Решение № 15107 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2013 г.

Решение № 15107 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 645 от 21.12.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Велико Търново по адм. д. № 811 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 111200536/16.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново против "Томчев и Енчев" ООД със седалище в гр. Ловеч и адрес на управление ул. "Бяло море" № 11, ЕИК по Булстат: 110518896, представлявано от Емил Енчев, който акт е потвърден с Решение № 433/13.08.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 13427,76 лв. по фактури, издадени от "Блу импекс" ЕООД и "Златна белка-Иванов и сие" ООД, и са начислени лихви в общ размер 7657,52 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на стоки. Касаторът намира, че след като представените в тази връзка документи са оспорени, с тях не може да се установяват реални стопански операции. Настоява, че не е доказано приемането и предаването на процесните стоки. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - "Томчев и Енчев" ООД - чрез адв. Тихолов е представил писмена защита с развити подробни съображения, в която оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разледана по същество, е неоснователна. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е установил, че на ответника по касация за данъчни периоди м. юни 2006 г., м. март, м. юни и м. август 2007 г. и м. ноември 2008 г. е отказано правото на данъчен кредит в общ размер 13427,76 лв. по фактури с предмет кожи, издадени от "Блу импекс" ЕООД (№ 24/19.06.2006 г. и № 25/29.06.2006 г.) и от "Златна белка-Иванов и сие" ООД (№ 23/19.03.2007 г., № 56/11.06.2007 г., № 86/27.08.2007 г. и № 287/28.11.2008 г.). Съдът е описал коректно фактическата обстановка. Установените от него факти са съобразени със събраните по делото доказателства. Във връзка с фактурите от "Блу импекс" ЕООД в хода на ревизията са представени документи за произход на стоката - митнически дакларации и фактури от предходни доставчици, платежни документи, счетоводни документи, стокови разписки, писмени обяснения от бившия управител на дружеството-доставчик, както и данъчно кредитно известие към една от фактурите. Така представените доказателства са анализирани от ревизиращия орган, като във връзка с тях са изтъкнати редица компрометиращи ги обстоятелства във връзка с представилото ги лице, заверката им и невъзможността от тях да се установи редовност на воденото от доставчика счетоводство, и по този начин е обусловена теза за тяхното некредитиране. Във връзка с фактурите от "Златна белка-Иванов и сие" ООД в хода на ревизията са представени документи за произход на стоките, счетоводни документи, платежни документи, доказателства за материална и кадрова обезпеченост и приемо-предавателни протоколи. Ревизията е отказала да кредитира и тези доказателства по аргументи, аналогични на изложените за първия доставчик. За да откаже правото на данъчен кредит по спорните фактури, ревизията е приела, че същите са безстокови и не отразяват действително извършени стопански операции. По делото е изслушана ССЕ, която е дала заключение за отразяване на спорните фактури в дневника за продажбите на доставчиците и за начисления данък. Вещото лице е посочило, издадените фактури са редовно осчетоводени по съответните сметки при ревизираното лице и при доставчиците, както и че наличните по преписката счетоводни документи и регистри са идентични с прегледаните от него в счетоводствата страните по сделките. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил заверени копия на документи с автентичен подпис на сверилия тези документи бивш управител на доставчика "Блу импекс" ЕООД, нотариално заверени подписи на управителите и на счетоводителя на дружеството-жалбоподател, доказателства за притежаването на автомобила, с който е транспортирана стоката. В първото по делото с. з. ответникът е оспорил истинността на наличните по преписката пътни листове, стокови разписки за предадени сурови кожи и приемо-предавателни протоколи между "Златна белка-Иванов и сие" ООД. По оспорването Съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК и е дал указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Във връзка с оспоравнето е разпитана свидетелката Анета Пенчева - счетоводител на ревизираното лице. Свидетелката е изяснила механизма на получаване кожи от въпросните доставчици, като е потвърдила подписа си върху представените разписки и е уточнила, че подписите са полагани от нея, тъй като към момента на получаването на кожите управителите на дружеството не били там. Съдът е кредитирал свидетелските показания и е приел оспорването за преодоляно. Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени доставки на стоки като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ ответник по касация. Съдът не е споделил изводите на органа по приходите за безстоковост на процесните фактури, поради което е приел, че ревизираното лице има право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Блу импекс" ЕООД и от "Златна белка-Иванов и сие" ООД и в резултат е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила, с изключение на фактура № 25/29.06.2006 г. от Блу импекс" ЕООД. За възникване на спорното право е релевантно настъпването на данъчното събитие, което се изразява в прехвърляне собствеността върху стоките. В конкретния случай е доказано прехвърлянето на собствеността, за което е платена парична престация от получателя им, поради което правилно административният съд е приел, че релевантният факт е доказан. Следва да се отчита обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Такова съгласие е постигнато със съставянето на приемо-предавателните протоколи и стокови разписки или с предаването на стоките за превоз. Доколкото тези документи са преки доказателства за прехвърлянето на собствеността, тяхното кредитиране или некредитиране е от решаващо значение за разрешаването на административноправния спор. Представените по делото стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и пътни листове са оспорени от ответника като неистински. В тази връзка касационният съд съобрази, че в случая е оспорена автентичността на частни документи, а съдържанието им е въпрос по същество на спора. При оспорване се извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Разпитаната по делото свидетелка е потвърдила подписа си за "приел" в стоковите разписки, с което е доказано получаването на стоките, а изложените в тази насока