Решение № 7689 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2012 г.

Решение № 7689 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Азад Рашид Абдулрахман е подал касационна жалба срещу решението от 30.07.2012 г. по адм. дело № 5237/2012 г. на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 289 от 23.04.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавна агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Азад Рашид Абдулрахман подал до председателя на Държавната агенция за бежанците молба № УП-4008/09.06.2011 г. и молба № 1247/27.09.2011 г., с които поискал да му бъде предоставен статут. Чужденецът посочил, че е роден в град Малакие, Сирия, по етническа принадлежност е кюрд и е лице без гражданство. На 28.09.2011 г. с търсещия закрила било проведено интервю. Като причина за напускането на страната той посочил, че служители от службите за сигурност го търсили в дома му в Сирия, тъй като отказал да им сътрудничи през 2008 г. - 2009 г. В проведеното на 21.12.2011 г. интервю кандидатът заявил, че още през ученическите му години бил подканван да се присъедини към БААС, за да няма проблеми. Разказал, че лица от службите за сигурност ходили при него, за да го уговарят да стане информатор. Бил е заплашен, че ако не съдейства, ще го задържат и ще му избодат очите, поради което той се съгласил да дава информация, само за да се отърве от тях. По -късно Азад Рашид Абдулрахмант се преместил в Дамаск, където останал до напускането на страната. За това време той бил под протекцията на адвоката си. Чужденецът заявил пред интервюиращите, че не членува в политическа партия, не е отбил редовна военна служба, не е бил арестуван или осъждан, не е бил жертва на физическо насилие и не са му били отправяни заплахи за живота и сигурността му. С решение № 289/23.04.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците бил постановен отказ за предоставяне на статут на Азад Рашид Абдулрахман. Органът мотивирал решението си с отсъствието на данни за опасност от смъртно наказание, екзекуция, нечовешко или унизително отношение, както и на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на лицето. Обсъдена била и възможността за посегателства срещу чужденеца поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, като бил направен извод, че обстановката в Сирия не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Съдът приел, че отказът на административния орган за липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е законосъобразен, тъй като по отношение на чужденеца не се установява преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и реална опасност от смъртно наказание, изтезания, унизително отношение или заплахи срещу личността му. Твърдението му, че ако се завърне в страната, може да бъде осъден на лишаване от свобода за срок от 3 до 25 години, било счетено за необосновано. Поради отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, административният съд отхвърлил жалбата на Азад Рашид Абдулрахман. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта за потвърждаване на отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Както е посочил административният съд, бежанската история на лицето не съдържа обстоятелства, които биха могли да породят у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, и политическо мнение и/или убеждение. Обстоятелствата, че е разпитван от политическата полиция и че от него е била искана информация, не могат да се определят като репресия или преследване, при положение, че чужденецът не е имал реални проблеми с властите в държавата по произход. Решението е неправилно в частта, в което е отхвърлена жалбата на Азад Рашид Абдулрахмант срещу отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е приложил неточно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, според която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Общоизвестен факт е, че към днешна дата Сирия е обхваната от вътрешен въоръжен конфликт. Констатацията на административния орган в решението от 23.04.2012 г., че в страната по произход на чужденеца съществуват бунтове и изолирани актове на насилие и безредици, не е съобразена с обективното развитие на ситуацията. Международните информационни източници регистрират силно влошаване на хуманитарната обстановка, разрастване на насилието и засягането на значителни части от населението. Фактите за разширяване и задълбочаване на конфликта в Сирия пораждат необходимост от повторно обсъждане на въпроса за съществуването на насилие във висока степен на територията на страната, което само по себе си би могло да породи сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. Както е записано в чл. 9, ал. 3 от Закона за убежищата и бежанците, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, какъвто е настоящият случай. Това изисква отмяната на решението на административния съд, както и решението на административния орган в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут, и изпращането на преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново разглеждане, при което да се обсъди наличието на елементите, включени в определението по Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, според което немеждународен вътрешен конфликт е налице, когато съществува " продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата ". По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд