните доставки, тъй като съдът е приел, че не са с достоверна дата и вместо да събере административната преписка в цялост и да извърши съвкупен анализ на доказателствата е постановил необосновано решение. Иска решението да бъде отменено като вместо него, бъде отменен РА. Претендира направените по делото разноски. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Новакова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък (л.36). При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА P-16001322000318-091-001 от 08.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с решение 336 от 28.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, а именно в частта, с която на ревизираното лице: не е признат данъчен кредит за м.11 и м.12.2017 г., м.08 и м.11.2019 г. и м.12.2020 г. в размер на 8 176.66 лв. главница и 2 646.50 лв. лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 2 649.97 лв. главница и 1 104.24 лв. лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 2 099.02 лв. главница и 412.84 лв. лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. в размер на 1 169.45 лв. главница и 111.43 лв. лихва; вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 255.81 лв. главница и 106.52 лв. лихва, вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 891.98 лв. главница и 175.44 лв. лихва; вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 205.38 лв. главница и 19.57 лв. лихва. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е изводи по същество за законосъобразност на РА, като напълно е възпроизвел установената фактическа обстановка от административния орган, включително и в части, в които РА е отменен от директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП при обжалването по административен ред. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основателно е главното касационно оплакване, че съдът не е събрал всички относими за решаването на спора доказателства. Действително пред съда са представени доказателства във връзка с реалноста на процесните доставки. По тези доказателства е работло и вещото лице по приетата Съдебно-икономиоческа експертиаза (СИЕ). Задълженото лице изрично е посочило, че представените договори, протоколи обр. 19 и ППП не са нови, а са представени още в предхождащата ревизията проверка (ПУФО). Съдът не се е съобразил и не е проверил доводите на ЕТ в тази насока, а се е задоволил единствено да посочи, че тези доказателства са частни и не са с достоверна дата, поради което е приел, че са надлежно оспорени от приходния орган и не ги е взел в предвид, при формитане на крайния си извод за нереалност на доставките по издадените фактури от СТРОЙКО СТИЛ 78 ЕООД, ВИСТА 95 ЕООД и ХИДРОСТРОЙ БИЛДИНГ БГ ЕООД. В тази насока не са обсъдени и представените доказателства за последваща реализация на доставките. Във връзка с доставките от СТРОЙКО СТИЛ 78 ЕООД по време на ревизията са представени фактура 23 от 28.11.2017 г., с предмет на доставка Плащане СМР по договор 4/6.11.2017 г. л.162, фактура 24 от 29.11.2017 г., с предмет на доставка Плащане СМР по договор 4/6.11.2017 г. л.163, фактура 25 от 29.11.2017 г., с предмет на доставка Плащане СМР по договор 4/6.11.2017 г. л.164 и фактура 94 от 22.12.2017 г., с предмет на доставка Извършена услуга съгласно договор от 6.11.2017 г. л.165. Пред съда са представени договор л.374 и Протокол обр. 19 л. 376. С РА на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по тези фактури в общ размер на 3 600.78 лв., но сборът на ДДС по тях е в по-малък размер и съдът не е изяснил защо е потвърдил РА във връзка с издадените фактури от СТРОЙКО СТИЛ 78 ЕООД в размер на 3 600.78 лв. Във връзка с доставките от ВИСТА 95 ЕООД по време на ревизията са представени фактура 50 от 23.08.2019 г., с предмет на доставка Извършена услуга съгласно договор 02.08.2019 г. л.166, фактура 51 от 30.08.2019 г., с предмет на доставка Извършена строителна услуга съгласно договор 02.08.2019 г. л.167 и фактура 136 от 21.11.2019 г., с предмет на доставка Телескопични подпори, водоустойчив шперплат, транспорт л.168. Пред съда са представени Протоколи обр. 19, л.381 и л.386 и договор л.382. Съдът не е обсъдил предмета на процесните фактури, а е приел, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит във връзка с извършени услуги. В случая фактура 136 от 21.11.2019 г., е с предмет на доставка Телескопични подпори, водоустойчив шперплат, транспорт л.168, поради което съдът е следвало да обсъди представените по делото доказателства и да направи извод дали се касае за доставка на стока или на услуга, както и да посочи чрез какви доказателства се доказва реалността на доставките на стоки и извършването на услуги, което в случая не е сторено. Във връзка с доставката от ХИДРОСТРОЙ БИЛДИНГ БГ ЕООД по време на ревизията е представена фактура 193 от 23.12.2020 г., с предмет на доставка Направа на покривна хидроизолация съгласно договор от 9.11.2020 г. л.169. Пред съда е представен договор л.387 и Протокол за извършени услуги л.390. От административната преписка е видно, че преди провеждането на ревизията на ревизираното лице е извършена ПУФО. Това обстоятелство е посочено и на л. 16 от РД, където е посочено, че с Протокол 1512260 от 20.04.2022 г. е присъединен доказателствен материал, събран при извършена ПУФО на Г. С. Г., а именно Протокол П-16001321134955-073-001 от 26.11.2021 г. и приложения към него Приложение 3. Цитираният протокол е приложен на л. 144 от делото, но приложенията към ПУФО и административната преписка, във връзка с проверката не са налични по делото. На л. 156 от делото е представен и опис на представени документи от задълженото лице по време на проверката, но същите липсват по преписката. Главните възражения по спора касаят именно, представянето на договори и протоколи във връзка с доказването на реалност на доставките по процесните фактури и като съдът не е указал на административния орган да представи в цялост и административната преписка по ПУФО, е допуснал съществено процесуално нарушение. В случая не са събрани и обсъдени конкретни доказателства и възражения на ревизираното лице, които са от съществено значение за решаване на спора. Съдът не е отговорил на възраженията на жалбоподателя, нито е обсъдил заключението на вещото лице по СИЕ, във връзка с останалите събрани по време на ревизията и пред съда доказателства, включително и във връзка с последващата реализация на доставките. Административният съд като първа инстанция е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, както и да отговори на всички наведени доводи и възражения на страните. Решението следва да се постанови на основание приетите от съда за установени обстоятелства по делото и тълкуване на закона за конкретния случай, като съдът прецени всички доказателства по свое убеждение и формира собствени конкретни по предмета на делото фактически и правни изводи, а не само да повтори фактическите констатации на административния орган. Липсата на мотиви и несъбирането на относимите за случая доказателства в първоинстанционния съдебен акт лишава касационната инстанция от възможност ефективно да провери правилността на решението по същество, а страните от една инстанция. Настоящият състав следва да отбележи, че предмет на спора пред административния съд е РА в потвърдената му и изменена част с решението на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, а не решението на горестоящия орган, както неправилно е посочено в диспозитива на първоинстанционното решение. Предвид изложеното, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По претенциите за разноски, направени в тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение