Решение № 6674 от 31.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58, ал.3 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, предявена от Н. Д. Д., действащ чрез упълномощен адв. М. Пандов и от Коалиция Продължаваме Промяната Демократична България , подадена чрез упълномощен адв. М. Пандов, против решение 3371 НС от 27.05.2024г., постановено от Централната избирателна комисия /ЦИК/. С жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалните представители адв. Пандов и адв. Стеркова се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на процесния акт, тъй като същият според тях е постановен при неспазване на изискванията за форма, при непосочване на фактически основания - мотиви, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. За тяхното обосноваване са развити твърдения, оспорващи извода на ЦИК за установено нарушение на добрите нрави, изразяващо се в използване в агитационни материали на снимка на председателя на ПП ГЕРБ и представляващ Коалиция ГЕРБ-СДС Б. Борисов без негово знание и съгласие и уронващо неговия престиж. По тези съображения се претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Централната избирателна комисия оспорва жалбата, като в придружителното писмо от 29.05.2024., с което е представена преписката в съда, пледира за оставяне без разглеждане жалбата, поради нейната недопустимост, защото с обжалваното решение е установено нарушение на чл.183, ал. 4 ИК, което действие е част от процедурата по налагане на административно наказание, за което има специален ред за обжалване, а не този по реда на ИК. Заинтересованата страна - Коалиция от партии ГЕРБ-СДС не изразява становище по жалбата. По ДОПУСТИМОСТТА на оспорването: Съдът намира, че жалбата е предявена в законния преклузивен срок за обжалване, от надлежни страни, за които обжалваният акт е неблагоприятен. Въпреки това жалбата е частично недопустима. Това е така, защото с обжалваното решение 3371 НС от 27.05.2024г. ЦИК е постановила следното: УСТАНОВЯВА нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК, във вр. с § 1 т.17 ИК, извършено от Н. Д. Д., [ЕГН], кандидат за народен представител на КП Продължаваме Промяната Демократична България в изборите за народни представители на 9 юни 2024 г. ВЪЗЛАГА на областните управители на области с административни центрове гр. София и гр. Пловдив незабавно да премахнат съответните материали на териториите на двете области. ОПРАВОМОЩАВА председателят на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на Н. Д. Д., [ЕГН], адрес: гр. София, [адрес]. Настоящият съдебен състав счита, че първият и третият диспозитив от разпоредителната част на процесното решение на ЦИК не подлежат на обжалване по реда на АПК, тъй като с тях е установено нарушение на забраната по чл. 183, ал.4 ИК и председателят на ЦИК е оправомощен да състави акт за установеното нарушение на Н. Д. Д.. Решението на ЦИК в тези части е издадено на основание чл. 480, ал. 2 ИК и представлява част от процедурата по налагане на административно наказание на лице, допуснало нарушение в хода на изборния процес. Характерът и съдържанието на тези разпоредителни части на оспореното решение, съставляват акт, поставящ начало на процедурата по налагане на административно наказание. По силата на чл. 498 ИК установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Следва да се има предвид, че специалната норма на чл. 498 ИК изключва приложението на общата разпоредба на чл. 58, ал. 1 ИК за обжалваемост на решенията на ЦИК. По този специален ред на съдебно обжалване пред съответния районен съд подлежи единствено крайният акт - евентуално издаденото наказателно постановление, с което за установеното административно нарушение се налага административно наказание. С оглед на това жалбата срещу първия и третия диспозитив от оспореното решение на ЦИК е процесуално недопустима и на основание чл.159, т.1 АПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство по отношение на нея в тези части - да се прекрати. Жалбата е процесуално допустима само в частта, с която се обжалва вторият диспозитив от разпоредителната част на процесното решение на ЦИК, с който е постановено незабавно премахване на съответните агитационни материали на териториите на области с административни центрове гр. София и гр. Пловдив и това действие е възложено на областните управители на горепосочените области. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Решаващият съдебен състав счита, че жалбата в допустимата й част, е неоснователна. Страните по делото не спорят относно факта, че производството пред ЦИК е започнало по жалба вх. ЕПНС-09-728/27.05.2024 г. от представител на КП ГЕРБ-СДС за нарушение на чл. 183 ал. 4 ИК, в която е посочено, че от КП Продължаваме Промяната - Демократична България са поставени агитационни материали в гр. София на бул. България и в гр. Пловдив на ул. Сава Муткуров , в които е използван лика на председателя на ПП ГЕРБ и представляващ коалиция ГЕРБ-СДС Б. Борисов без негово знание и съгласие, уронващо престижа и в нарушение на добрите нрави деяние, представляващо нарушение на правилата на предизборната кампания. В случая не е спорно обстоятелството, че от приложения снимков материал се установява, че на билбордове на горепосочените две улици са поставени агитационни материали с номера в бюлетините в изборите за членове на Европейския парламент и за народни представители на КП ПП- ДБ - 14, в долната им част има текст Купуването и продаването на гласове е престъпление , както и е изписан следния въпрос: Какъв искате да бъде Вашият премиер , като са поставени снимки на Н. Д. Д. - кандидат за народен представител от КП ПП-ДБ , на Б. Борисов - кандидат за народен представител от КП ГЕРБ-СДС и на Д. Пеевски - кандидат за народен представител от ПП ДПС в изборите на 9 юни 2024 г. Съдът намира, че обжалваемата част от процесното решение на ЦИК е постановена от компетентния за това орган ЦИК, в съответствие с правомощието, регламентирано в специалната норма на чл. 186, ал. 2 ИК. Комисията е заседавала и е приела решението си при наличие на изискуемия кворум и мнозинство, визирани в чл. 53, ал. 3 и ал. 4, изречение първо ИК, тъй като решението е взето при гласували 13 членове на ЦИК, от които за са гласували 12 членове и 1 член е гласувал против . Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателите за нарушение на изискванията за форма на обжалвания акт, защото същият е постановен в писмена форма и е мотивиран. Съдът не възприема развитата в жалбата теза, че в оспореното решение липсвали изложени мотиви. Това не е така, защото в случая визираното решение съдържа, както посочени правни основания, така и фактически основания за произнасянето му, които са конкретни и относими към процесния спор. Вярно е, че фактическите основания са кратко формулирани, но законодателят не е задал изисквания към обема на мотивите. От съдържанието на обжалваното решение и от текста на приложения към преписката и неоспорен от жалбоподателите Протокол 532 от заседанието на ЦИК, проведено на 27.05.2024г., е видно, че жалбата, с която е сезирана ЦИК, е докладвана подробно, включително и е отразено описание на приложения снимков материал, с който са се запознали членовете на комисията и въз основа на видяното са формирали своето решение. Докладчикът по преписката е представил предложение за гласуване, като е изложил становище, че в агитационните материали е ползвана снимка на председателя на ПП ГЕРБ без негово знание и съгласие, по начин, с който е накърнен престижът му, което според членовете на ЦИК представлява нарушение на добрите нрави и налага установяване на нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК и съответно премахване на посочените в жалбата билбордове. В конкретния случай не е имало изказвания от отделни членове на колективния орган по предложението на докладчика, но съдът счита, че това само по себе си не представлява съществено нарушение, изискващо отмяна на решението само на това основание, доколкото в ИК не се съдържа императивно изискване за провеждане на обсъждане и за изказвания от членовете на ЦИК. По отношение развитото в жалбата оплакване за противоречие с приложимия материален закон, решаващият съдебен състав счита, че също е неоснователно. В конкретната хипотеза премахването на спорните билбордове, поставени от КП ПП- ДБ на бул. България в гр. София и на ул. Сава Муткуров в гр. Пловдив е разпоредено на основание чл. 186, ал. 2 ИК във връзка с чл. 183, ал.4 ИК, който нормативен текст забранява използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави. Съдът не споделя становището на жалбоподателите, тълкуващи изискването за съответствие с добрите нрави във връзка с прилагане на ЗЗД и договорното право, които не са относими към политическите и обществените отношения. Следва да се има предвид, че включването на снимков материал, съответно фотографски изображения на лица, които не са дали изрично съгласие за това, представляващи политически партии и коалиции, различни от коалицията, в полза на която е поставен съответния агитационен материал, по същността си представлява нарушение на добрите нрави, защото последната ги използва в предизборната си агитация в своя подкрепа. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Ето защо обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Нито Конституцията, нито отделните закони формулират определение за "добрите нрави", тъй като това е понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигнати в правна норма тяхното спазване се санкционира в определени хипотези, какъвто е настоящия случай. В понятието добрите нрави попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Именно нарушаването на тези принципи и ценности ЦИК вярно е преценила, че е осъществено чрез използването на фотографски изображения на политически лидери на други политически формации, участващи на процесните избори, без тяхното знание и съгласие, което се включва в обхвата на понятието накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.183, ал.4, изречение първо ИК. С оглед на това съдът счита, че в случая не е налице твърдяното в жалбата противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и ЦИК правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 186, ал. 2 ИК. Относно твърдението на жалбоподателите за несъответствие с целта на закона, съдът счита, че също не е основателно. Чрез налагането на обжалваната принудителна административна мярка са изпълнени целите на ИК, изискващ провеждането на законосъобразна предизборна агитация, която следва да осигури равен достъп до източниците на информация, чрез точно спазване изискванията на Глава дванадесета от ИК, регламентираща задължителните правила за провеждане на предизборната агитация, вкл. и ограниченията на забранената предизборна агитация. По изложените съображения съдът счита, че процесното решение на ЦИК, в допустимата за обжалване част, не страда от инвокираните с жалбата пороци отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК. На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 ИК, във връзка с чл.159, т.1 и чл.172, ал.2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,