касационни оплаквания са неоснователни. Свидетелката е дала показания за съставянето на приемо-предавателните протоколи, на което е бил пряк свидетел, изяснила е механизма на получаване кожи именно от въпросните доставчици. Показанията са конкретни, логични и последователни и правилно са кредитирани от Съда. Анализът им позволява да се направи извода, че оспорването е преодоляно, а от друга страна с тях е установено приемането на стоките и еквивалентното му предаване. Съдът аргументирано е обосновал мотиви, преодоляващи доводите на ревизиращия орган за некредитиране на представените в хода на ревизията доказателства, които органът по приходите е приел за нередовни от външна страна. Доколкото фактурите от "Блу импекс" ЕООД са издадени при действието на отменения ЗДДС, то във фактическия състав на правото на данъчен кредит е включено начисляването на данъка от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от закона. От заключението на ССЕ се установява както начисляването на данъка от доставчика, така и редовност на воденото от него счетоводство. За същия доставчик е установена и възможността да се проследи конкретен стоков поток. Правилно Съдът е приел, че посредством извършения внос на стоки е доказан техният произход като показател за реалността на доставките. Сред доказателствата за действителното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Правилен е и изводът на административния съд, че по делото не се оспорва материалната и кадровата обезпеченост на доставчика "Златна белка-Иванов и сие" ООД да изпълни доставките към жалбоподателя. ССЕ е установила произход на въпросните стоки, както правилното осчетоводяване на стопанските операции във връзка с тях. Законосъобразно с оглед нормите на ЗСч Съдът е приел за преодолян довода на ревизията за некредитиране на представените от този доставчик документи предвид начина на заверката им. Касационната инстанция споделя прокараната аналогия със заверката на документи от страна на самата приходна администрация, където изписването на името и длъжността на извършващия заверката не представлява пречка за кредитирането на доказателствата. Следва и в тази част на спора да се приеме за преодоляно оспорването на преките доказателства за реализиране на доставките - съставените приемо-предавателни протоколи. Свидетелските показания дават основание за такъв извод и правилно са били кредитирани, а едновременно с това въз основа на извършена анализ на механизма на получаване на стоките Съдът е възприел тезата за двукратно съставяне на оспорените протоколи. И за този доставчик ССЕ е установила редовно водено счетоводство. За доставките, извършени при действието на новия ЗДДС е относима практиката на СЕС, изразена в решението от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. В поставения за разглеждане случай не са релевирани индиции за данъчна измама, осъществена между контрагентите. Установяването на това обстоятелство без съмнение е в тежест на администрацията, но доказателства в тази насока не са ангажирани. В акта няма констатации за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. С издаването на фактурите между страните по сделките са обективирали договор за продажба, непротиворечащ на действащото право и на добрите нрави, като купувачът е заплатил договорените стоки. От всичко това не може да се изведе индиция за участие на задълженото лице в измамна схема. От друга страна са представени доказателства, установяващи обективното предаване на стоките. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително продадени стоки, които са заплатени от ответника по касация, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Анализът на събрания по делото доказателствен материал води до извод за осъществяване на описаните във фактурите стопански операции. От представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за действителност на доставките по спорните фактури. Не такова е положението с издаденото от доставчика "Блу импекс" ЕООД данъчно кредитно известие № 48/30.06.2006 г. по фактура № 25/29.06.2006 г., тъй като с него е анулирана цялата сделка. Съгласно чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.) ДКИ представлява документ, с който се отразяват намалението на данъчната основа и начисленият данък на документирана с данъчна фактура облагаема доставка. Ето защо при пълното сторниране не е налице начисляване на данъка като предпоставка за възникване на спорното право. Освен това според чл. 95, ал. 3 от закона ДКИ се издава в случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което това данъчно събитие се обезсилва с обратна сила. Тоест налице е категорично доказателство за ненастъпило данъчно събитие и неизвършване на доставката, поради което ревизираното лице няма право на данъчен кредит в размер на 3561,79 лв. по посочената фактура. Този извод не се променя от факта, че доставчикът е отразил ДКИ в дневника си за продажби, защото първоинстанционният съд необосновано е приел, че известието не е отразено в дневника за покупки на жалбоподателя, тъй като не е получено при него. Такава констатация в ССЕ няма, поради което Съдът не е имал право да се позовава на експертното заключение. Ирелевантно към правото на данъчен кредит е обстоятелството, че фактура със същия предмет и на същата стойност е издадена и включена в следващ данъчен период. Това налага да се приеме, че издаденият срещу ревизираното лице РА е частично незаконосъобразен, а отменящото го съдебно решение следва да се остави в сила, с изключение правото на данъчен кредит в размер на 3561,79 лв. по фактура № 25/29.06.2006 г., в която част съдебният акт подлежи на отмяна и вместо това - отхвърляне на жалбата. Съдебното решение следва да бъде частично отменено и в частта за разноските, присъдени на жалбоподателя, на осн. чл. 161, ал. 1, изр. първо ДОПК съобразно уважената част на жалбата, като тези разноски бъдат редуцирани от 900 лв. на 661,30 лв. На Д "ОДОП" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по делото съобразно уважената част на касационната жалба, според която частично се отхвърля жалбата против оспорения РА. Изчислено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултското възнаграждение възлиза на 231,23 лв. Направеното искане от ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение касационната инстанция разноски с оглед изхода на делото е основателно и следва да се уважи, като в полза на "Томчев и Енчев" ООД се присъдят разноски в размер на 551,06 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение