Решение № 4699 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10648/2024 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Административен съд Русе (АС Русе) срещу Решение 605 от 12.08.2024 г. на Административен съд - Разград по административно дело 24/2023 г. С обжалваното решение съдът осъжда АС Русе да заплати на МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД сумата от 3 000,00 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от правораздавателна дейност при допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и представляващи платената от ищеца имуществена санкция по Наказателно постановление 38-0000813 от 27.06.2019г. на Началник ОО Автомобилна администрация -гр.Русе, потвърдено с Решение по КАНД 371/2019г. на Административен съд - Русе, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 17.01.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че въпреки липсата на конкретна разпоредба от Директива 2006/126/ЕО, която да е безусловна и достатъчно ясна и в противоречие със собствените си мотиви съдът е уважил предявеният иск. Сочи, че никъде в исковата си молба ищецът не извежда твърдените от него имуществени вреди от самия факт, че българското законодателство изисква наред със свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и допълнителен документ удостоверение за психологическа годност, поради което това обстоятелство, макар да представлява нарушение на изискванията на Директива 2006/126/ЕО, не се включва във фактическото основание, на което искът е предявен и ако се приеме, че съдът е уважил иска именно поради това, то обжалвано решение е недопустимо. Твърди, че съдът не е обсъдил основното възражение, основаващо се на разпоредбата на чл. 7, §, ал. 5 от Директива 2006/126/ЕО, която регламентира наличието на право на свободна преценка на държавите - членки относно това дали да провеждат медицински проверки на физическа и умствена годност на професионалните водачи на моторни превозни средства на по-кратки времеви интервали от петгодишния срок на валидност на СУМПС за категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E, предвиден в чл. 7, §,2, б. б от Директива 2006/126/ЕО. Според касатора това води до извод за липсата на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Посочва, че не е обсъдено и възражението, че за националния законодател са съществували конкретни и обективни причини, за да въведе по-кратък тригодишен срок на проверката за психологическа годност. Посочва, че по своите обхват и цели изследването за психологическа годност, регламентирано в Наредба 36 от 15.05.2006г. , съответства на прегледа за физическа и умствена годност, предвиден в Приложение III от Директива 2006/126. Сочи, че съдът не е изложил мотиви, че Директива 2006/126/ЕО е такава на минимална хармонизация, поради което на държавите-членки е предоставено право на преценка по отношение на проверките за психологическа годност. Обосновава извод, че не са налице следните два елемента от фактическия състав на предявения иск, а именно: липсва норма от Директива 2006/126/ЕО, която да е достатъчно безусловна и ясна, за да има тя директен вертикален ефект и да породи твърдяното на ищеца материално субективно право, а в същото време не е налице и извършено от касационния състав съществено нарушение на правото на ЕС. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което спорът да се реши по същество с отхвърляне на предявения иск, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се пресъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД, в писмени бележки чрез адв. Б. Стоилова, изразява становище за нейната неоснователност. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Подадена е и частна жалба от Административен съд Русе срещу Определение 708 от 27.09.2024 г. на Административен съд Разград, постановено по същото дело, с което е изменено Решение 605 от 12.08.2024 г. постановено по същото дело, в частта на присъдените на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), разноски за заплатено от ищцовата страна адвокатско възнаграждение от 1000 лв., като Административен съд - Русе е осъден да заплати на ищеца МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД сумата от 875 лв. направенни деловодни разноски, от които 25 лв. за заплатена държавна такса по делото и 850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост, като постановено по преклудирано искане за присъждане на разноски и свръх петитум, респективно неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. В подкрепа на твърдението си, частният жалбоподател сочи, че в хода на устните състезания по делото ищецът не е заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като такова е поискано едва с представената писмена защита, а не в съдебно заседание. Посочва, че искането за присъждане на разноски, направено с исковата молба е единствено за заплатена държавна такса. Излага доводи, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е било преклудирано с приключване на последното съдебно заседание по делото, в който срок тази претенция не е заявена и произнасянето на съда с решението по делото, респ. с обжалваното определение се явява недопустимо. Посочва също, че решението е неправилно, тъй като противоречи на разпоредби на първичното право на Европейския съюз (ЕС) чл. 101, § 1 и § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) вр. чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Обосновава, че позоваването на съда на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като основание за определяне на разноските за адвокатското възнаграждение в полза на ищеца е недопустимо, предвид решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че нито материалният интерес по делото, нито неговата фактическа сложност обуславят присъждането в полза на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждения дори в намаления размер от 850 лв. По изложените съображения иска обезсилване на определението като недопустимо, алтернативно отмяна на определението и отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в условие на евентуалност - присъждане на минимален размер ненадвишаващ 200 лв. Ответникът по частната жалба на Административен съд Русе МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД, не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност и на двете жалби. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: В Районен съд - Русе (РС Русе) по жалба на МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД е образувано АНД 1547/2019 г. срещу Наказателно постановление (НП) 38-0000813 от 27.06.2019 г. издадено от началник ОО Автомобилна администрация гр. Русе, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП),във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 36/15.05.2006 г. на Министъра на транспорта, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000,00 лв. Същото е наложено за това, че на 07.06.2019 г. в гр. Русе е извършена комплексна проверка на дружеството МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД, притежаващо лиценз 14103 за международен превоз на товари, валиден до 25.10.2025 г., като е установено, че дружеството е допуснало извършване на международен превоз на товари за периоди: от 02.03.2019 г. до 07.03.2019г. и от 24.02.2019 г. до 28.02.2019 г. от водач Б. В. Т., който не отговаря на изискванията за психологическа годност, по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, точка 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), видно от справка в Регистъра на психологическите изследвания на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация . Установено е, че за двата периода водачът е управлявал товарен автомобил категория N3, Ивеко, с рег. [рег. номер] и прикачено полуремарке с рег. [рег. номер], видно от 2 броя СМR от 05.03.2019 г. и от 22.02.2019 г. и от 13 броя тахографски листи на водача. С Решение 757 от 05.11.2019 г. по АНД 1547/2019 г. на PC - Русе е потвърдено атакуваното наказателно постановление. Постановеното съдебно решение е обжалвано с касационна жалба пред АС - Русе, в резултат на което е образувано КАНД 371/2019 г. по описа на същия съд, по което е постановено окончателно съдебно Решение 15 от 21.02.2020 г., с което решението на PC - Русе е оставено в сила. На основание влязлото в сила НП 38-0000813 от 27.06.2019г., издадено от Началник ОО Автомобилна администрация - гр.Русе, с 3 броя Платежни нареждания/Вносни бележки за извършени плащания към бюджета от по 1000.00 лева, съответно от 25.02.2020г., от 28.02.2020г. и от 06.03.2020г., като дружеството МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД изплатило изцяло наложената имуществена санкция в общ размер на 3 000.00 лева по наказателното постановление. На 17.01.2023 г. в Административен съд - Русе е заведена искова молба от МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД против Административен съд - Русе за обезщетение за причинени имуществени вреди от решението, постановено по канд 372/2019 год. по описа на същия съд, по която е образувано адм. д. 24/2023 г. С Определение 88 от 23.01.2023 г. по адм.д. 24/2023 г. на Административен съд - Русе на основание чл. 133 АПК, вр. с чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ делото е изпратено за разглеждане в Административен съд - Разград. По делото са представени и приети като доказателства Удостоверение 8378 от 15.04.2024г., от което се установява, че водачът Б. В. Т. е правоспособен водач от категории В, СЕ, М, С, АМ, ТКТ и ВЕ, като притежава СУМПС [номер], издадено на 03.01.2023 г. със срок на валидност до 03.01.2028 г. Установено е, че водачът се е явил 4 пъти на психологическо изследване в Психологическа лаборатория в гр. Русе, съответно на 20.11.2012г., на 28.11.2015г., на 12.04.2019г. и на 01.04.2022г. По делото са представени регистрационната карта за явяване и резултатната карта от проведеното изследване на водача единствено от 01.04.2022г., ведно с прилежащи документи, вкл. и СУМПС [номер], изд. на 25.01.2018 г. със срок на валидност до 25.01.2023 г. При така установената фактическа обстановка Административен съд - Разград приема, че отговорността на държавите членки за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на ПЕС, е установена в Съюзното право - в чл. 4, § 3 от ДЕС и в практиката на СЕС. Тя е регламентирана в чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът счита, че при постановяване на решението си като последна инстанция по КАНД 371/2019г. Административен съд Русе е имал всички основания да изследва приложимото към конкретния казус европейско законодателство, вкл. приложението на Директива 126/2006 и тяхната съотносимост с нормите на Наредба 36 от 15.05.2006г., а при констатираното противоречие в нейните норми, доколкото нямат достатъчно ясен и безусловен характер за директно прилагане, като ответникът, особено в качеството си на национална юрисдикция, действаща като последна инстанция, е следвало да отправи преюдициално запитване за тълкуване на спорните норми, така както това е направено по дело С-227/22г. на СЕС и съответно - да не прилага разпоредбите на националното законодателство, които противоречат на Директива 126/2006 (арг. чл. 234, § 3 от ДСЕО). Според първоинстанционния съд при произнасянето по КАНД 371/2019г. Административен съд Русе е допуснато съществено нарушение на правото на ЕС поради неизпълнение на задължението за упражняване на изчерпателен съдебен контрол върху законосъобразността на издаденото срещу ищеца Наказателно постановление. Обосновава, че националният съд е бил длъжен с всички допустими способи (вкл. и тълкувателно преюдициално запитване) да изследва и да съобрази относимите норми на европейското законодателство, и предвид очертаното по-горе противоречие на нормите на националното право с целите на приложимата Директива 2006/126/ЕО да откаже да съобрази нормативното задължение на водачите, осъществяващи превоз на пътници и товари, да притежават удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 36 от 15.05.2006г. Приема, че националната регламентация на психологическото изследване по Наредба 36/15.05.2006 г. е съобразена с изискванията на Директива 2006/126/ЕО, като с изменение в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от ДВ бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г., отпадна 3-годишната периодичност на психологическите изследвания и е предвидена безсрочност на удостоверенията за психологическа годност. Предвид и постановеното вече Решение от 18.01.2024г. по тълкувателно преюдициално запитване по дело С-227/22 на СЕС, то спорният въпрос, който е имал определящо значение за правилното решаването на КАНД 371/2019г. на Административен съд Русе и в духа на приложимата Директива 2006/126/ЕО, понастоящем е ясно регламентиран професионалните водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки, които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с Директивата, не е необходимо да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. Съдът обосновава извод, че доколкото при решаването на конкретния спор по КАНД 371/2019г., Административен съд Русе е имал всички основания да извлече точния смисъл на приложимата към казуса Директива 2006/126/ЕО, но не го е направил, същият е допуснал достатъчно съществено и явно нарушение на правото на ЕС. Като резултат от допуснатото съществено и явно нарушение на правото на ЕС, ищецът МИГ-МА-М. АЛЕКСАНДРОВА ЕООД гр. Русе е претърпял реална вреда, изразяваща се в наложената му и заплатена от него имуществена санкция от 3 000 лева, като в налице и пряка причинно-следствена връзка между нарушението на ПЕС и претърпяната от ищеца вреда. Така мотивиран, първоинстанционният съд прави извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника да обезщети претърпените от ищеца вреди, като бъде осъден да заплати исковата сума от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Решението е валидно и допустимо, но частично правилно. Държавата участва в съдебните производства по спорове за обезщетения за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ). Без да става страна по делото, тя е обвързана от постановеното решение. Положението на АС - Русе, като национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по отнесен пред нея правен спор по административнонаказателно производство, не изключва възможността иск за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на ПЕС, да бъде предявен против него като процесуален субституент на държавата с твърдения, че това нарушение е допуснато в правораздавателната му дейност (вж. Решение 14 от 05.02.2021 г.по гр. д. 5165/2016 г. на Върховния касационен съд). Правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушаването му. Съдът на Европейския съюз приема в своите решения, че по силата на предвидения в чл. 4, пар. 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на ПЕС и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на такива нарушения, за което носи отговорност тя, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (в този смисъл решение по съединени дела C-6/90 и C-9/90, т. 35; решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93, т. 31 и решение по дело C-420/11, т. 37 и т. 40 на СЕС). Приложимите процесуални правила се определят във вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия, при условие все пак те да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност) и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността). В този смисъл са Решение от 07 януари 2004 г. по дело C-201/02, т. 67 и Решение от 14 март 2013 г. по дело C-420/11, т. 38 на СЕС. Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на ПЕС са определени от СЕС в неговите решения. Те следва да са налице в условията на кумулативност, а именно