Решение № 9627 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2016 г.

Решение № 9627 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Г. К. И. обжалва Решение № 1168/17.06.2016 г. по адм. дело № 1457/2015 г. на Административен съд - Б., отхвърлящо предявените от нея искове по чл. 257, ал. 1 АПК да бъде задължен кметът на община Б. да се произнесе по върната преписка във връзка със съдебната отмяна на Заповед № 1461/10.06.2008 г. за премахване на временен обект - обущарски павилион, като бъде определен и срок за това, както и по чл. 299, ал. 1 вр. чл. 301 АПК за осъждане на общината да възстанови нарушеното право и фактическото положение, съществувало преди отмяната на заповедта.

Ответниците - кметът на община Б. и община Б., не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

При извършената по повод на допустимата касационна жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимост на оспореното решение.

1. а. Искът по чл. 257 АПК има за предмет неизпълнението на произтичащо от закона задължение за извършване на фактическо действие. Произнасянето по върната от съда преписка, от една страна, е задължение за волеизявление, т. е. от правен характер, а от друга - произтича от влязлото в сила съдебно решение, а не от закона при осъществяването на определен юридически факт. Бездействието да се изпълни съдебен акт е преодолимо по реда на чл. 306 вр. чл. 304 АПК.

б. Следователно защитата по чл. 257 АПК е изначално неприложима към осигуряването на изпълнението от административния орган на задължението му да се произнесе с нов акт след съдебната отмяна на заповедта за премахване на обекта. Само на това основание искането на Илиева е било недопустимо, а не неоснователно, както е приел съдът.

1. Неправилна е правната квалификация по чл. 299, ал. 1 вр. чл. 301 АПК в оспореното решение на втората заявена претенция - за осъждане на общината да възстанови нарушеното право и фактическото положение, съществувало преди отмяната на заповедта. Освен че привръзката между двете разпоредби не отговаря на съдържанието на предявеното искане, тя е изключена и от различните хипотези, които всяка от тях урежда.

а. Премахването на павилиона в случая е извършено доброволно, а не с признато от съда за незаконно принудително изпълнение, което е условие на задължението на общината за обезщетение по чл. 299, ал. 1 АПК.

б. Предмет на регулиране от чл. 301 АПК са възможните възстановителни мерки при вреди от отмяната на административния акт след започване на изпълнението му, а не имуществената отговорност от незаконосъобразното изпълнение. Предпоставка за пораждането на правото на обезщетение на засегнатото лице в този случай - изр. 2-ро на текста, е неудовлетворяването му чрез възстановяване на нарушеното право или по друг законен начин.

1. Заявената пред административния съд защита чрез възстановяване на фактическото положение отпреди отмяната на заповедта е недопустима както съвместно по чл. 257 и чл. 301 АПК, така и на самостоятелно основание по втората разпоредба.

а. Защитата по чл. 257 АПК е искова и осъдителна. Тя не обхваща преодоляването на неблагоприятните последици от изпълнението на незаконосъобразен административен акт. Чл. 301 АПК се намира в Дял пети на кодекса и установява специално задължение за административния орган в изпълнителния процес. Р. от двата текста способи за защита на права се различават както по съдържанието си, така и по процесуалния ред за реализирането им.

б. Възстановяването на нарушеното право по чл. 301 АПК по същността си представлява обезщетение от натурален характер. Задължението на органа обаче не е скрепено с допълнителна санкция извън правото на обезщетение. Затова изпълнението му е предоставено на дискрецията на органа и не би могло да бъде наложено нито чрез нарочен иск пред административния съд, нито посредством съдебен контрол върху евентуално непроизнасяне на органа по искане на засегнатото лице, основано на чл. 301 от кодекса, респ. изричен отказ да го уважи.

в. При отсъствието на правомощие на съда в очертаната насока пътят за защита е отговорността за вреди по ЗОДОВ. Възможността е открита и без изричната разпоредба на чл. 301 от кодекса, като зависимостта й от специалното правило би се проявила в случай, че органът възстанови предишното фактическо положение - този факт би се отразил на основателността на иска за обезщетение, респ. на преценката за действителния размер на претърпените вреди. Доколкото по настоящия спор страната изрично е оттеглила евентуално искане за парично обезщетение - вж. т. 3 от молбата на ищцата на л. 40 от адм. дело № 1457/2015 г. на АС - Б., не е предявено материално право, защитимо чрез исково или съдебно-административно производство.

Изложеното мотивира касационната инстанция да обезсили атакуваното решение и да прекрати делото в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 3 от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение