Решение № 5232 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2016 г.

Решение № 5232 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 255 от 27.05.2016 г. по адм. дело № 48/2016 г. на Административен съд - П. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 03-РД/3947 от 28.12.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неспазване на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Аслан 2012" ЕООД със седалище в с. К., община Лесичево изразява чрез процесуалния си представител - адвокат Босолов становище за неоснователност на касационната жаба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че от анализа на всички доказателства по административната преписка може да се направи извод за наличие на уговорка между бенефициента и доставчика на процесния автомобил, който не е бил наличен и не може да се поръча, а освен това реално е с по-висока цена. По този начин е създадена привидност за съответствие на покупната цена с размера на утвърдените, като допустими разходи. Това законосъобразно е квалифицирано от административния орган, като изкуствено създадени условия и съставлява основание за отказ от плащане. Прокурорът прави анализ на понятието "изкуствено създадени условия" и се позовава на практика на СЕС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Аслан 2012" ЕООД първоначално против уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1616 от 30.12.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Направени са възражения в няколко насоки: нищожност, поради липса на материална компетентност на издателя му; допуснати съществени нарушения на административните правила, изразяващи се в неосигуряване на участието на адресата на акта за изясняване на фактите по преписката; недоказване на твърдението за изкуствени условия, като основание за отказа за плащане; неправилно тълкуване на приложимите правни норми - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 3 и 4 АПК. В хода на образуваното съдебно производство, процесуалният представител на жалбоподателя е уточнил, че след запознаване с приложената административна преписка, е установил наличието на издадена от изпълнителния директор на фонда заповед № 03-РД/3947 от 28.12.2015 г., с която се отказва изплащане на финансовата помощ и която не е връчена на бенефициента. С писмено становище е заявил пред съда, че това е предметът на оспорване, тъй като заповедта е индивидуалния административен акт, който рефлектира върху жалбоподателя. Съдът е приел, че действително това е актът, годен да бъде обект на съдебен контрол. Приел е, като доказателство административната преписка и без да указва на страните фактите и обстоятелствата, които следва да докажат при изпълнение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, се е произнесъл по съществото на спора. Изложил е фрагментарно избрани факти от административното производство, без да проследява тяхната хронология и взаимна връзка. Счел е, че отказът от финансиране почива единствено на писмо по електронна поща, разменено между длъжностно лице от фонда и "Еуратек" ООД, което няма подпис и печат и не съставлява официален документ. Посочил е, че отпадането на процесния автомобил от производство и склад не води автоматично до извод за опит за измама или нередност от страна на бенефициента. За целта се е позовал на представена от продавача декларация, че закупеното МПС, марка С. К. А. Бизнес 2.0 TDI - CR 170 к. с. е ново превозно средство, т. е. не е втора употреба. Посочил е, че административният орган не е извършил дължимите проверки за изясняване на фактите. Отказал е да изследва допълнените от представителя на административния орган основания за отказа, сред които, че автомобилът е регистриран в КАТ, като товарен и при такава характеристика не би могъл да изпълнява функциите, предвидени в проекта, за които е закупен. На следващо място е приел, че съдържанието на понятията "функционална несамостоятелност" и "изкуствено създаване на условия", необходими за получаване на помощта са бланкетни понятия (в действителност те съставляват легално дадени нормативни дефиниции) и административният орган е следвало да ги мотивира подробно във фактическата част на заповедта. Още повече, че той не е посочил точно кое от двете понятия има предвид. Това според съда го е препятствало да осъществи дължимия контрол. По така изложените съображения е счел жалбата за основателна и е отменил оспорения административен акт, като го е върнал за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. На първо място в касационната жалба се твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправомерно изменение на предмета на оспорване в хода на образуваното дело. Възражението е неоснователно. Пред съда търговското дружество е твърдяло, че е получило само уведомително писмо № 1616 от 30.12.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за отхвърляне на плащанията. Никъде в цялата административна преписка няма данни и доказателства, на него да му е връчена заповедта на изпълнителния директор на фонда, с която е отказано изплащането на финансова помощ. При тези данни обосновано административният съд е приел извършеното уточнение на предмета за опорване, доколкото именно заповедта е индивидуалния административен акт, инкорпориращ властническото волеизявление. Втората група касационни възражения са за допуснати от съда съществени нарушения във връзка с необсъждане на доказателствата по преписката, сочещи на неспазване на правилата по проекта и сключения договор. Елиминирането от страна на съда на разменената електронна кореспонденция между фонда и оторизирания вносител на автомобилите "Шкода" също се интерпретира, като нарушение на процесуалните правила. Като такова се квалифицира и отказът на съда да разгледа всички доводи на административния орган, в това число и твърденията за противоречие относно вида на закупеното моторно превозно средство - лек или товарен автомобил, имащ отношение към обективната възможност за реализиране на одобрения проект. Тези възражения са основателни. Видно от подробно мотивираната заповед, проследяваща в детайли цялостното развитие на правоотношенията между търговското дружество и фонда във връзка със сключване и изпълнение на договора, съображението на административния орган да откаже финансово подпомагане е фактическата констатация, че бенефициентът и доставчикът му изкуствено са занижили продажната цена на моторното превозно средство. Това е направено, за да може да се осигури привидно съответствие на цената с определената референтна цена за закупуване на 1 брой лек автомобил и съответно да се получи одобрение за финансиране на актива. Наличието на това решаващо за волеизявлението на административния орган обстоятелство е обосновано с направеното запитване от администрацията на фонда до "Е. А." ООД - официален вносител на автомобилите "Шкода" за България. На л. 232 от делото е приложена хартиена разпечатка на електронно писмо, с което е поискано от дистрибутора представяне на ценова оферта за автомобил С. К. А. Бизнес 2.0 TDI - CR 170 к. с. П. този начин ДФЗ е подложил на проверка преди одобряване на заявеното на 28.08.2015 г. плащане цената, на която е закупен автомобилът. Още повече, че бенефициентът е представил три оферти за марката и вида МПС, които са изготвени от дружества, различни от официалния дистрибутор. Това са предложенията от едноличния търговец "Минкин - А. М." на л. 738 от делото. В офертата от 9.10.2014 г. цената е 42100 лева без ДДС, съответно 50520 лева с ДДС. В. оферта от същата дата е от "Премиум кар" ООД с единична цена 41000 лева без ДДС и 49200 лева с ДДС. Т. оферта е от "Амарант рент а кар" ООД. Първоначалното тя е изготвена въз основа на запитване за доставка на три автомобила от 18.09.2014 г. - стр. 706 от делото. Под № 2 в нея фигурира автомобил T. H. 3.0D-4D, предложена на цена 39.050 лева без ДДС и 46860 лева с ДДС. Н. 8.10.2014 г. искането на бенефициента е променено, като вместо "Рапид" и "Дачия" е поискано предложение за T. H. 3.0D-4D и С. К. А. Бизнес 2.0 TDI - CR 170. "Амарант рент а кар" са изпратили оферта /предварителен договор/ от 9.10.2014 г. с предложение Супърб комби да се закупи за 39050 лева без ДДС, а "Тойота" на цена 37450.00 лева без ДДС. В крайна сметка, търговското дружество е закупило девет месеца по-късно - на 11.06.2015 г. от същия доставчик само С. К. А. Бизнес 2.0 TDI - CR 170 на предварително договорената цена от 39050 лева. За удостоверяване на покупката е представило във фонда анекс 1 към предварителния договор от 1.06.2015 г.; Анекс 2 от 2.06.2015 г.; фактура от 11.06.2015 г. и протокол от 12.06.2015 г. за предаване на товарен автомобил. При допълнително поискване в хода на проверката, представителят на дружеството е представил и сключения договор. От извършената размяна на електронни писма, администрацията на ДФЗ е установила, че към 28.09.2015 г., официалният дистрибутор на "Шкода" не разполага с процесния модел Ш. С. К., който вече не се и произвежда. Посочен е заместващият го модел, който е с други характеристики и е с продажна цена от 50683.33 лева без ДДС. П. тези данни по преписката, съдът не е разпределил изобщо доказателствената тежест между страните и изцяло е оставил извън изследване основния въпрос за реалността на цената, на която доставчикът е продал на бенефициента автомобила. Той би могъл да се изясни чрез съдебно-счетоводна еспертиза с проверка по реда на чл. 192 ГПК на съществуващите документи при доставчика относно ценообразуването при сключване на предварителния и окончателен договор и наличието на обективна възможност за него да достави автомобил, който не се внася и е свален от производство. Касае се за самостоятелно изследване, което е различно от констатациите, направени от проверяващия експерт при извършената проверка на място. Поради това доводите на представителя на дружеството, изразени в писмената защита в касационното производство в тази връзка са неоснователни. Без изясняване по категоричен начин и то от лице, извън страните по спора на основния въпрос, не би могло да се извърши преценка за наличието или липсата на хипотезата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. - отказана финансова помощ, поради изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Видно от конкретиката на случая, напълно неприложима към него е хипотезата на функционална самостоятелност. Ето защо правните изводи на съда след изясняване на спора от фактическа страна следва да се съсредоточат до изследване на наличието или липсата на изкуствено създадени условия, легално дефинирани, като понятие в ДР 1, т. 30 от същата наредба, както и твърдяното неизпълнение на задълженията по договора за предоставяне на финансова помощ. Задължението на съда да извърши служебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт вкючва в себе си и изследване на направеното от представителя на административния орган възражение за противоречиви данни относно характера на процесния автомобил, като лек или товарен. Прави впечатление, че в договора за продажба - предварителен и окончателен, двата анекса към него, съставената фактура и приложената на л. 99 от делото техническа спецификация е отразен само "автомобил", марката и модела. Не е отбелязан видът му - лек или товарен. В протокола, подписан от представители на продавача и купувача от 12.06.2015 г. на л. 98 от делото, той е вписан, като товарен автомобил. Като товарен автомобил е регистриран и в КАТ - регистрационен талон на л. 103. Именно на базата на тези доказателства, процесуалният представител на фонда е възразил пред съда за невъзможност за изпълнение от бенефициента на поетите ангажименти с представената бизнес програма, позовавайки се на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ППЗДП. Тези възражения не са изследвани и не са обсъдени от съда, което също е нарушение на съдопроизводствените правила Допуснатите нарушения от съда са довели до постановяване на неправилно решение и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Същото ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Тогава ще се извърши и произнасяне по разноските за водене на делото във Върховния административен съд - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение