Решение № 4538 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2016 г.

Решение № 4538 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Община - Р., срещу решение № ЕО-4/21.04.2016 г. на министъра на околната среда и водите с което, на основание чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 4, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО), § 4, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби съм Постановление № 26 на Министерски съвет от 09.02.2016 г.; чл. 31, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие/ЗБР/; чл. 37, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони/Наредба за ОС/ - е решено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план - План за регулация и План за застрояване/ПУП-ПР и ПЗ/ за населено място Рилски манастир, община Р., при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Жалбоподателят навежда доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила при издаването на административния акт. Твърди, че в обхвата на ПУП-ПР и ПЗ са включени имоти с предназначение "Г. територия" и начин на трайно ползване "иглолистна гора". Сочи се, че в Картата на възстановената собственост за землище Рилски манастир, на база който са изработени Кадастралната карта и кадастралните регистри на землище Рилски манастир, не е отразена с околовръстен полигон урбанизираната територия на н. м. Рилски манастир както и за имотите, включени в обхвата на ПУП- ПР и ПЗ няма данни от страна на Рилската света обител да са провеждани процедури за преотреждане съгласно Закона за горите. Според жалбоподателят при тези факти ПУП-ПР-ПЗ- попада в Приложение № 2, т. 1, б. "г"- поради което планът подлежи на задължителна екологична оценка по смисъла на императива на чл. 85, ал. 1 ЗООС. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - министърът на околната среда и водите, редовно призован, чрез процесуален представител -юрк. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се отхвърляне на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Рилската света обител, чрез процесуален представител- адв. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се отхвърляне на оспорването. Също претендира разноски. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. От фактическа страна настоящата инстанция приема следното: С. З. № РД-02-15 -139/12.10.215 г., издадена от Зам. министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството - е разрешено на рилската света обител, да се изработи проект на ПУП - ПР и ПЗ за населено място Рилски манастир, община Р., съгласно изготвено задание. В самият ПУП като необходимост от изработване е посочено, последният ПУП за територията и изработен и одобрен преди 40 години/Заповед № 4253/04.08.1976 г./, поради което липсата на адекватен устройствен план, който да бъде инструмент за управление на територията, на ясни граници на населено място Рилски манастир и на ясен регламент за дейностите в границите и охранителната зона на националното културно наследство на Рилската света обител- препятства възможността за регулиране на урбанистичните процеси и балансиране на интересите при запазване на характера и значението на Рилски манастир като съвременно действаща обител и обект на наследството от национално и световно значение. В оспореният административен акт е посочена основна цел на ПУП-ПР и ПЗ - е създаване на устройствена планова основа в съответствие с изискванията на чл. 7 и чл. 10 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ за дългосрочно устойчиво функциониране на урбанизираната територия за опазване на културното наследство с религиозно значение и регенериране на природно- културния ландшафт на Рилската света обител при създаване на условия за регламентирано развитие на екологичен туризъм. Очертани са и стратегическата цел на плана и четири негови специфични цели. Искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка/ЕО/ на ПУП-ПР и ПЗ за населено място Рилски манастир е депозирано в МОСВ под вх. № ЕО-4/11.03.2016 г. С писма от 15 и 16 . 03.2015 г. от страна на МОСВ, във връзка с искането за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО са изискани становища от 1/ Министерство на здравеопазването, дирекция "Д. здравен контрол"; 2/ Басейнова дирекция "Западнобеломорски район"-Б.; 3/РИОСВ-Б.; 4/Дирекция на Природен парк "Рилски манастир"; 5/ до Началник отдел "Опасни химични вещества", в МОСВ; 6/ до дирекция "НСЗП"; 6 до Изпълнителна агенция по горите; 7/ до Община- Р.. С писмо, изх. № ИА V-13473/07.04.2016 г. Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/сочи, че доколкото територията на заданието попада в границите на две защитени зони- BG0000496 "Рилски манастир" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитени зони, приет с Решение № 122/2007 г. на МС и BG0000496 "Рилски манастир" за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-886/25.11.2013 г. на МОСВ, поради което становището на ИАГ е, че с оглед разпоредбите на чл. 81, ал. 1, т. 2 на ЗООС и чл. 31 ЗБР е необходимо извършване на Екологична оценка. Аналогично е и становището на дирекция Природен парк "Рилски манастир" към ИАГ, отразена в писмо, с изх. № 720/15.04.2016 г. В писмо, изх. № 04-09.-48/11.04.2016 г. Главния държавен инспектор към Министерство на здравеопазването изразява становище, че няма необходимост от изготвяне на екологична оценка, като отправя препоръки в три аспекта, свързани с водоснабдяването и канализацията. От своя страна Дирекция "Национална служба за защита на природата"/НСЗП/, съгласувано с началник отдел "Натура 2000" и началник отдел "Защитени територии", в писмо с изх. № ЕО-4/05.04.2016 г.- приема, че ПУП-ПР и ПЗ, попада в две защитени зони/сочени по-горе/, като при извършена проверка за допустимост по реда на чл. 37, ал. 2, във връзка с чл. 12, ал. 2 и 4 от Наредбата за ОС- е установено, че дейностите по ПУП са допустимо, като преценката е, че няма вероятност реализацията на плана да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания на видове, включително птици. За необходимост от извършване на екологична оценка е и изразеното становище на жалбоподателят - О. Р., изразено в писмо, с изх. № ЗК-01-0100050/24.03.2016 г. В резултат на проведената процедура е издадено процесното решение № ЕО-4/2016 г. от 21.04.2016 г. на министъра на околната среда и водите. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 4 ЗООС, като предвид характера на акта и в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ЕО. Решението е постановено в съответствие с изискванията за форма на акта - към акта са издадени мотиви, изложени в 12 пункта, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на екологично оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО). При постановяване на акта са спазени предвидените административно производствените правила. Процедурата е регламентирана в Г. VI, Раздел II от ЗООС и глава II от Наредбата за ЕО. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗБР, за плановете, попадащи в обхвата на ЗООС, оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по ЕО на плана по реда на ЗООС. Процедурата е започнала с подаване на искане по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ЕО от страна на възложителя Рилска света обител относно искане за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка с приложена изискуемата документация по реда на същата разпоредба - ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО. Така представената документация е изпратена на съответните специализирани органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО. От същите са постъпили становища, че искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на ПУП-ПР и ПЗ цели и мерки за постигане на добро състояние и са посочени мерките за спазване. Въз основа на представената от възложителя информация по чл. 8 от Наредбата за ЕО и критериите по чл. 85, ал. 4 ЗООС органът постановява процесното решение, с което разпорежда да не се извършва екологична оценка. Противно на наведените твърдения в жалбата решението е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел. В съответствие с предоставената му компетентност и при съобразяване на представената от Рилската света обител информация по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за ЕО и становищата на МЗ, БД и Дирекция "НСЗП" министърът е преценил, че в случая не следва да се извършва екологична оценка, тъй като при осъществяване на плана няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Действително, в част от становищата - от една и съща дирекция- ИАГ- е застъпено, че на основание чл. 31 от ЗБР- следва да бъде извършена екологична оценка. В изготвеното от Дирекция "Национална служба за защита на природата"/НСЗП/, разглеждайки проекта за ПУП- ПР и ПЗ и изхождайки от факта, че същият попада в две защитени зони, сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗБР и чл. 2, ал. 1.1 от Наредбата за ОС- П|УП на Рилски манастир подлежи на процедура по оценка на съвместимостта му с предмета и целите на опазване на двете защитени зони. Извършена е проверка за допустимост по реда на чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2 и 4 от Наредбата за ОС- при която е установено, че предвидените в ПУП -ПР и ПЗ, дейности са допустими, както спрямо режима на конкретно сочените защитени зони, така и спрямо целите и мерките, заложени в П. за управление на речните басейни /ПУРБ/в териториалния обхват на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район". На основание чл. 37, ал. 3 от Наредбата за ОС и въз основа на критериите по чл. 16 от същата- преценката за вероятната степен та отрицателното въздействие е, че реализацията на ПУП-ПР и ПЗ няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, включително птици, предмет на опазване на описаните по-горе защитени зони. Тези констатации са залегнали в оспореното решение. Също така в описаното по-горе становище на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", детайлно и подробно са разгледани дейностите свързани със захранването с вода за питейно-битови нужди; за водоснабдяването за противопожарни нужди; отвеждането на отпадъчните води, чрез извеждане от експлоатация на септичните ями, разширение и реконструкция на канализационната мрежа и изграждането й като разделна. Предвидено е изграждане на локална пречиствателна станция на отпадъчни води, а за отдалечените от компактната част на територията сграда се предвижда изграждане на изгребни ями, чийто отпадъци ще се третират в локалната пречиствателна станция. Обусловен е извод, че реализацията на плана ще доведе до преустановяване на замърсяването на повърхностните води с оглед предвидената за изграждане локална пречиствателна станция. Обобщеният извод е, че представеният проект за ПУП-ПР и ПЗ за населено място Рилски манастир е съвместим и не противоречи на целите и мерките, заложени в ПУРБ на "ЗБР", при спазване разпоредбите на Закона за водите. ПУП-ПРЗ, за който е изискано становище за извършване на екологична оценка по своето естество представлява план/по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗООС/. Нормата на чл. 85, ал. 1 ЗООС сочи, че екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите на селското стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, и т. н., когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложение № 1 и 2. От друга страна - в чл. 85, ал. 2 ЗООС е предвидено, че планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват, когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда. Посочено бе- процесния ПУП- засяга част от територията на О. Р., а именно населено място и урбанизирана територия Рилски манастир, поради което извършването на екологична оценка не е задължително. Не основателно е твърдението на жалбоподателят, че процесния ПУП-ПР и ПЗ- попада в Приложение № 1, към чл. 2 от Наредбата за ЕО. В случая се касае за одобряване на планове по ЗУТ, като съгласно разпоредбата на т. 10 Устройствено планиране и земеползване и по спец. 10,1 - Закона за устройство на територията/ЗУТ/- задължителна екологична оценка се извършва за общ устройствен план на общината, респективно общ устройствен план на част от общината. Разглежданият ПУП не е от тази категория. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което оспорването на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено. В полза на Министерството на околната среда и водите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от О. Р.. Процесуалния представител на Рилската света обител, лаконично претендира присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В тази норма е предоставена възможност за безплатно осъществяване на адвокатска помощ и съдействие в три различни хипотези. В случая нито се твърди, нито се съдържат данни за наличие на която и да е от тях, поради което разноски в полза на заинтересованата страна не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение