Решение № 58 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6180/2007 г.

Решение № 58 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6180/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. В, пълномощник на Т. С. Т. срещу въззивно решение от 26.06.2007 г. на Софийски градски съд, ГО-IVБ въззивен състав по гр. д. № 88/2006 г.потвърждаващо решението от 13.07.2005 г. на Софийски районен съд, 58 състав по гр. д. № 20975/2003 г., с което делбеният имот на основание чл. 288, ал. 1 ГПК е изнесен на публична продан. В бланкетната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора като делбеният имот се възложи на него. Ответниците в производството - Е. С. Б. и С. И. М., чрез пълномощника си адв. М. С. оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно в сила. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесния недвижим имот, предмет на делбата - апартамент № 28, находящ се в гр. С., район "С", ул. "П", бл. 211, вх. "Б", ет. 4 и състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 88,25 кв. м., с принадлежащо избено помещение № 7, с полезна площ от 4,57 кв. м., ведно с 2,238% ид.ч. от общите части на сградата е придобит по време на брака при условията на СИО между съделителката С. И. М. и наследодателят на другите двама съделители - Е. Б. и Т. Т. - С. Т. Т. с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ. С влизане в сила на бракоразводното решение между С съпружеската общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове. След смъртта на С. Т. на 27.06.2003 г. наследниците му по закон - Е. Б. и Т. Т. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по 1/4 ид. ч. от неговия дял. При тези квоти е допусната делбата на имота с влязло в сила решение на 15.07.2004 г.от СРС. С оглед на изложеното съдът е приел, че въпреки, че Т. Т. е живял в жилището към датата на откриване на наследството и не притежава други недвижими имоти, е налице смесена съсобственост, а не наследяване, поради което извършването на делбата по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо и е изнесъл на публична продан по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК неподеляемия недвижим имот, като получената сума следва да се подели между съделителите, съобразно притежаваните от тях квоти. Решението е законосъобразно и обосновано. Съдът е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, във фазата на извършването й. Правилен е изводът на съда, че процесният имот не е наследствен, а съсобствен, тъй като е придобит от съделителите въз основа на наследяване за Е. Б. и Т. Т. и сделка за С. М., поради което разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) не може да намери приложение. Фактическият състав на правната норма на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) поставя четири кумулативни предпоставки, за да се извърши възлагането по този способ. Те са - съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала само по наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот. Ако не е налице която и да е от тези предпоставки, възлагане по този ред не може да има. Право да иска възлагане на имота по този ред има само лице, което е придобило своята идеална част от имота по наследство и то, ако първоначално съсобствеността е възникнала по наследяване като това негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници. При придобиването на идеална част от имота по наследство от някои съделители, в случай че е налице комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, не може да се извърши делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Т.е. имотът, чиято съсобственост е възникнала в резултат на установените от закона способи /съдебна делба, дарение, продажба/, какъвто е настоящия случай, но извън наследственото правоприемство, не може да бъде предмет на възлагателна претенция по този ред. В тази насока са и съображенията, изложени от инстанцията по същество в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), които са мотивирали съда да приложи единствения законен способ за извършване на делбата, а именно способът на публичната продан, при положение, че имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по изложените вече съображения. Съгласието на съделителките Е. Б. и С. М. имотът да бъде възложен на Т. Т. в случая е ирелевантно. Следва да се отбележи също така, че когато не може да се извърши делбата чрез способите на възлагането, с оглед предвидените хипотези на закона, това не следва да се преценява като социална несправедливост, защото с разпоредбата на чл. 288, ал. 1, вр. с чл. 293 и чл. 373 и сл. ГПК (отм.) е предвидена възможност съсобствениците да получат, т. е. да изкупят имота, предмет на делбата при една и съща справедлива конкуренция. Решението не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Направените разноски от ответниците по жалбата за настоящата инстанция в размер на 300 лв. следва да бъдат заплатени от касатора с оглед разпоредбата на чл. 64 ГПК (отм.) По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,