Решение № 7387 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на София Резиденшъл Дивелъпмънт ЕООД, подадена чрез адв. Д. Балкански срещу решение 11001 от 29.03.2025 г. постановено по адм. дело 2178 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-22221123001128-091-001 от 14.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в частта му потвърдена с решение 47 от 11.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр.София, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2022 г. - главница 1 258.09 лв. и лихва 113.01 лв. и за м.01.2023 г. главница 200 лв. и лихва 14.17 лв. и по ЗКПО: корпоративен данък за 2019 г. - главница 2 831.80 лв. и лихва 960.03 лв., корпоративен данък за 2020 г. - главница 412 лв. и лихва 97.90 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора в ревизионния акт неправилно е прието, че прихода от превишаването на стойността на инвестицията над балансовата стойност на апортираните активи е занижен и разликата до действителния му размер е отнесен в увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 от ЗКПО. Твърди, че изводът на приходните органи, че оценката на актива, предмет на апорта от Агенция по вписванията е равна на пазарната му цена е неверен, защото апортът не е типична сделка, а остойностяване на имущество, което се включва в капитала на юридическото лице и оценката на апортната вноска не отразява състоянието на пазара. В случая не е приложима т.5.2 от Счетоводен стандарт (СС) 28. Според касатора първоинстанционното решение е неправилно и по отношение на отказаното право на данъчен кредит във връзка с издадените фактури от Роджекс ЕООД, Карбон Моторс ООД и Нобилис Естейтс ЕООД. Във връзка с доставките от Роджекс ЕООД с предмет предплата и окончателно плащане по довършително-ремонтни работи за ап. [номер], [улица]гр. София, твърди, че е приложим чл. 70, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, тъй като доставките са приравнени на възмездна облагаема доставка на услуга, част от независимата икономическа дейност на ревизираното лице и за дружеството е налице право на данъчен кредит. По отношение на доставките от Карбон Моторс ООД и Нобилис Естейтс ЕООД с предмет консултантски и посреднически услуги в касационната жалба са изложени съображения, че от доставчиците са представени доказателства за реалност на доставките, а именно: приемо-предавателни протоколи (ППП), хронологични ведомости, преводни нареждания, договори, протоколи за приемане на извършена работа, аналитични регистри, месечни банкови извлечения и др. От ППП се доказва приемането на извършените доставки и в същите са конкретизирани видовете извършени дейности, които са изпълнени, във връзка с конкретни договори. Твърди, че от представените по делото доказателства, се доказва, че доставчиците разполагат с кадрови потенциал за извършване на доставките, а евентуални нарушения на трудовото законодателство от страна на доставчиците, не обосновава извод за нереални доставки. В тази насока се позовава на конкретно посочена практика на СЕС и ВАС. Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде отменен ревизионния акт. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП гр.София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 218, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу цитирания по горе ревизионен акт за установените с него задължения за ДДС и задължения за корпоративен данък, първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е законосъобразен. Във връзка с доставките на СМР от Роджекс ЕООД, АССГ е посочил, че те касаят имот, който не е собственост на жалбоподателя като към момента на ползване на правото на данъчен кредит за получените доставки. Ревизираното лице не е било собственик на имота, нито наемател, поради което извършените СМР правилно са квалифицирани като подобрения в чужд имот от ревизиращите органи. По отношение на процесните фактури, издадени от Карбон Моторс ЕООД с предмет консултации и аналитични услуги , съдът е посочил, че в представените приемо-предавателни протоколи е посочено единствено, че ревизираното дружество е приело без забележки изпълнението на договора за поръчка от 01.11.2022 г., без обаче да е конкретизирано в какво точно се изразява неговият предмет. Направен е извод, че липсват документи във връзка с възлагането на конкретните задачи, елементите при формирането на цената, какъв е резултатът от извършеното проучване, както и други доказателства, подкрепящи реалността на получената услуга. Прието е и че липсва необходимата за изпълнението на конкретната услуга кадрова обезпеченост. По отношение на доставката от Нобилис Естейтс ЕООД, съдът е посочил единствено, че доставките са с предмет посреднически услуги , а приложените договор и протокол за приемане на извършена работа са от дати, следващи периода на издаване на спорните фактури, поради което е направен извод, че същите не могат да бъдат обвързани с тях. Във връзка с установените задължения за корпоративен данък АССГ не е изложил никакви мотиви. В тази насока единствено са преповторени фактическите установявания на горестоящия орган, включително и в частта, в която ревизионния акт не е потвърден. Обжалваното решение е неправилно постановено. Реалността на доставките на стоки и/или услуги е основна предпоставка за правото на данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Това означава, че наличието на договор и фактура обективират облигационните правоотношения, възникнали между получателя и неговия доставчик, но не са доказателства за реалното предаване на стоката и/или изпълнението на услугата, поради което за тях е необходимо да се представят безспорни доказателства за тяхното реализиране предаване и приемане на стоката и/или предаване на резултата на услугата. Първоинстанционният съд е преповторил фактите и обстоятелствата, установени от приходните органи по време на ревизията, включително и в частта, в която ревизионния акт не е потвърден от горестоящия орган. АССГ не е изложил собствени мотиви по съществото на спора по отделните доставки по издадените фактури от Роджекс ЕООД, Карбон Моторс ЕООД и Нобилис Естейтс ЕООД. По време на ревизията са представени множество доказателства от ревизираното лице и от доставчиците, във връзка с процесните фактури договори, ППП, протоколи за приемане на извършена работа, доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците и др., които не са обсъдени от съда. По делото е прието и заключение на ССЕ, което също не е обсъдено във връзка с представените още по време на ревизията доказателства. Не са обсъдени и възраженията на ревизираното лице, както и твърденията му, че по отношение на доставките от Роджекс ЕООД с предмет предплата и окончателно плащане по довършително-ремонтни работи за ап. 13, [улица]гр. София, приложение намира чл. 70, ал. 3, т. 4 от ЗДДС. Съдът не е обсъдил поотделно доставките от всеки един от посочените по горе контрагенти на ревизираното лице, не е посочил конкретния вид на всяка от спорните доставки, не е обсъдил същността на договореностите на страните по доставките и доказателствата, които са представени за тях и не е направил конкретни правни изводи за всяка доставка. Обобщаването чрез преповтаряне на констатациите на приходните органи не може да замести собствените мотиви на съда по съществото на спора, каквито се дължат от него при произнасянето му. АССГ не е изложил абсолютно никакви мотиви във връзка с установените задължения за корпоративен данък. В тази насока не са обсъдени направените възражения от страните и не е ясно защо жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт е отхвърлена в тази част. Едва след прецизно обсъждане на всички доставки и направени възражения във връзка с установените задължения по ЗДДС и по ЗКПО, предмет на спора, съдът трябва да направи и правни изводи по съществото на спора. Липсата на мотиви по съществото на правния спор не може да се замести от повтаряне на установеното от приходните органи в ревизионното производство и то е основание за отмяна на постановения от него съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и подлежи на отмяна на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК следва делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всяка доставка от посочените доставчици, да обсъди установените с ревизионния акт задължения за корпоративен данък, да отговори на възраженията на страните, да обсъди становищата и на двете страни и въз основа на установените факти и обстоятелства не само в ревизионното, но и в съдебното производство, да постанови съдебния си акт. В тази връзка основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото настоящият съдебен състав не се произнася по разноските предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, поради което при новото разглеждане на делото и в зависимост от неговия изход новият съдебен състав на първата инстанция ще следва да се произнесе по разноските. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение