Решение № 6610 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2010 г.

Решение № 6610 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление, гр. Бургас, ул. "Цариградска" № 30 срещу решение № 299 от 16.03.2010 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1234/2009 г. С обжалваното решение съдът отменил негови решения, обективирани в писмо, изх. № 926 от 15.07.2009 г., писмо изх. № 999 от 5.08.2009 г. и писмо, изх. 1008 от 10.08.2009 г., с които отказал съгласуване на подробен устройствен план - парцеларен план, трасе на подземен електропровод с напрежение 20 кV, свързващ подстанция "Хоризонт" и подстанция в поземлен имот № 024242, местност "Хижата", землището на гр. Каблешково, община Поморие и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че от мотивите на оспорения акт № 926 от 15.07.2009 г. не може да се установи съдържанието на фразата "запазване обхвата на пътя". Не отчел, че съдържанието на понятието е дадено в чл. 12, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата (ППЗП). Излага кумулативните предпоставки, при наличието на които законът допуска в зоната от края на пътното платно до ограничителната строителна линия да се изграждат подземни технически проводи и съоръжения. Счита, че липсата на кумулативните предпоставки прави отказа законосъобразен. Алтернативно твърди неправилност на решението в частта, в която е отменен акт № 999 от 5.08.2009 г. Съдът не отчел, че актът е издаден в условията на отзив - чл. 91, ал. 1 АПК. При неговото издаване са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът неправилно приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Тя би била приложима при условие, че е налице искане за започване на административно производство, при което административният орган проверява допустимостта на искането. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Кабланд" ООД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспорените актове са незаконосъобразни. Акт № 926 от 15.07.2009 г. е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и 7 АПК. Акт № 999 от 5.08.2009 г. е в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4, както и на чл. 91, ал. 1 АПК. Акт № 1008 от 10.08.2009 г. противоречи на чл. 91, ал. 2 АПК. Ответникът твърди, че органът не изпълнил задълженията си по чл. 36а, ал. 4 АПК да даде изрични указания относно представения му за съгласуване проект. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба - кметът на община Поморие и "Напоителни системи", ЕАД, клон Бургас, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че оспореният отказ е немотивиран, а последващите са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Правилно съдът приел, че не са налице условията на чл. 91, ал. 1 АПК. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че отказът за съгласуване на парцеларен план, обективиран в писмо изх. № 926 от 15.07.2009 г., е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 36а, ал. 2, т. 2 Закона за пътищата, но в нарушение на чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. В акта липсват мотиви, от които да се установят основанията за направеното волеизявление. От фразата "запазване обхвата на пътя" съдът приел, че не може да се установи какво е имал предвид органът, а доводът, че община Поморие е съдружник с "Кабланд" ООД и затова трасетата могат да преминат през общински имоти приел, че не почива на правна норма. Съдът приел, че вторият отказ - № 999 от 5.08.2099 г., е издаден от компетентен орган, но е процесуално незаконосъобразен. Посоченото правно основание за издаването му - чл. 91, ал. 1 АПК, не съответства на мотивите на акта. С този акт органът не изменил предходния си акт, а само допълнил мотивите си, с което нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Същите съображения приел и за третия административен акт - № 1008 от 10.08.2009 г. Въз основа на това съдът направил извод, че трите отказа са незаконосъобразни, отменил ги и върнал преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е, че "Кабланд" ООД поискал, молба вх. № М-407 от 30.06.2009 г., на основание чл. 128, ал. 6 от Закона за устройство на територията във вр. с чл. 36а, ал. 2, т. 2, б. "б" от Закона за пътищата директорът на областното пътно управление, гр. Бургас, да съгласува проект за подробен устройствен план на трасето на електропровод. Не се спори, че в отговор на тази молба касаторът издал първия административен акт - № 926 от 15.07.2009 г. На 16.07.2009 г. актът е получен лично от представител на дружеството. Не се спори, че с нова молба, № 514 от 24.07.2009 г., "Кабланд" ООД отново поискал съгласуване на проекта. По повод получения на 16.07.2009 г. акт - № 926, "Каблант" ООД подал до горестоящия орган жалба вх. № 530 от 29.07.2009 г. - жалбата не е приложена по делото, но страните не спорят за съществуването й. По тази жалба, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, съответно по молбата от 30.06.2009 г., касаторът издал нов отказ - № 999 от 5.08.2009 г. Не се спори също, че по молбата от 24.07.2009 г. касаторът издал нов административен акт - № 1008 от 10.08.2009 г., със същото съдържание като предишния. По делото няма доказателства, а и страните не твърдят, че с всяка от молбите "Кабланд" ООД е внасял нов, респективно изменен, проект за съгласуване. При така установената безспорно фактическа обстановка спорът по делото е досежно правната квалификация на фактите и техните правни последици. По първия административен акт - № 926 от 15.07.2009 г.: Правилни са изводите на съда досежно незаконосъобразността на първия административен акт поради нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. При него липсата на фактически и правни основания прави невъзможен контрола за законосъобразност. Безспорно е, че обхватът на пътя е законово определено понятие - чл. 5, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за пътищата. Безспорно е също, че обхватът на пътя включва площта на два компонента - земното платно, по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, и ограничителните ивици от двете му страни, съгласно визираното в чл. 5, ал. 2 и 4. При липсата на фактически и правни основания не е ясно какво от проекта нарушава обхвата на пътя, за да може съдът да извърши проверка за законосъобразност. Наред с това с проекта не се предвижда която и да е от дейностите, забранени в обхвата на пътя по силата на чл. 25, ал. 2 от Закона за пътищата. Доколкото изграждането на трасе на подземен електропровод е дейност, която представлява специално ползване на пътища, по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, то е безспорно, с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 Закона за пътищата, че това не е дейност, изрично забранена за извършване в обхвата на пътя. Неоснователни са твърденията на касатора, че в случая не са налице законовите кумулативни предпоставки за изграждане на подземни технически проводи в зоната от края на пътното платно до ограничителната строителна линия. От разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Закона за пътищата е безспорно, че площта на ограничителната строителна линия не е част от обхвата на пътя. Поради това изложеното досежно възможностите за извършване на разрешителни дейности в рамките на ограничителната строителна линия са неотносими към мотива на органа за запазване на обхвата на пътя. Що се отнася до втория мотив на административния орган за оспорения отказ, както правилно посочва в мотивите си и съдът, за него няма правно основание в нормативната уредба. Фактът, че общината е съдружник в дружеството - молител, както и че земите са собственост на общината няма отношение към компетентността на касатора, нито е законово изискване за допустимост на проекта. Няма спор, че именно касаторът е оправомощеният в държавата орган, който с оглед на знанията, опита и компетентността си, може да определи дали полагането на процесния подземен електропровод като подземно линейно техническо съоръжение в конкретния случай може да бъде разрешено, но това свое правомощие той следва надлежно фактически и правно да мотивира и то в законовите рамки на компетентността си. Като не е спазил изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК органът постановил незаконосъобразен акт, който съдът правилно отменил. По втория административен акт - № 999 от 5.08.2009 г.: Видно от самия акт, той е издаден по повод постъпила молба от 30.06.2009 г. на "Кабланд" ООД за съгласуване на проект. Вярно е, че в придружителното писмо, с което актът е изпратен до дружеството, е посочено, че актът е издаден на основание чл. 91, ал. 1 АПК във връзка с жалба на дружеството. Вярно е също, че органът може да изложи мотиви за издаване на акта и след издаването на същия, стига те да достигнат до адресата едновременно с акта. Но в случая не става въпрос за допълнителни мотиви, а за различни фактически основания, които се сочат като причина за издаване на акта - искане и жалба. Сезирането с искане и с жалба обуславят различно производство и различна правна природа на постановения акт. Ако актът е издаден по повод искането на "Кабланд" ООД за съгласуване на проекта от 30.06.2009 г., то на практика този акт е недопустим, тъй като органът се произнася при висящо административно производство - чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Ако това е производство по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, т.е. органът се произнася по жалбата срещу първия акт, то този акт е незаконосъобразен, тъй като с него въпросът не е преразгледан, оспорения акт не е оттеглен, нито отменен или изменен. При тази материална незаконосъобразност на акт, в която и да е от хипотезите, съдът правилно го отменил. По третия административен акт - № 1008 от 10.08.2009 г.: Незаконосъобразността на третия административен акт, както правилно приема в мотивите си съдът, е породена от факта, че органът се е произнесъл при наличие на абсолютна процесуална пречка - висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК изрично посочва, че фазата на производството е без значение. От изложеното по-горе е безспорно, че към датата на издаване на третия административен акт пред органа е имало висящо административно производство и това прави този акт недопустим. С оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 АПК правилно съдът отменил същия като незаконосъобразен. Видно от изложеното, твърденията на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът, след като правилно установил фактическа обстановка, дал на същите вярната правна квалификация и с оглед на това постановил акта си, отчитайки правните последици. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областно пътно управление, гр. Бургас да заплати на "Кабланд" ООД направените по делото разноски. Доказателства за реално направени разноски в настоящата инстанция не се ангажирани, поради което съдът не следва да присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд