Решение № 13742 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2012 г.

Решение № 13742 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Антония Донкова Дойкова от гр. Пловдив, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, адвокат Илиян Дойчев против решение № 509 от 2.03.2012 г., постановено по адм. дело № 2598/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № Ю-33-6075 от 19.11.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив - база 2. Касатора без изложени в жалбата конкретни отменителни основания поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив не взема становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Антония Донкова Дойкова от гр. Пловдив срещу заповед № Ю-33-6075 от 19.11.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив - база 2. За да постанови това решение съдът е приел, че на касаторката Антония Донкова Дойкова правилно е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), тъй като в качеството си на специализантка същата не отговаря на изискването по посочената разпоредба. Освен на това основание, съдът е приел, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразно издаден, тъй като касаторката Антония Донкова Дойкова е подала заявлението си за отпускане на помощта след изтичане на преклузивния за това срок, разписан в нормата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени, и освен това не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция, решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че административният орган е събрал необходимите доказателства от значение за правилното решаване на спора и въз основа на тези доказателства е издал един законосъобразен административен акт. От фактическа страна е безспорно, че касаторката Антония Донкова Дойкова е зачислена на специализация по "физикална терапия и рехабилитация" в Медицински университет - гр. Пловдив с база за практическо обучение УМБАЛ "Свети Георги" считано от 30.11.2004 г. Безспорно е също така, че жалбоподателката, касатор в настоящото производство, е майка на детето Дончо Илиянов Дончев, родено на 21.10.2009 г. Същата е подала молба-декларация с вх. № Ю-33-6075 на 5.11.2010 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив с искане за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г., на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. По фактите в конкретния казус няма спор между страните. Същите правилно са установени от първоинстанционният съд. За да отхвърли жалбата, състава на Административен съд - Пловдив е изложил подробни и аргументирани мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Практиката на Върховния административен съд относно обстоятелството, дали майките - специализантки се включват в приложното поле на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е константна. Тази категория майки са изключени от нормата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, както правилно е приел и първоинстанционният съд, тъй като те имат различен статут от майките - студентки и майките - докторантки. Поради това, при тълкуването на чл. 8в ЗСПД с оглед приложното поле на тази разпоредба по отношение на лицата, които имат право да ползват регламентираното право на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г., правилно е прието от първоинстанционният съд, че майките - специализантки не се от кръга на правоимащите. Законосъобразен е също така изводът на състава на Административен съд - Пловдив, че в конкретния случай, жалбоподателката, касаторка в настоящото производство е направила искането си за получаване на еднократна помощ по реда на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД след изтичане на регламентирания за това срок. Видно от удостоверение за раждане издадена на 27.10.2009 г. от община Пловдив детето Дончо Илиянов Дончев е родено на 21.10.2009 г. Съгласно чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година се погасява в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено детето. В конкретния случай този срок е изтекъл на 30.04.2010 г., а касаторката Антония Донкова Дойкова е депозирала искането си, обективирано в подадената от нея молба-декларация на 5.11.2010 г. Следователно, дори и да имаше право на това вземане, то правото да го претендира е погасено по давност, както правилно е приел и състава на Административен съд - Пловдив. Ето защо, след като е отхвърлил подадената до него жалба, срещу обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,